2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
София,12.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 49/2009 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба ,подадена от пълномощника на И. Д. П.,Л. Д. П.,М. Й. Д.,П. Д. Д.,В. Д. Р.,Т. Д. Н.,Е. П. Т.,М. Г. Ш.,Г. С. Ч.,С. И. Б.,Б. Г. К.,Е. Г. М.,Д. Г. Д.,В. М. В.,В. М. А.,Г. Я. Т.,А. С. Б. и П. Г. С. - адв.Л.В. срещу определение № 2592/09.10.2008 год. по ч. гр.д.№ 2660/2008 год. на Пловдивски окръжен съдДУ състав,в частта,с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 115/21.02.2008 год.на ПРС,ХГУ състав,с което е прекратено производството по гр.д.№ 3472/2006 год.,както и в частта,с която е оставена без уважение частната им жалба против определение от 06.03.2008 год.и определение от 17.03.2008 год.,с които жалбоподотелите - ищци са осъдени да заплатят разноски.Излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците С. А. Т.,С. А. Т. ,Ф. А. Г.,П. С. Т. и М. Г. Г. в писменния отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорват частната жалба и считат изложените касационни основания за необосновани и неубедителни.
Останалите ответници не са отговорили в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване, ВКС, I г. о. констатира следното:
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че с преклудирането на възможността за предявяване на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е отпаднал и правния интерес за ищците от воденето на специалния установителен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.За да достигне до този извод,съдът е съобразил,че към датата на колективизацията общият наследодател на страните е бил починал и правото на собственост върху съответните идеални части от процесиите имоти е принадлежало на неговите законни наследници.Затова и всяко коляно наследници на общия наследодател П. Т. е придобило на лично основание правото на възстановяване на собствеността на своята част от процесиите имоти.И тъй като е налице признание от ищците,че не са заявявали спорните имоти за възстановяване по административен ред,нито пък са предявявали иска по чл.П ал.2 ЗСПЗЗ в законния тримесечен срок,производството по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като недопустимо е прекратено.
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в отклонение от практиката на ВКС, при противоречива практика на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.
В случая въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос — правен интерес за водене на установителен иск за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.Основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК жалбоподателите са подкрепили с представени към изложението TP № 28/62 год и определение № 342/2001 год.на ВКС-5 чл.състав.Определението на 5 чл.състав е неотносимо към посоченото основание, тъй като касае необжалваемостта на въззивните решения по облигационни претенции на извън договорно основание по чл.59 ЗЗД,за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот с цена до 1000 лв. Изводите на съда са съобразени изцяло и не са в противоречие с TP № 28/62 год.,касаещо наследниците по закон с право на възстановяване на запазената част,а в настоящия случай призовани да наследяват са наследниците от съответните колена,поради което подаденото заявление за възстановяване на собствеността ползва само наследниците от коляното,а не всички наследници от другите коленад.е.правен интерес е налице,когато наследниците за заявили или биха могли да заявят.В случая ищците-жалбоподатели нито са заявили,нито могат да заявят,поради което обжалваното определение не е постановено в противоречие с практика на ВС.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или пък преодоляване на постоянна, но неправилна практика. В случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не се позовават нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, които биха били основание да се издаде тълкувателно решение.
По изложените съображения частната жалба следва да се допусне до касационно обжалване и разгледана по същество да се остави без уважение,като неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо г.о.
Допуска касационно обжалване на определение № 2592/09.10.2008 год. по ч. гр.д.№ 2660/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, ІV състав.
Оставя в сила определение № 2592/09.10.2008 год. по ч. гр.д.№ 2660/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, ІV състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ