4 Р Е Ш Е Н И Е № 324 София,28.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 924 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1222 от 24.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1466 от 24.11.2009 година по гр.д. № 1182/2009 година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен от Р. М. К. от [населено място] против Столична община, която е осъдена да заплати сумите 20000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 429,14 лева, съставляващи имуществени вреди от нападение на глутница безстопанствени кучета, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 14.03.2006 г. и съответно от 16.06.2006 година. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД и чл.1 ЗОДОВ относно правната квалификация на претенция за вреди, причинени от безстопанствени кучета. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че когато увреждането е настъпило поради неизпълнение на задължението на общината по чл. 70, ал.1 ЗВМД (отм.) и чл. 128, ал.1 ППЗВМД (отм.), изразяващи се в залавяне и настаняване на безстопанствените кучета в изолатор, то отговорността за вреди, причинени от животно се реализира при условията на чл. 50 ЗЗД. В решение от 30.01.2008 г. по гр.д. № 2061/2007 г. на Софийски градски съд, претенцията за вреди от безстопанствени кучета е квалифицирана по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В решение от 14.06.2007 г. по гр.д. № 3233/2006 г. на Софийски градски съд; решение от 07.05.2009 г. по гр.д. № 3140/2008 г. на Софийски градски съд и решение № 136 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 3323/2006 г. на Софийски градски съд е прието, че правната квалификация на иск срещу община за вреди от безстопанствени животни е по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Съществуващата противоречива практика относно правната квалификация на исковете срещу Столична община за вреди, причинени от безстопанствени кучета е уеднаквена с решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 639 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 2398/2008 г. на Първо гражданско отделение; решение № 7 от 21.01.2010 г. по гр.д. № 3623/2008 г. на Първо гражданско отделение; решение № 973 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 4462/2008 г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 1155/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, в които е прието, че за вреди, причинени от безстопанствени кучета, общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл.49 във вр с чл.45 ал.1 от ЗЗД. Когато претенцията се основава на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на органите на общината по изпълнение на задълженията и по чл.35 т.4, чл.70 от ЗВМД /отм./ и чл.138 ал.1 т.5 от ППЗВМД да организира и обезпечава улавянето на скитащи кучета на територията и да настанява безстопанствените животни в изолатори, правното основание на иска следва да се определи по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Изпълнението на задълженията на Общината по упражняване на контрол и надзор над безстопанствените животни не съставлява осъществяване на правомощия в изпълнение на административна дейност - действията по изпълнението на чл.35 т.4, чл.70 от ЗВМД /отм./ и чл.138 ал.1 т.5 от ППЗВМД не може да се квалифицират като изпълнение на властнически правомощия, които едностранно да придизвикват правни последици, обвързващи определен кръг правни субекти; те не се осъществяват в административно производство; не създават отношения на власт и подчинение, поради което претенцията за причинени от неизпълнението вреди следва да се осъществява по общия исков ред за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. В обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието, че на 14.03.2006 година, ищцата Р. К. е била нападната от глутница безстопанствени кучета в района на Ю. парк, [населено място], в резултат на което е получила физически и психически увреждания и е претърпяла болки и страдания в продължение на четири месеца, през първия от които болки с висок интензитет. Прието е, че увреждането е настъпило поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 70, ал.1 ЗВМД (отм.) и чл. 128, ал.1 ППЗВМД (отм.), изразяващи се в залавяне и настаняване на безстопанствените кучета в изолатор. Изхождайки от интензивността на търпяните физиологични страдания, устойчивия характер на пораженията, продължителността на терапевтичните процеси, настъпилите неврологични проблеми и психическа лабилност, съдът е определил обезщетение за претърпяните от ищцата неимуществени вреди в размер на 20000 лева, както и 429 лева обезщетение за разходи за медикаменти и лечение, които е присъдил на основание чл. 50 ЗЗД. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Столична община се поддържа, че съдът е определил неправилна квалификация на спорното право; че отговорността на общината е ангажирана без да е установено противоправно поведение; че бездействието никога не може да бъде окачествено като противоправно, тъй като противоправността е качество на поведението на деликвента, определящо се от разминаване между дължимо и извършено. Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест е приел за доказан факта, че ищцата е била нападната от безстопанствени кучета; че претърпените от нея травми са получени по твърдяния начин, за което няма свидетели очевидци, нито други доказателства, установяващи причините за увреждането по безсъмнен начин. Ответникът по касационната жалба Р. М. К. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие с чл. 188, ал.2 ГПК (отм.), въззивният съд е обсъдил всички относими към спорното право доказателства – относно начина на причиняване на уврежданията на здравето на ищцата, характера и тежестта им и причинната връзка между настъпилите за ищцата вреди и поведението на ответника. Изводите на въззивния съд, че причинените на ищцата физически и психически увреждания са резултат от нападение на безстопанствени ькучета на 14.03.2006 година в района на Ю. парк, [населено място] е логически обоснован, съобразен със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля В. К. А., отчитайки обстоятелството, че макар и да не е очевидец на самия инцидент, свидетелката е възприела факти, непосредствено след случая – видяла е пострадалата на алеята в парка в безпомощно състояние, с разкъсани дрехи, окървавена и пресъздаваща точното описание на случилото се; съпоставил е тези показания с приложената по делото медицинска документация, съгласно която разкъсно-контузните рани са резултат от ухапвания на кучета, а множеството дълбоки и повърхностни наранявания и обширни кръвонасядания по тялото сочат за време и начин на получаване на уврежданията съобразно описанието на пострадалата. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на извода за наличие на причинна връзка между настъпилите за ищцата вреди и поведението на ответника, тъй като дори и при доказано бездействие, то последното никога не може да бъде окачествено като противоправно. Нарушението на конкретно правно задължение, каквото е задължението на общината по чл. 35, ал.4 ЗВДМ вр. с § 3, т.1 от ПЗР ЗВМД от 2005 г. (отм.); чл. 70, ал.1 ЗВМД (отм.) и чл. 128, ал.1 ППЗВМД (отм.) съставлява вредоносно поведение, при което деликтът е резултат от бездействие. Касационното оплакване за неправилна квалификация на спорното материално право е основателно. Предвид гореизложените мотиви относно правната квалификация на исковете срещу Столична община за вреди, причинени от безстопанствени кучета, определената от въззивния съд квалификация на иска по чл. 50 ЗЗД е неправилна. Решението, постановено в нарушение на материалния закон по отношение на правната квалификация на иска, следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение, с което предявеният иск се уважи на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. В частта му за съдебните разноски, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1466 от 24.11.2009 година по гр.д. № 1182/2009 година на Софийски апелативен съд в частта му, в която Столична община е осъдена да заплати на Р. М. К. от [населено място] сумите 20000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 429,14 лева, съставляващи имуществени вреди от нападение на глутница безстопанствени кучета, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 14.03.2006 г. и съответно от 16.06.2006 година на основание чл. 50 ЗЗД. ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица] да заплати на Р. М. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 50 ЗЗД сумите 20000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 429,14 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от нападение на глутница безстопанствени кучета, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 14.03.2006 г. за сумата 20000 лева и от 16.06.2006 година за сумата 429,14 лева до окончателното им изплащане. . ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: