8 Р Е Ш Е Н И Е №50009 С.,25.07.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1765 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЗУУМ”АД, представлявано от адв. Н. Х., срещу решение № 65 от 28.02.2022г. по в.гр.д. № 637/2021г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260892 от 20.07.2021г. по гр.д. № 6246/2020г. на РС – Перник. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на Р. В. О. сумата 9977,98 лева, платени от него по договор № PDLD1514110765/21.05.2015г. и по договор № PDLD1514110726/21.05.2015г. със собствени средства с вносна бележка от 07.08.2015г. с получател ОББ АД за погасяване на задължения на дружеството към банката, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че между страните не съществуват договорни отношения за заем, нито е налице уговорка за връщане на процесната сума, както се сочи в исковата молба и в заявлението, като не са представени писмени доказателства за установяване на такъв договор, а свидетелските показания за установяване на договор на стойност над 5000 лева са недопустими, но въпреки това са ценени от въззивния съд. Касаторът поддържа, че по делото не е категорично установено внасяне на процесната сума именно от ищеца и с негови средства, като въззивният съд не е изложил никакви мотиви защо кредитира едни доказателства, а други – не, и не е обсъдил изложените във въззивата жалба доводи и оплаквания, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.74 ЗЗД, като предявеният иск е уважен, въпреки липсата на доказан правен интерес у ищеца да изпълни чуждо задължение. Излага и съображения за необоснованост и немотивираност на въззивното решение. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил доводите му по оспорване на представената вноска бележка, в която ищецът не е посочен като вносител и от която е видно, че сумата е внесена по сметка, различна от посочената в договора за кредит, сключен от дружеството. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и констатациите в заключението на СИЕ, както и доводите във въззивната жалба относно отношенията между страните съобразно мениджърския договор от 01.12.2011г., като в резултат на отношенията на доверие между ищеца и представляващия дружеството към този момент ищецът е получил от дружеството парични средства, които е внесъл от името на дружеството за погасяване на месечни вноски по сключените договори за кредит. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът Р. В. О., представляван от адв. Б. В., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че според представеното платежно нареждане, подписано от него и издадено от обслужващата касатора банка, той е внесъл сумата 9977,98 лева на 07.09.2015г. с основание „погасяване на кредит на ЗУУМ АД”, което недвусмислено установяване извършеното от него плащане на задължението на касатора към банката. Намира за неверни и заблуждаващи твърденията на касатора относно сметката, по която е преведена сумата, като сочи, че според СИЕ сумата е постъпила за погасяване на кредита на дружеството и по двата цитирани договора, а освен това банката е предоставила и разбивка на сумата и за какво именно е била разпределена тя. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените разноски.
С определение № 50539 от 09.11.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
В решението си въззивният съд е посочил, че е преквалифицирал предявения иск по чл. 74 ЗЗД съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, а не по чл. 59 ЗЗД, съгласно квалификацията в решението на първата инстанция. Изтъкнал е, че като е разгледал всичките правопораждащи спорното материално право юридически факти, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, а не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, и допуснатото нарушение от районния съд на приложимия материален закон следва да бъде съобразено от въззивния съд при постановяване на крайния му съдебен акт. Поради това е приел, че обжалваното решение е допустимо.
Приел е за установени от събраните по делото доказателства следните факти: 1/сключени договори за кредит № PDLD1514110765/21.05.2015г. и договор № PDLD1514110726/21.05.2015г. между кредитополучателя „ЗУУМ” АД и кредитодателя ОББ АД, като е налице просрочие към 30.06.2015 г. в размер на 22,05 лева и към 31.07.2015 г. в размер на 9 957, 05 лева; 2/ с вносна бележка от 22.10.2015 г. е внесена сумата от 10 325.00 лева в полза на „ЗУУМ” АД по сметка с вносител ищецът Р. О. и с основание за внасяне "захранване"; 3/ с вносната бележка от 07.08.2015 г. с вносител Р. О. и получател ОББ АД е внесена сумата 9977.98 лева с основание за внасяне "погасяване на кредит на ЗУУМ" АД; 4/ в счетоводството на "ЗУУМ" АД е осчетоводено с дата 07.08.2015 г. погасяване на кредит по сметка 1521 - 02 ОББ в размер на 9 977,98 лева и с осчетоводеното плащане на сумата 9977,98 лева е намалено задължението по двата договора в размер на 9977,98 лева. Приел е за установено от показанията на св. С., че част от внесената сума от ищеца е била предоставена от свидетеля в заем, а именно 4000 лева, която е била върната впоследствие, като внсената сума е била от лични средства на ищеца, и свидетелят е бил с него в деня, когато е посетил ОББ АД и е внесъл процесната сума, както и че според свидетеля парите са били внесени като заем в полза на ответното дружество от ищеца. Приел е за установено от показанията на св. М., че погасяването на заемите на ответното дружество към ОББ АД се е правело от много хора, включително и от ищеца, без да е бил определен ред за това; че заемите са били погасявани както с фирмени пари, така и с лични средства на работниците и служителите; че свидетелят не помни да е давал фирмени пари на ищца за погасяване на заемите и към онзи момент имало договорки ищецът да закупи част от акциите на ответното дружество.
При така установените факти въззивният съд е намерил, че са налице всички елементи от състава на чл.74 ЗЗД - установени са наличие на договорни отношения по сключен договор за кредит между ответника и третото лице, неизпълнено парично задължение по този договор от страна на ответника, изпълнение на задължението от ищеца – заплащане от ищеца на задълженията на ответника към трето лице по договора за кредит от общо 9977.98 лв., което освобождава длъжника-ответник спрямо неговия кредитор-трето лице, и наличието на правен интерес у ищеца да изпълни чуждото задължение. Достигнал е до извод, че наличието на правен интерес за ищеца от изпълнението произтича от вътрешните правоотношения между длъжника и ищеца на основание уговорка първоначално да закупи част от акциите на ответното дружество, а впоследствие като заем в полза на ответното дружество, което означава, че облигационното отношение между третото лице - кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на ищеца. Добавил е, че по делото не се доказва конкретно сумата 9977, 98 лева да е била внесена от ищеца с пари, собственост на ответното дружество. Поради това въззивният съд е приел, че искът по чл. 74 ЗЗД е доказан по основание и в претендирания размер от 9977.98 лв., ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК - 06.07.2020 г. до окончателното заплащане.
По формулирания процесуалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК.
В настоящия случай въззивният съд се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като не е обсъдил следните, релевирани във въззивната жалба, доводи и доказателства: за неистинност на представената вноска бележка от 07.08.2015г., която е своевременно оспорена, и липсата на подпис на вносител; за внасяне на сумата по посочената вносна бележка по сметка, която е различна от посочените в договорите за банков кредит сметки; заключението на СИЕ относно отразените записвания по сметка 501 – каса в брой.
По касационната жалба:
Предявеният установителен иск е основан на твърдения, че ищецът е погасил дълг на ответното дружество в размер на 9977,98 лева по сключени с „ОББ” АД банкови кредити. В исковата си молба ищецът е посочил, че е заплатил сумата със свои средства, като уговорката му с представител на ответното дружество е било до 1-2 месеца сумата да му бъде върната. В с.з. на 20.04.2021г. ищецът е уточнил, че е погасил задължението на ответното дружество, тъй като е имало уговорка след това да придобие акции от капитала на дружеството срещу тази сума, но тъй като това не се е случило, е следвало сумата да му бъде върната. При така твърдените факти настоящият състав намира, че предмет на предявения по реда на чл.422 ГПК иск не е право, произтичащо от предвидената в чл.74 ЗЗД суброгация на платилия чужд дълг в правата, притежавани от кредитора като обезпечения на неговото вземане. С предявения иск ищецът твърди, че е престирал на кредитора вместо длъжника, без да е обвързан за дълга, който изпълнява, и претендира връщане на сумата, с която се е обеднил. Ищецът не е изложил твърдения за съществуване на конкретно правоотношение с ответното дружество, въз основа на което да е извършено плащането на дълга на последното. Неясното и лишено от конкретика твърдение за наличие на уговорка с представител на ответното дружество до 1-2 месеца сумата да му бъде върната не може да се приеме за твърдение за правоотношение по договор за заем между страните. Направеното в съдебно заседание уточнение за наличие на уговорка ищецът да придобие акции от капитала на дружеството срещу погасеното задължение на ответника също не очертава съдържанието на правоотношение между страните. Поради това следва да се приеме, че предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че възприетата от въззивния съд правна квалификация на предявения иск е неправилна. Не е налице обаче постановяване на недопустимо решение поради произнасяне по непредявен иск. Такова произнасяне е налице, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защитна. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум, като е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, породено от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. Предвид на това, когато съдът се произнесе извън заявеният предмет на делото и обем на търсена защита, т.е. по непредявен иск, неговото решение е недопустимо. В случай че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Доколкото въззивният съд се е произнесъл по твърдените от ищеца факти – за извършено от него със свои средства погасяване на дълг на ответника, като заплатената сума не му е възстановена, но ги е подвел под грешното правно основание, следва да се приеме, че е налице не недопустимо решение, а допуснато нарушение на материалния закон при определяне на правната квалификация на предявения иск. Изложените от въззивния съд допълнителни съображения във връзка с неотносимия към предявения иск факт - наличието на правен интерес от извършеното плащане, не могат да опорочат въззивното решение до степен на недопустимост.
Настоящият състав намира за установено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, че ищецът е изпълнил задължение на ответното дружество в размер на 9977,98 лева. Безспорно установено е наличието на сключени договори за кредит № PDLD1514110765/21.05.2015г. и № PDLD1514110726/21.05.2015г. между „ЗУУМ” АД – като кредитополучател и ОББ АД, както и наличието на просрочие към 30.06.2015 г. в размер на 22, 05 лева и към 31.07.2015 г. в размер на 9 957, 05 лева. Внасянето на сумата от ищеца по сметка в „ОББ” АД за погасяване на задължение на ответното дружество по сключените с банката два договора за кредит се установява от представената с исковата молба вносна бележка от 07.08.2015г., носеща подпис на касиер. В документа ищецът е вписан като вносител на сумата и е посочено основание „погасяване на кредит на „ЗУУМ” АД. Обстоятелството, че подписът на ищеца е положен върху документа, но под декларацията по Закона за мерките срещу изпирането на пари, а не на мястото на подпис на вложителя, не разколебава доказателствената му сила по отношение на лицето, което е внесло сумата.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение, че вносната бележка не установява погасяване на негово задължение, доколкото сумата е внесена по сметка, която не е посочена в договорите. С исковата молба е представена справка от „ОББ” АД за извършената вноска по същата сметка, според която със сумата е извършено погасяване на задължения на „ЗУУМ” АД за просрочени главници, лихви и наказателни лихви. В съдебно заседание на 15.06.2021г. вещото лице Я. А., изготвила заключението на СИЕ, е пояснила, че сметката, посочена в справката, е тази, която е обслужваща кредитите на дружеството.
Погасяването на задължение на ответното дружество по договорите за кредит в размер на направената от ищеца вноска от 9977,98 лева се установява и от заключение на СИЕ, според което в счетоводството на ответното дружество е осчетоводено с дата 07.08.2015г. погасяване на кредит по сметка 1521-01 ОББ в същия размер. При липса на ангажирани от ответника други доказателства – вносна бележка или документ за извършен превод, следва да се приеме, че погасяването на задължението му в размер на 9977,98 лева е извършено именно с направената от ищеца вноска в същия размер.
Според заключението на СИЕ в счетоводството на ответното дружество с дата 07.08.2015г. е осчетоводено по кредита в разход на сметка 501 – каса в лева и по дебита /погасяване на кредит/ на сметка 1521-02 ОББ – получени дългосрочни заеми в лева на сумата 9977,98 лева, но няма осчетоводени суми в разход на сметка 501 – каса в лева през 2015г. с получател Р. В. О.. С оглед на това и при липса на представени от ответника други доказателства, в това число разходен касов ордер за предаване на ищеца на посочената сума, осчетоводена като разход на каса, се явява недоказано възражението, че извършеното от ищеца плащане е със средства на дружеството. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Р. С. – приятел на ищеца, който свидетелства, че му е дал в заем 4000 лева и на следващия ден го е придружил до офис на „ОББ”, за да внесе сума за погасяване на заем на ответното дружество. Формираният извод не се разколебава от наличието на правоотношение между страните по сключен на 01.12.2022г. мениджърски договор, доколкото със същия на ищеца не са възложени задължения във връзка с погасяване на задължения на дружеството и липсват доказателства посочената сума да е предадена на ищеца, в това число на основание посочения договор. В тази връзка следва да се посочи, че според показанията на свидетеля М., бивш съдружник и управител в ответното дружество, погасяването на заемите на дружеството към ОББ АД се е правело от много хора, включително и от ищеца, без да е бил определен ред за това; заемите са били погасявани както с фирмени пари, така и с лични средства на работниците и служителите, като свидетелят не помни да е давал фирмени пари на ищца за погасяване на заемите.
По изложените съображения настоящият състав намира за установено, че ищецът със свои средства е погасил задължение на ответника в размер на 9977,98 лева при липса на предшестващо правоотношение между тях. С погасването на дълга на ответника ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил, тъй като се е намалил неговият пасив. С оглед липсата на правоотношение между страните, явяващо се основание за това имуществено разместване, следва да се приеме, че обедняването на ищеца е без основание. Поради това предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 9977,98 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложените съображения, доколкото въпреки допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила въззивното решение е правилно като краен резултат, и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 28.02.2022г. по в.гр.д. № 637/2021г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 260892 от 20.07.2021г. по гр.д. № 6246/2020г. на РС – Перник, с което е признато за установено по отношение на „ЗУУМ” АД по предявен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК, че дължи на Р. В. О. сумата 9977,98 лева, платени от него със собствени средства с вносна бележка от 07.08.2015г. с получател „ОББ” АД за погасяване на задълженията на „ЗУУМ“ АД към банката по договор № PDLD1514110765/21.05.2015г. и по договор № PDLD1514110726/21.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗУУМ” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати Р. В. О., ЕГН [ЕГН] сумата 900 /деветстотин лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|