Р Е Ш Е Н И Е   №  313   София,  25 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 327/ 2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. С. В. против въззивно решение № 47 от 22.04.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 105/2009г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, който се обосновава с отказа на съда да отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” на основание чл.66, ал.1 НК. Иска се решението да бъде изменено и приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В съдебно заседание защитникът и подсъдимият не се явяват . Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Варненският апелативен съд с решение № 47 от 22.04.2009г. по в.н.о.х.д. № 105/2009г. е потвърдил присъдата от 12.03.2009г. постановена по н.о.х.д. № 33/2009г. на Окръжен съд гр. Д.. С нея подсъдимият Д. С. В. е признат за виновен в това, че на 18-19.10.2008г. в гр. Д., при условията на продължавано престъпление държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество с общо тегло 496,784 грама, представляващо голямо количество, на стойност 14 668,265лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.1 и 2 вр. чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 и 2 НК и осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „ общ” режим , както и „ глоба „ в размер на 12000лв. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия , като мярка за неотклонение отначало „ задържане под стража” ,впоследствие „ домашен арест”до влизане на присъдата в сила.   Доводът за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, изразяваща се в отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК ,въпреки наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки, е неоснователен.   Съдебното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма НПК „ Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Този ред на разглеждане на делото е имал за последица, предвиденото в чл.373, ал.2 НПК определяне на наказанието при условията на чл.55 от Наказателния кодекс, без да се преценява дали са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Задължение на съда при определяне на наказанието е да прецени дали са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК, когато размерът на наложеното наказание допуска отлагане на изпълнението му. В конкретния случай както първоинстанционния, така и въззивния съд, са изпълнили това си задължение и са изложили съображения, защо приемат, че не следва да се приложи чл.66, ал.1 НК. Настоящият състав намира изводите им за правилни. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, когато размерът е под три години и деецът не е бил осъждан на такова наказание за престъпление от общ характер, е допустимо само ако за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, не е наложително то да се изтърпи. Именно такъв извод не може да се направи. Наказанието е справедливо, когато е и съответно на извършеното. Престъплението е със завишена степен на обществена опасност, а поведението на подсъдимия не дава основание за извод, че чрез отлагане изпълнението на наказанието той ще бъде поправен, поради което и соченото касационно основание по чл.348, ал.5, т.2 НПК не е налице.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 22.04.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 105/2009г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: