Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 01.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1301/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. [община], [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № І – 99 от 16.08.2012 г. по гр. дело № 1076/2012 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав. Ответницата К. С. К. чрез пълномощника си, адвокат Т. Д. Я. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е отменил решение № 53 от 24.04.2012 г. по гр. дело № 91/2012 г. на Поморийски районен съд и е постановил решение, с което е уважил предявените от К. С. К. против [община], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2880 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2012 г. до окончателното й изплащане, осъдил е [община], [населено място] да заплати на К. С. К. 500 лв., разноски, а на Бургаски окръжен съд 320 лв. държавна такса. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ / липса на необходимата минимална степен на образование – професионален бакалавър относно заеманата от ищцата длъжност „младши експерт „УТ” в [община] – „Дирекция Т. и О.”/ предполага отправяне на писмено предизвестие до работника, каквото в случая няма. Освен това съдът е приел, че разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ не освобождава страната от задължението да отправи предизвестие и нереализирането му при процесното уволнение е съществено нарушение, основание за отмяна на заповед № 7/09.01.2012 г. на кмета на ответната община, тъй като липсва съществен елемент от сложния фактически състав на процедурата. С определение № 26 от 11.01.2013 г. на ВКС, ГК, състав на ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: „Длъжен ли е работодателят да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудово правоотношение на основанията по чл. 328 КТ, след като в заповедта за уволнение е изрично посочено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазеното предизвестие; Връчването на писмено предизвестие представлява ли „съществен елемент от фактическия състав на процедурата по уволнение с предизвестие” и съответно невръчването на писмено предизвестие води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 КТ; Може ли липсата на писмено предизвестие да бъде самостоятелно основание за признаване заповедта за уволнение за незаконосъобразна”. ВКС в настоящият си състав приема по цитираните въпроси, че правилна е практиката, формирана в решение № 303 от 27.06.2012 г. по гр. дело № 1218/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 475/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 1757/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно разрешенията приети в цитираната съдебна практика липсата на предизвестие е без значение за законосъобразността на самото уволнение. С оглед на това тълкуване на чл.328, ал. 1 във вр. чл.326, ал. 2 КТ по първия въпрос трябва да се даде следния отговор: Работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ. По втория въпрос предвид приетото по – горе правно разрешение трябва да се даде следния отговор: Невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220, ал. 1 КТ. Третият от поставените въпроси съвпада по съдържание с втория въпрос и по него отговорът е, че липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ. С определение № 26 от 11.01.2013 г. на ВКС, ГК, състав на ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид констатациите в производството по чл.288 ГПК за произнасяне на въззивния съд по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ над заявения петитум в исковата молба. По поставените процесуалноправни въпроси касационният съд в настоящия си състав намира следното: По въпроса: „Може ли да бъде уважена претенцията за обезщетение по чл.225 от КТ, ако 6 – месечния срок не е изтекъл до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а изтича при разглеждане на делото пред втората инстанция и няма направено искане на ищеца за изменение на тази претенция” касационният съд намира следното: Въззивният съд следва да се произнесе по иска по чл.344, ал. 1, т. 3 КТ за периода, визиран в чл. 225, ал. 1 или ал. 2 КТ – т.е. за не повече от 6 месеца, съответно в размер на не повече от 6 брутни месечни заплати, като изхожда от заявения петитум, очертан в исковата молба по период и размер, чийто максимален период не може да бъде повече от 6 месеца, съответно в размер по – голям от 6 брутни месечни заплати. Отговорността на работодателя за незаконно уволнение на разглежданото основание е ограничена до 6 месечни брутни заплати, като други по вид или по –големи по размер вреди на основание чл. 225, ал. или ал. 2 КТ не могат да се претендират. По следващия въпрос: „Налице ли е нарушение на процесуалната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК, след като няма направено такова искане” касационният съд намира, че при липса на искане за заплащане на обезщетение в максималния срок и размер по чл. 225, ал. 1 или ал. 2 КТ въззивният съд трябва да се произнесе по претендираното обезщетение съобразно заявения петитум, очертан в исковата молба по период и размер. Произнасянето извън заявения петитум по иска е процесуално недопустимо. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Неправилно окръжният съд е приел, че липсата на предизвестие е основание за отмяна на заповедта за уволнение, тъй като липсва съществен елемент от сложния фактически състав на процедурата по уволнение с предизвестие от страна на работодателя. Неправилен е и извода, че невръчването на предизвестие за уволнение е самостоятелно основание за признаване на заповедта за уволнение за незаконосъобразна. Тези мотиви са в противоречие с приетите по – горе правни разрешения, поради което се налага извода, че решението в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ имуществената претенция до размер на сумата 1320 лв. със законната лихва и присъдените разноски и държавна такса е неправилно. В съответствие с дадените отговори на поставените правни въпроси следва да се приеме, че липсата на предизвестие, съответно неспазването на срока по чл.328, ал. 1 във вр. чл.326, ал. 2 КТ не е обусловило незаконност на процесното уволнение. Като е обосновал посочените по – горе съображения окръжният съд е допуснал нарушение на закона. Необходимо е било неговият състав да се произнесе по наличието на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ и с оглед доказателствата по делото да реши, спазени ли са изискванията на нормата за прекратяване на трудовия договор. В посочената по – горе част, въззивният съд не се е произнесъл по наличието на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, не е изложил мотиви по този въпрос, имащ съществено значение за изхода на делото, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон – основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд при друг състав. В частта, с която се е произнесъл по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за разликата между 1320 лв. и 2880 лв., обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ, със законната лихва върху обезщетението, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Предвид приетите правни разрешения по поставените процесуалноправни въпроси, ВКС приема, че окръжният съд се е произнесъл над заявения петитум на иска по чл.344, ал.1, т. 3 КТ, като не е взел под внимание процесуалните действия на ищцата и районния съд в първоинстанционното производство – уточняване на иска с молба вх. № 1883/05.04.2012 г., прието с определение на първоинстанционния съд от 10.04.2012 г., съгласно което претенцията е предявена за сумата 1320 лв. и за периода от 09.01.2012 г. до 22.02.2012 г. След допуснатото уточнение не е направено изменение на иска. Като е уважил претенцията за разликата над 1320 лв. до 2880 лв. окръжният съд е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК в частта, с която съдът се е произнесъл за тази разлика и производството да се прекрати в същата част. По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І – 99 от 16.08.2012 г. по гр. дело № 1076/2012 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от К. С. К. против [община], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 1320 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно разноските и държавната такса. ВРЪЩА делото в отменената част на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ОБЕЗСИЛВА решение № І – 99 от 16.08.2012 г. по гр. дело № 1076/2012 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в частта, с която съдът се е произнесъл по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за разликата между 1320 лв. и 2880 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: