Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 208   София, 03 май 2010 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 април две хиляди и десета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                 БЛАГА ИВАНОВА                                             при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 155/2010 година.     Производството е образувано по касационен протест на окръжна прокуратура-гр. Пловдив срещу въззивна присъда № 6/ 14.01.2010 год. по в.н.о.х.д. № 1493/2009 год. на Пловдивския окръжен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, като основания за проверка на въззивния съдебен акт, се сочи, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Н. Б. П., лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста. Частният обвинител и граждански ищец З. З. П. не участва в касационното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивната присъда в пределите на правомощията по чл.347 НПК, намира следното: С въззивния съдебен акт, е отменена присъда № 36/11.06.09г по н.о.х.д. № 412/08г на Асеновградски районен съд, като е постановена нова, с която подсъдимият Н е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.144,ал.3 НК и отхвърлен гражданския иск. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на П. за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК и осъден на пробация, с определяне на двете задължителни пробационни мерки за срок от две години, три пъти седмично и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в продължение на две години. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 800 лв.   Протестът на ПОП е основателен. Касационната инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, са допуснати твърдяни процесуални нарушения. Не е извършен съвкупен анализ на доказателствената съвкупност и при превратно й тълкуване са аргументирани фактическите изводи. Не е посочено в пълен обем, защо са кредитирани показанията на свидетелите Д, а отхвърлени тези на пострадалата и К. – нелогични, непоследователни, с противоречив характер според съда. В мотивите на присъдата е поставен акцент върху отликите в показанията на втората група свидетели, със задълбочаване в детайлите-едностранчив подход в доказателствената дейност на съда, извършен в нарушение на процесуалните правила. Само при съвкупната оценка на доказателствените източници на информация, относно правнорелевантните факти, въззивната инстанция би могла да изведе своите изводи. Касационният състав не може да подменя вътрешното убеждение на инстанциите по същество, но следи за правилното му формиране, в съответствие с процесуалните изисквания. Окръжният съд е изложил съображения, защо едни доказателства са получили кредит на доверие, а други не, но касационният състав счита, че в недостатъчна степен са обосновани тези изводи - на базата на противоречивия характер на доказателствените източници е задължителна съвкупната им оценка. Липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на правно значимите факти и обстоятелства, и превратната им оценка, с отдаване приоритет на едни доказателствени средства пред останалите, е нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107,ал.3 НПК. Въззивната инстанция в съдебно заседание на 24.09.2009год. е назначила изслушването на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза. Изводите на тази експертиза са диаметрално противоположни с изслушаната от първоинстанционния съд. Независимо от съществените отлики в мнението на експертите, свързано с установяване на правнозначимия факт, относно психичното състояние на пострадалата след инкриминираното деяние, това противоречие не е преодоляно от окръжния съд. В мотивите на атакуваната присъда са изложени съображения, че експертизата, изслушана от районния съд не е обоснована, но ако са възникнали съмнения за нейната правилност, въззивната инстанция е следвало да назначи повторна такава, а не допълнителна, в съответствие с разпоредбата на чл.153НПК.становяване психичното състояние на П. е задължително, защото същото е относимо към оценка съставомерността на извършеното деяние. Действително съгласно ТР № 53/18.09.1989год. на ОСНК, „за състава на престъплението по чл.144,ал.3НК, не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение”. Но поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия, трябва да е насочено към заплашения, заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето, което я отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху пострадалия. Всички тези обстоятелства са останали вън от вниманието на въззивния съд.   Както бе посочено по-горе, съществуването на нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда и фактическите изводи, изведени на база на едностранчив анализ на събрания доказателствен материал, лишават касационната инстанция от възможността да провери правилното приложение на материалния закон. Безспорно от материалите по делото, може да се установи, че място за отговорност има. Следва да бъде установено недвусмислено, дали действията и използваните изразни средства от подсъдимия са били обективно годни да предизвикат основателен страх у пострадалата З. П. , което не е сторено от въззивния съд. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че протестът на окръжна прокуратура-гр. Пловдив следва да бъде уважен, като основателен, с отмяната на въззивната присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е необходим повторен разпит на свидетелите З, К. , Х. , Д. , Ат. П. , д-р С, изслушване на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, комплексна оценка на събрания доказателствен материал, за установяване по категоричен и несъмнен начин – какво е съдържанието на отправените думи, извършените действия от подсъдимия, насочени към пострадалата и същите, обективно годни ли са да предизвикат основателен страх у нея от заканата с убийство, в случай, че бъде установено съществуването й. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 6/ 14.01.2010год. по в.н.о.х.д. № 1493/2009 год. на Пловдивския окръжен съд . ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: