Ключови фрази
Измама по чл. 209 ал. 1 и 2 и чл. 210 в особено големи размери * съставомерност на деяние * право на защита * официален документ * продължавано престъпление

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 143

 

                                               гр. София, 22 март 2010 г

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми март през две хиляди и десета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ        

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                

                                                                        БЛАГА ИВАНОВА   

при секретаря Аврора Караджова      

и в присъствието на прокурора Николай Любенов       

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 4  по описа за 2010 г

 

Производството е образувано по искане на осъдения А. Л. П., депозирано на 29.12.2009 г, за възобновяване на НОХД № 96/09, по което е постановена присъда № 77 от 15.07.2009 г, потвърдена с решение на Пазарджишки окръжен съд от 213 от 29.10.2009 г, по ВНОХД № 648/09.

С първоинстанционната присъда, молителят е признат за виновен в това, че на 24.01.2005 г, в с. Е., П. , чрез съставяне на официален документ с невярно съдържание: нотариална заверка № 84 от 24.01.2005 г на пълномощно от наследници на Н. С. В. , с която удостоверил невярното обстоятелство, че подписите на упълномощители са положени от изброените в пълномощното лица, съзнателно е дал възможност на друго физическо лице, на Н. И. В. , да получи без правно основание чуждо движимо имущество: 1 672, 50 бр. поименни компенсационни бонове, на обща стойност 1 105, 52 лв, собственост на наследници на Н. С. В. , с оглед на което и на основание чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, като е оправдан за разликата до 1 672, 50 лв, както и е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 28.03.2007 г и на 3.05.2007 г, в същото населено място, в качеството си на длъжностно лице: Кмет на с. Е., П. , е съставил официални документи: нотариални заверки на пълномощно № 195 от 28.03.2007 г, на декларация № 325 от 3.05.2007 г и декларация № 335 от 3.05.2007 г, от името на В. А. В. , в които е удостоверил неверните обстоятелства, че подписите на упълномощител и декларатор са положени от посоченото лице, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, с оглед на което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, а, на основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на правото на защита, изразяващо се в несъответствие между фактите по обвинителния акт и квалификацията по чл. 212, ал. 2 НК. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието поради обстоятелството, че посредством получаването на поименните компенсационни бонове не се придобива чуждо имущество, а лицето само става приносител на поименни ценни книжа. Сочи се, че датата, на която е получена сумата по реализираните бонове, не е посочена в обвинителния акт. Твърди се, че не взето предвид обстоятелството, че няма причинна връзка между получената сума и завереното пълномощно, тъй като паричните средства са придобити в резултат на продажба на компенсационните бонове, което не е обхванато от умисъла на дееца. Твърди се, че е налице несъответствие между датата на получаване на чуждото имущество и датата на съставяне на инкриминирания документ, което е основание за оправдаване по повдигнатото обвинение. Излага се довод, че е постановено осъждане за пазарната стойност на компенсационните бонове, макар и да е предявено обвинение за номиналната такава. Сочи се нарушение относно вида на инкриминираното имущество, тъй като обвинението по чл. 212, ал. 2 НК е за 1 672, 50 броя компенсационни бонове, а осъждането е за определена парична сума. Изтъква се, че не е даден отговор на доводите, че документното престъпление е „маловажен случай”, че не е съобразена волята на В. В. , отразена в пълномощното, което обстоятелство е основание за преквалификация по чл. 311, ал. 2 НК. Иска се да бъдат отменени присъдата и потвърждаващото я решение и молителят да бъде оправдан по чл. 212, ал. 2 НК, или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане, респективно, да се преквалифицира документното престъпление по чл. 311, ал. 2 НК.

 

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.

Осъденият моли искането да бъде уважено.

Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.

 

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред.

 

Разгледано по същество, е неоснователно.

 

Въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. Такива липсват и в първоинстанционната присъда. Не е допуснато нарушение на правото на защита, тъй като фактите, имащи значение за съставомерността на деянията, са изложени в обвинителния акт, а те съответстват на възприетата правна квалификация. Завереното от дееца пълномощно предоставя на упълномощения следните права: 1/ „да получи от поземлената комисия депозитарна разписка за поименни компенсационни бонове”, 2/ „да продаде наследствените компенсационни бонове, където намери за добре”, 3/ да получи сумата от продажбата им”. Имайки предвид, че обвинението е за внасяне на неверни обстоятелства в инкриминираното пълномощно, а то е значимо с цялото си съдържание, от това следва, че молителят е разполагал с възможност да организира защитата си, включително и по този факт. Релевантната за деянието дата е тази, на която е съставен инкриминираният документ / 24.01.2005 г /, а тя е посочена в обвинителния акт, респективно, в присъдата и решението. Вярно е, че в обвинителния акт не е отразено кога е настъпил престъпният резултат: получаване на чуждото имущество от Н. В. , какъвто факт е залегнал в присъдата и решението. Това обаче не обуславя нарушение на правото на защита, тъй като обстоятелството, че неправомерно е получено чуждото имущество, фигурира в обвинителния акт, а липсата на уточнение кога е станало това, не се отразява на съставомерността на деянието. Неоснователен е доводът, че има противоречие относно вида на предмета на престъплението. Касае се за поименни компенсационни бонове, материализиращи имуществени права, възлизащи на определена стойност. Обвинението визира 1 672, 50 броя поименни бонове, на стойност 1 672, 50 лв, а молителят е осъден за същия брой бонове, но по пазарната им стойност / 1 105, 52 лв /, която е по-ниската от двете, в какъвто случай не се нарушават неговите права. Следователно, предметът на престъплението се отнася до ценни книжа, на които съответства определена парична стойност, или обратното, получената парична стойност е в резултат на продажбата на същия брой ценни книжа.

По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.

Не е налице и релевираното нарушение на материалния закон. Документната измама е квалифицирана правилно по чл. 212, ал. 2 НК. От обективна страна чрез заверката на пълномощното деецът е съставил официален документ, в който е удостоверил невярното обстоятелство, че определени лица са упълномощили своя сънаследник да упражни техни права, с което е дал възможност на овластеното лице, като реализира правата си по пълномощното, да получи без правно основание чуждо имущество. От субективна страна, молителят е съзнавал, че съставяйки такъв документ, предоставя възможност на упълномощения да получи имущество, което не му се следва. Деянието е довършено с факта на получаване на чуждото имущество: продажбата на компенсационните бонове и придобиване на паричната им равностойност. Налице е причинна връзка между съставянето на инкриминирания документ и получаването на чуждото имущество, поради което доводите в противоположен смисъл не могат да бъдат споделени. Тезата на защитата би била вярна, ако пълномощното включваше само едно правомощие: да бъдат получени поименни компенсационни бонове, материализиращи чужди имуществени права. От реализирането на правата по пълномощното в пълния им обем обаче се постига неправомерно получаване на чуждо имущество, в какъвто случай е налице пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и резултата. Неоснователно се твърди, че не са обсъдени доводите за „маловажен случай” на документното престъпление. Изложени са съображения защо не е налице хипотезата на чл. 311, ал. 2 НК. Касае се за продължавано престъпление, включващо две деяния, всяко от които, отличаващо се със завишена степен на обществена опасност. Не може да бъде съобразена волята на починалия упълномощител В. В. , отразена в пълномощното, тъй като такава воля не е изразявана / установено е, че подписът в документа не е положен от него /. Следователно, законосъобразен е изводът, че престъплението е съставомерно по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и липсват основания за неговата преквалификация. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на молителя, тъй като това е допустимо само в хипотезата по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице.

Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Отчетени са релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Правилно са наложени наказания за всяко от извършените престъпления и е приложен чл. 23, ал. 1 НК. Не са налице предпоставки за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения.

 

По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Л. П. за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 77 от 15.07.2009 г на Панагюрски районен съд, по НОХД № 96/09, потвърдена с решение на Пазарджишки окръжен съд № 213 от 29.10.2009, по ВНОХД № 648/09.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: