Ключови фрази
придобивна давност * владение


3
Решение по гр. д. № 63/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

гр. София, 08.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 63 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 5352 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 7238/11 г. СГС е потвърдил решение от 24.03.2011 г. по гр. д. № 16 209/09 г. на СРС в обжалваната му част, в която е уважен предявения от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск за собственост на 651 кв. м. съгласно скица, неразделна част от решението.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от [фирма] [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С определение № 226 от 26.03.2012 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по съществения въпрос дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда.
По формулирания въпрос настоящият състав приема следното:
С действащия ГПК се въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения. Съгласно чл. 131 ал. 1 ГПК, с изпращане на препис от исковата молба и доказателствата към нея, съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок, като посочва какво е задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. Според чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал. 1 /да предяви насрещен иск/, чл. 212 /да предяви инцидентен иск/ и чл. 219 ГПК /да привлече трето лице/, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Както е прието и в решение № 85 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., II ТО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба. В случаите, когато в отговора си ответникът навежда само фактически твърдения за владение на имот, но не противопоставя изрични възражения за придобиване на имота по давност, не може да се приеме че има твърдение което трябва да бъде конкретизирано по смисъла на чл. 145 ал. 2 ГПК и след изтичане на срока по чл. 133 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че ищецът е доказал придобиването на спорната част, тъй като тя била част от активите на приватизираното предприятие. Ответникът владеел процесната част от имота без основание. Както било установено и от техническата експертиза, регулационната граница между двата имота по плана от 2001 г. съвпадала със старите имотни граници. Изложил е съображения, че в производството съдът може да осъществи само косвен съдебен контрол за валидност на административния акт с който е извършено частичното изменение на плана, но не и за неговата законосъобразност, предвид ограничението в чл. 17 ал. 2 ГПК, а и касаторът е имал възможност да обжалва изменението на плана. Д. на касатора за придобиване на имота по давност не бил направен с отговора по чл. 131 ГПК, затова съгласно чл. 133 ГПК бил преклудиран.
В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил доводите във въззивната жалба относно допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Неправилно съдът кредитирал доказателствата по делото като приел че процесната част от имота попада в имота придобит от ищеца, а не от ответника. Решението било незаконосъобразно и в частта, в която съдът приел, че не следва да се произнесе по валидността на административния акт, тъй като касаторът не е взел участие в административния спор. Твърди, че възражението за придобивна давност било направено с отговора на исковата молба, а в първото съдебно заседание било само уточнено.
Доводите в жалбата, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото са неоснователни. В решението си съдът е проследил преобразуването на двете фирми и е обосновал изводите си със заключението на техническата експертиза и представените по делото доказателства. Видно е от данните по делото, че страните са собственици на съседни имоти. Ищецът е бил собственик на дял VІІІ от имот пл. № 39 по КП от 1979 г., а ответникът на имот пл. № 547. Според техническа експертиза, с решение от 2001 г. Столичният общински съвет одобрил Ч. за квартала, като дял VІІІ бил включен в УПИ ХІІ-за офиси, машиностроене, металообработване и отоплителна централа. Със същото решение имоти пл. № 546 и 547 били отредени за УПИ-І за наука и научно обслужване. През 2008 г. кадастралната основа на УПИ ХІІ-39 била попълнена с имот пл. № 1447, като спорната граница била отразена без промени спрямо предходни изменения. Имотът на касатора не е претърпял изменения в кадастрално или регулационно отношение. Границата между имоти пл. № 1447 и пл. № 547 съвпадала с регулационната линия между УПИ ХІІ и УПИ І и според вещото лице процесната част принадлежала към имота на ищеца. Няма основание да се приеме, че съдът незаконосъобразно не е подложил решението на СОС на косвен съдебен контрол. От една страна, решението за изменение на плана не касае промени в границата между имотите на страните. От друга страна, ако касаторът е считал че има грешка в кадастъра, съгласно чл. 53 ал. 2 ГПК той е могъл да поиска да се отстранят непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, а когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, да предяви и иск пред съда за решаването му по съдебен ред.
Спори се дали съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е разгледал възражението на ответника за придобивна давност. В отговора на касатора на стр. 41 от първоинстанционното дело е записано „ … твърдя че процесния участък от терена /площта от около 684 кв. м./ която претендира ищеца се намира в определения терен на „И.” върху който терен са построени преди повече от 25 години цехове на „И.”, което се доказва с кадастрална карта от 1984 г. Този терен се ползва и стопанисва от „И.” от образуването му през 1993 г., а преди това от предприятията „З.-Н.-С.” е „З.-Сервиз” от които е образуван „И.”. В първото съдебно заседание касаторът е направил възражение че е придобил имота по давност. Постановяване на решенията си съдилищата са приели че възражението то е преклудирано. С оглед отговора на съществения за спора въпрос настоящият състав счита, че възражението е преклудирано и законосъобразно не е разгледано от съдилищата.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед изхода на спора и представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 600 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5352 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 7238/11 г. СГС.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] 600 лв. разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: