Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
Гр.София, 10 септември 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА
и в присъствието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело № 1117/2013 г.
Осъденият И. Г. И. е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на наказателните дела искане (макар и да го е нарекъл „молба”) да бъде проверено по този ред осъждането му в Тетевенския районен съд – като първоинстанционен, и в Ловешкия окръжен съд – като второинстанционен (въззивен) и последен в инстанционното развитие на делото.
Присъдата – 68/12.ХІІ.2012 г. по нохд 345/12, е постановена в първата инстанция по обвинението срещу И. за транспортно престъпление по чл.343, ал. 3, във връзка с ал.1, б.”б” НК: за това, че на 17.І.2012 г., в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта – 0.68 на хиляда) е нарушил правилата за движение и с управлявания лек автомобил причинил по непредпазливост средна телесна повреда (чл.129 НК) на С. П. М. (счупена е била дясната й ръка). Районният съд е наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за срок от 3 г., както и лишаване от право да управлява мпс за 1 г. На пострадалата М. съдът е присъдил обезщетение в размер на 4000 лева, а претенцията й до 10000 лева – отхвърлил.
Решението – 41/8.V.2013 г. по внохд 10/13, е постановено във втората инстанция след въззивна жалба от страна също на И., и с него присъдата на ТРС е изменена частично: в наказателната й част – относно правило за движение, за което е оправдан, и относно размера на лишаването от свобода, който е намален на 3 м.; в гражданската й част – относно размера на обезщетението, който е намален на 3000 лв.
В отправеното искане („молба”) за възобновяване на делото има позоваване на две от основанията за това, които чл. 422, ал.1, т. 5 свързва с т.1 и 2 на чл.348, ал.1 НПК (нарушение на материалния и на процесуалния закони), както и на доводи, които искателят е сметнал, че ги подкрепят. Искането по изхода на делото във ВКС е то да бъде върнато за ново разглеждане в първоинстанционния районен съд.
В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според прокурора -другата страна по делото, взела присъствено участие - неоснователно.
ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане.
Липсва претендираното от искателя срещу него.
Частта от претенцията, свързана със собствените му процесуални права, в някои отношения не държи сметка за безспорни положения, като например това, че сключването на споразумение с прокурора е възможност, от която съдът не би могъл да го лиши – редът по глава двадесет и девета от НПК предоставя на съда правомощието само да одобри или да не одобри вече постигнатото споразумение.
За безспорно трябва да бъде смятано и задължението на ВКС да се подчини на тълкуването на закона, което е дадено в постановление на неговия Пленум, но искателят въпреки това настоява за недостатъци на осъждането си, във връзка с причинната връзка между пияното му състояние и нарушените правила за движение-срв. П.1/1983-Пл., т.4, б.”в” (позоваването впрочем е повод за позоваване и на р. 84/04-І, Бюл. 3/04 в подкрепа на изразеното от ТРС и ЛОС разбиране за значението на включването в обвинението на разпоредбата от ЗДвП, забраняваща употребата на алкохол).
Недоволството на осъдения се дължи всъщност в най-голяма степен на неговото неправилно убеждение, че носи чужда отговорност за случилото се на 17 януари – съдилищата (доколкото пряко проверяваният съд е възприел изводите на проверения от него) са направили повече от остатъчно, за да се види, че това не е така, но даже и да е спорно дали вторият участник в пътния инцидент също би трябвало да понесе наказателна отговорност за последиците от него, не съдът е компетентният орган да го наложи в спора.
Не са обаче съвсем ясни възраженията на осъдения срещу санкционирането му – дали го смята за явно несправедливо (липсва поначало позоваване на едноименното основание за възобновяване, а и ВКС на вижда място за такова), или се смята наказан два пъти за едно и също нещо (за административно нарушение и за престъпление; при двете осъществени отговорности обаче – и при надмощието на наказателната - евентуалното отпадане на административната може да бъде решено само в съответния административен процес).
Няма как, накрая, да бъде споделено оспорването и на гражданската отговорност спрямо пострадалата С.М. с оглед на сключения с нея писмен договор (наречен „споразумение” и приложен на л.142 от досъд.д.) – освен изложеното в мотивите на районния и окръжния съдилища, тук трябва да добави и липсващата в него каквато и да е конкретизация на договореното обезщетение.
Ръководен от всичко изложено и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І н.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила по реда на възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 41 от 8 май 2013 г. по внохд 10/13 на Ловешкия окръжен съд, оспорено от осъдения по него И. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |