4 Р Е Ш Е Н И Е №. 129 Гр. София, 21 юли 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 592/17 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Кр. Б., служебно назначен защитник на подсъдимата В. Р. Д. срещу решение № 82 на Пловдивски апелативен съд, 2 наказателен състав, постановено на 07.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 663/2016 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с липсата на умисъл за държане на наркотични вещества, предвид незнанието на подсъдимата, че инкриминираните медикаменти съдържат в състава си наркотичен компонент. Като съществено процесуално нарушение се оценява от защитата вписаното в диспозитива на въззивното решение име на „ В. С.” спрямо когото присъдата се потвърждава в останалата й част, както и липсата на произнасяне по начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Явната несправедливост на наказанието се основава на тезата за несъставомерност на деянието, в контекста на чл.9, ал.2 от НК и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимата. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимата, на осн. чл.9, ал.2 от НК, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата Д., адв. Б. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за оправдаване на подзащитната му или за намаляване на размера на наказанието. Акцентира върху допуснатото нарушение на материалния закон чрез неприлагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК по отношение на извършеното деяние, в подкрепа на която сочи ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимата, влошеното й здравословно състояние и това на нейният син, добрите характеристични данни. Отделно от това намира за съществен процесуален порок липсата на произнасяне в диспозитива на въззивното решение относно ефективното или отложено наказание лишаване от свобода и грешката в името на подсъдимата. Подсъдимата Д. не се явява пред ВКС и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимата за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Оценява редукцията в наказанието, направена от въззивният съд изключително в полза на подсъдимата, като сочи, че за квалификацията по чл.354а, ал.1 от НК / с предмет рискови наркотични вещества / не е предвиден маловажен случай, което до голяма степен ограничава и приложението на чл.9, ал.2 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимата основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 113/22.11.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 2524/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд подсъдимата В. Р. Д. е призната за виновна относно това, че на 02.11.2016 г. в [населено място], без надлежно разрешително е държала с цел разпространение рискови наркотични вещества, 23 таблетки „ Ривотрил” с общо нето тегло 3.900 гр., и 1 бр. Таблетка „Клонарекс” с общо нетно тегло 0.175 гр., на обща стойност 6.10 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в полза на държавата в размер на 2 000 лв. С присъдата на ОС-Пловдив, на осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимата е била задържана за срок от 24 часа и на осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата Д. и разноските по делото, в размер на 105 лв., и съответните държавни такси, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С решение № 82 от 07.04.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 663/2016 г., присъдата на Окръжен съд-Пловдив № 113/22.11.2016 г. е изменена в частта относно размера на наложеното наказание, което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е намалено на десет месеца лишаване от свобода, като е отменена наложената глоба от 2000 лв. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена./ в диспозитива на решението при потвърждаването на присъдата е вписано името В. Г. С./. Касационната жалба на защитата на подсъдимата Д. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Наведените в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, чиято основателност би довела до отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните доводи касаят вписването в диспозитива на решението ,в частта относно потвърждаването на присъдата името „В. Г. С.”. Внимателният прочит на решението налага извода, че допуснатото несъответствие в имената на подсъдимата, очевидно резултат на грешка, не създава неяснота относно мотивите на съда да потвърди присъдата по отношение на подсъдимата Д. в частта относно правната квалификация на деянието и вината на подсъдимата, поради което не опорочава волята на съда до степен да наложи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Вторият довод се отнася до начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за което в диспозитива на решението не е посочено изрично дали изтърпяването му се отлага или е определено ефективно. Оплакването е неоснователно. В решението ясно е мотивирано становището на въззивния съд по отношение условното осъждане на подсъдимата, като преценката на първия съд в тази връзка е възприета изцяло и окръжният съд изрично е посочил, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и посредством отлагане на ефективното изтърпяване на основното наказание, което допълнително е било редуцирано по размер от този съд, както и чрез отмяна на наложената кумулативна глоба. Наличието на потвърдителен диспозитив в решението, вписан след измененията на присъдата е в съответствие с разпоредбата на чл.338 от НПК и се отнася до цялата непроменена част, включително и до начина на изтърпяване на основното наказание, поради което не е налице допуснато процесуално нарушение от въззивния съд. В рамките на приетата фактология материалният закон е приложен правилно. Подсъдимата е призната за виновна в държане на рискови наркотични вещества със специалната предвидена от закона цел за тяхното разпространение, което е определило и квалификацията на деянието по чл.354а, ал.1, пр.2 от НК. Неоснователно е възражението за липса на субективна страна на престъплението, наличието на която се оспорва от защитата. Обективно този съставомерен признак се извежда от обясненията на подсъдимата, пред първия съд, че й е известно, че се касае за забранени вещества, които се употребяват от психично болни или наркотично зависими лица. В същата насока следва да се цени и обстоятелството, че пред полицейските служители подсъдимата е предприела действия по укриване на таблетките. Оплакването на това основание касае и тезата за малозначителност на деянието , респективно за оправдаване на подсъдимата, поради липса на съставомерен признак, а именно неналичие на обществена опасност на деянието. Доводът е бил последователно поддържан от защитата пред първия и въззивен съд и е получил обоснован отговор за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, поради липса на изискуемите в текста предпоставки спрямо процесното деяние. Контролираната въззивна инстанция се е занимала подробно с преценката на защитната теза в тази й част, като обстойно е разгледала посочените основания в нейна подкрепа и аргументирано ги е отхвърлила. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК може да бъде приложена само в случаите когато обществената опасност като елемент от състава на престъплението изобщо липсва или е незначителна. Съдебната практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието и не може да се основава само на ниската стойност на предмета на престъплението. Въззивният съд правилно е приел, че в случая този законов текст е неприложим, поради факта, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, изводима от засегнатите обществени отношения и последиците от извършването му, свързани с риск от увреждане на здравето на гражданите с възможни тежки последици. В същата насока следва да бъде отчетено и обстоятелството, че предмет на деянието са медикаменти, чието предназначение е за лечение на определено заболяване, които са били държани от подсъдимата с цел разпространение на наркотично зависими лица. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, поддържано в условията на алтернативност е основано на аналогични доводи с тези по прилагането на чл.9, ал.2 от НК – ниска стойност на предмета на престъплението и ниска лична обществена опасност на подсъдимата. Апелативният съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, което е обусловило становището му за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 от НК при индивидуализацията на наказанието. Същото е намалено по размер в частта относно лишаването от свобода и отменено относно кумулативното наказание глоба от 2000 лв. , което на осн. на чл.55, ал.3 от НК не е наложено от въззивния съд. Апелативният съд е възприел тезата на защитата за категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, като е отчел и наличието на изключително такова, а именно влошеното здравословно състояние на подсъдимата, в кумулативна даденост с несъответствието на предвидения специален минимум на лишаването от свобода с тежестта на извършеното деяние и е редуцирал наказанието лишаване от свобода на десет месеца. В това отношение са взети предвид напредналата възраст на подсъдимата и влошеното й здраве, семейното й положение, вдовица с болен син и дъщеря с психични проблеми и малкото количество рискови наркотични вещества, предмет на престъпното държане, както и чистото й съдебно минало в резултат на амнистия. ВКС намира, че преценката на въззивната инстанция за това, че приложимата норма за индивидуализация на наказанието е чл.55 от НК е основана на правилно отчетената тежест на отегчаващите и смекчаващи и обстоятелства, в които превес имат последните. Наказанието е отмерено изключително в полза на подсъдимата, като е определено само основно наказание, а допълнителното наказание не е наложено. Съдът е индивидуализирал лишаването от свобода като е изложил мотивирани съображения в подкрепа на определения размер и е коригирал неправилно отчетените от първия съд отегчаващи обстоятелства. Наложената санкция не се явява явно несправедлива и не са налице основания за намаляване на определеното наказание. С оглед изложените съображения, въззивното решение, с което е изменена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 на Пловдивски апелативен съд, 2 наказателен състав, постановено на 07.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 663/2016 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.