Р Е Ш Е Н И Е № 393 гр. София, 31.10.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 692/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по жалба на подс. Н. Г. Р. срещу присъда № 16 от 15.04.2022 г. на Бургаски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 61/2022 г. В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК. Подсъдимият сочи допуснати нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, изразили се в липса на задълбочен доказателствен анализ, превратна оценка на доказателствата и твърдение, че присъдата на окръжния съд почива на предположение. Изтъква, че мотивите на свид. С., И. и С. да спрат лекия автомобил е, че бил със затъмнени стъкла, а това им е попречило да видят кой го управлява. Акцентира на обстоятелството, че е имало кратък период, в който свидетелите полицейски служители са изгубили от поглед моторното превозно средство и после на мястото на шофьора в автомобила нямало никого. Настоява, че тримата свидетели са заявили, че не са видели подсъдимия да управлява автомобила. Сочи, че липсват доказателства кой го е управлявал. Затова претендира отмяна на съдебния акт и оправдаването му по обвинението по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 НК или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание защитниците на подс. Р. – адв. П. и адв. С. поддържат жалбата. Молят за признаване на подзащитния им за невиновен. Алтернативно пледират за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Твърди, че второстепенният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалния и материалния закони. Счита, че фактическите изводи на втория съд са съответни на доказателствата и логиката на съда не е компрометирана. Определя като убедителни мотивите на въззивния съд относно авторството на деянието, както и за отхвърляне версията на подсъдимия, че не той, а неговият брат е управлявал автомобила. Затова пледира присъдата на окръжен съд - Бургас да бъде оставена в сила. Подс. Р. моли да бъде оправдан. Отрича да е управлявал въпросния автомобил на инкриминираната дата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 110 от 09.12.2021 г., постановена по НОХД № 1996/2021 г., Бургаският районен съд признал подс. Н. Г. Р. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК и го оправдал на основание чл. 304 от НПК по така повдигнатото обвинение. С присъда № 16 от 15.04.2022 г., постановена по ВНОХД № 61/2022 г., окръжен съд – Бургас отменил атакуваната пред него от прокурор при районна прокуратура - Бургас присъда № 110 от 09.12.2021 г., постановена по НОХД № 1996/2021 г. от районен съд – Бургас и вместо това признал подс. Н. Г. Р. за виновен по обвинението по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 500 лв. Постановено било наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ ЗИНЗС. Приспаднато било времето, през което подс. Н. Р. бил задържан по реда на ЗМВР. На основание чл. 343 г НК на подс. Н. Р. било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и било приспаднато времето, през което бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 68, ал. 1 НК било приведено в изпълнение отложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, наложено му по НОХД № 667/2020 г. на окръжен съд – Бургас. На основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ ЗИНЗС бил определен строг режим на изтърпяване на наказанието. Произнесъл се и по въпроса за веществените доказателства. Касационната жалба е неоснователна. Не се констатира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При прегледа на материалите по делото се установи, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения от проверявания съд и поради това няма как да се постигне като резултат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Добре е да се припомни, че съдът по фактите е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали като този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК и на база задълбочен анализ на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници. В случая това изискване на закона е спазено от проверявания съд. Контролираният съдебен състав, извън задължителната оценка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената маса и е достигнал до различни правни изводи. Това обаче не означава, че е допуснато изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Напротив, при проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на авторството на деянието не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Тъкмо обратното. В случая, окръжният съд е провел въззивно съдебно следствие и е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е възприел за доказано по убедителен и несъмнен начин, че подс. Н. Р. е автор на вмененото му престъпление. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност, е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай. В съдебния си акт окръжният съд е посочил фактическите обстоятелства, които приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Изрично е отразил в мотивите, че причина за спирането на автомобила била затъмнените му стъкла, както и че не са видели водача му нито дали е сам или е имал и спътник. Не е премълчан и факта, че временно бил прекъснат визуалният контакт между свидетелите И., С. и С. и лек автомобил „Опел“, когото желаели да проверят, но въпреки това е достигнал до различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Основният въпрос, поставен за решаване пред инстанциите по същество, е не дали подсъдимият е приел наркотични вещества преди тестването му на инкриминираната дата за употреба на такива, а дали той е управлявал автомобила. При решаване на този въпрос двете съдебни инстанции са подходили различно, откъдето произтича и различния резултат по делото за подсъдимия. В изпълнение на правомощията си на втора първа инстанция, при проведеното въззивно съдебно следствие е събрана информация за съдебното минало и регистрирани трудови договори на К. Г. Р. – брат на подс. Н. Р., за проверка обясненията на последния и на показанията на свидетеля, дадени пред първоинстанционния съд. От справката за съдимост е видно, че свид. К. Р. е неосъждан за разлика от подс. Н. Р.. Информацията от ТД „НАП“ – Бургас за свид. К. Р. установява, че в периода 01.01.2020 г. – 01.06.2021 г. няма подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключени трудови договори за посочения период, което не изключва поначало полагане на труд от свидетеля и без уведомяване на съответните държавни органи, от една страна и нуждата от свидетелство за правоуправление, с което законно да управлява моторно превозно средство, от друга. Второстепенният съд се е доверил на писмените доказателствени източници и е обосновал в мотивите към проверявания акт защо не е кредитирал обясненията на подсъдимия за истинни, а ги е възприел като защитна версия. Тъкмо поради риск от ефективното му осъждане няма не само правна, но и житейска логика подс. Н. Р. да поема вината за евентуално извършено административно нарушение от брат си въпросния ден, макар и свързано с отнемане на свидетелството му за правоуправление. Угрозата от реално изтърпяване на евентуално наложено на подсъдимия наказание е далеч по-възможна, истинска и сериозна в сравнение със санкционирането на свид. К. Р. по административен или дори по наказателноправен ред. Еднопосочни и приети за достоверни от въззивния съд са показанията на свид. С. и свид. И., че при отиването им до проверявания автомобил, подсъдимият е бил на шофьорската седалка. В същия смисъл са и обясненията на подс. Р., че е бил в колата на шофьорското място, когато са дошли полицаите, защото се „прехвърлил“ на нея след напускането на автомобила от свид. Р.. И касационният съд, аналогично на окръжния, намира за лишено от всякаква логика твърдението на подс. Р., че той се е преместил на лявата от дясната седалка на моторното превозно средство след напускането на същото от брат му, където е заварен от свид. С. и свид. И.. Това е позиция на подс. Р., изградена с оглед защита срещу повдигнатото му обвинение. Показанията на повторно разпитания от окръжния съд свид. П. И. не са били оставени без внимание от контролирания състав, за да направи извод за активни действия по управление на автомобила от подс. Р.. Те са били коректно съотнесени с показанията на свид. С. и свид. С., като всички тези доказателствени материали са били оценени като достоверни и правдиви. Не е бил премълчан или пренебрегнат факта, че никой от свидетелите полицейски служители не е видял подс. Р. да управлява автомобила, нито да възприеме колко лица е имало в него при движението му преди спирането, поради затъмнените му стъкла, но съдът е отчел заявеното от свид. С. и свид. И., че са изгубили автомобила само за няколко секунди, определени от последния като десет. От тази гледна точка, оплакването на жалбоподателя, че липсвал задълбочен доказателствен анализ на показанията на свидетелите полицейски служители е неоснователно. Добре е видно от мотивите към въззивната присъда, че съдебният състав е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и на тази основа е направил верни изводи по отношение на релевантните за изхода на производството факти. Затова може да се заключи, че второинстанционният съд е извършил надлежна процесуална дейност. В този смисъл, лишен от основание е аргументът, че присъдата почива на предположения, защото са събрани достатъчно според контролирания съд косвени доказателства, които обосновават авторството на деянието. На доводите на защитата за опорочено досъдебно производство изразило се в копи – пейст показания на свидетели и неизясняване подробно на фактите от значение за делото, следва да се отговори, че съдебната фаза на процеса е централна, а досъдебното производство има само подготвителен характер. Тъкмо в потвърждение на посочения принцип и на този за разкриване на обективната истина, в хода на съдебното производство и пред двете съдебни инстанции са взети всички мерки за осъществяването им. Събрани са всички относими към предмета на доказване доказателствени материали, поискани от защитата и по служебен почин от съда, като първостепенният съд е допуснал до разпит посочения от защитата свидетел, а въззивният е изискал писмени документи с цел проверка на неговите показания и обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, като е допуснал и повторен разпит на свид. И.. Изводите на съда относно виновното поведение на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото. Обстоятелството, че първата инстанция е направила един правен извод за виновността на подс. Р., а въззивната – противоположния, не сочи на неправилно приложение на материалния закон след като доказателствените средства, приети за достоверни от предходната инстанция, установяват авторството на деянието на подс. Р.. То е престъпно, поради което подс. Р. не може да бъде оправдан. Затова касационната инстанция прецени, че въззивният съд в постановения съдебен акт не е допуснал нарушение на материалния закон, а напротив правилно е приел, че наказателната отговорност на подс. Р. трябва да бъде ангажирана за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК. По делото е установена както употребата на наркотично вещество от подс. Р., така и управлението на моторно превозно средство след това. Наред с изложеното, той вече е бил санкциониран веднъж по НОХД № 667/2020 г. на БОС за друго такова престъпление. По тази причина деянието по настоящото дело се явява осъществено при условията на повторност. Тъй като няма наведено касационно основание явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият състав ще посочи само че не са налице основания за намеса в тази посока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 16 от 15.04.2022 г., постановена по ВНОХД № 61/2022 г. окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.