Ключови фрази
правен интерес * отрицателен установителен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

318

 

София, 14.07.2010 година

 

            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година,в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева

ЧЛЕНОВЕ:             Светлана Калинова

         Зоя Атанасова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 177 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.

С определение №1755,постановено на 07.12.2009г. от Софийския апелативен съд е оставено в сила определението на Софийски градски съд от 17.08.2009г. по гр.д. №2659/2008г. за прекратяване на производството по предявените от С. В. С. по п.1,2,3 и 4 от исковата молба срещу С. “С”, Ж. ”Б. художник” и З. К. В. искове.

Определението е обжалвано от С. В. С. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявените искове. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,по който е налице противоречива съдебна практика с оглед посочените в изложението към частната касационна жалба актове на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК,тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск като предпоставка за допустимостта на производството,по който е налице противоречива практика.

В обжалваното определение е прието,че не е налице правен интерес от предявяването на искове за отричане правото на собственост на ответниците, тъй като при основателност на предявените искове силата на пресъдено нещо не би обвързала правната сфера на ищеца доколкото с подобно установяване не се признава неговото право на собственост,а друг относим интерес за постановяване на решение по отрицателните установителни искове ищецът в действителност не обосновава-никой от ответниците не противопоставя твърдение,че е собственик на процесния имот,а единствено оспорва правото на собственост на ищеца. Поради това е прието,че за ищеца е налице правен интерес от водене на положителен установителен иск,че е собственик на имота,но не и на иск за отричане правата на ответниците.

В представеното с изложението решение по гр.д. №95/2001г. на ІV ГО на ВКС е прието,че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск,като правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита,който е в по-ограничен обем,какъвто е този при отрицателния установителен иск. В същия смисъл е и разрешението на поставения въпрос,дадено в определение №183/15.03.2010г. по ч.гр.д. №111/2010г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск не може да бъде ограничавана от съда по съображения,че лицето разполага и с други процесуални действия за защита или че фактическите обстоятелства не налагат нуждата от предявяване на установителен иск,т.е. след като ищецът ползува апартамента,позовавайки се на свое придобивно основание-давност,няма нужда да отрича придобивното основание и легитимацията на оспорващата страна. Прието е,че преценката за наличие на правен интерес не следва да бъде формализирана,тъй като това противоречи на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК.

Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в решение по гр.д. №95/2001г. на ІV ГО на ВКС и определение №183/15.03.2010г. по ч.гр.д. №111/2010г. на ІV ГО на ВКС,като съображенията за това са следните:

След като процесният имот се ползува от предявилото иска лице,за същото е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост при наличие на извънсъдебен спор,основан на твърдения за придобиване на правото както от страна на ползуващото имота лице,така и от страна на лицата,посочени в исковата молба като ответници. Наличието на твърдения за различни основания,по силата на които спорещите страни формално се легитимират като собственици на имота обуславя наличие на правен интерес от разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост, като за всяко едно от лицата,заявяващи свои собствени права върху имота, е налице правен интерес да инициира исковото производство. И доколкото претенциите на всяка една от спорещите страни смущават правата на останалите, следва да се приеме,че за всяка една от тях е налице правен интерес да предяви иск както за признаване на нейното право,така и за отричане съществуването на неоснователно претендираното според нея право,тъй като и двете форми на защита имат за цел разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост. Отричането правата на останалите лица,които извънсъдебно заявяват претенции върху същия имот, брани правото на ищеца посредством забраната за по-нататъшно оспорване,съдържаща се в решението,постановено по предявения отрицателен установителен иск.

В случая в подадената от С. В. С. искова молба вх. №16158/12.06.2008г. се излагат съображения по оспорване транслативния ефект на сключените между ответниците С. “С” и ЖСК”Б. художник” сделки и се твърди,че съставените нотариални актове,които сочат Ж. като собственик на процесния апартамент,не удостоверяват действително кооперацията за притежава това право,а оттам и че член-кооператорът З. К. В. не притежава съответните,производни на претендираните от кооперацията права,като се твърди,че по силата на посоченото в исковата молба основание правото на собственост е придобито от ищеца. Тези съображения сочат на наличие на извънсъдебен спор за принадлежността на правото на собственост,което по изложените по-горе съображения обуславя наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с оглед стабилитета в гражданския оборот. Поради тези съображения настоящият състав приема,че подадената от С. В. С. частна жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото-върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. №2659/2008г.,образувано по подадената от С. В. С. искова молба вх. №16158/12.06.2008г.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение №1755,постановено на 07.12.2009г. от Софийския апелативен съд по ч.гр.д. №2841/2008г. и потвърденото с него определение ,постановено на 17.08.2009г. по гр.д. №2659/2008г. по описа на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по гр.д. №2659/2008г. по предявените от С. В. С. искове по п.1,2,3 и 4 от искова молба вх. №16159/12.06.2008г. и

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. №2659/2008г. по подадената от С. В. С. искова молба вх. №16158/12.06.2008г.

 

Председател: Членове: