Р Е Ш Е Н И Е № 196 С. 01.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 411 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Д. Г. Г.-динов от [населено място],чрез процесуалния представител - адвокат Л., молба с вх.№ 17390 от 9.06.2009г. за отмяна на решение № 146 от 25.11.2008г. по гр.д.№ 3453 по описа за 2007г. на Районен съд Пловдив,с което е уважен иск с правно основание чл.79 от СК/отм./,като е осъден да заплаща на майка си - Тона Д. И. от [населено място] издръжка в размер на 600лв.месечно, считано от 8.10.2006г.до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,като за разликата до пълния му предявен размер от 1 700лв.искът е отхвърлен. Посоченото в молбата за отмяна основание по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това,че молителят е бил лишен от възможност за участие в делото,тъй като неправилно е бил призоваван по реда на чл.50 от ГПК/отм./,при положение,че постоянният му адрес не е бил неизвестен. Твърди,че неговият брат,който е бил пълномощник на ответника/негова майка/ в производството по делото,по което е постановено решението, чиято отмяна се иска,е знаел адреса му в САЩ,а отделно- е поддържал връзка с него-чрез тъщата му.В подкрепа на твърденията си представя платежни нареждания и вноски бележки за периода 13.12.2006г.-6.04.09г., писмо от 21.04.08г.от брат му– Господин Г. Г. до майката на съпругата му/ в уверение на това,че е знаел адреса й/ и препис от писмо от 8.09.08г.от електронната му поща/,твърдейки,че тя е била известна на брат му и е било възможно да ползва и този способ за призоваване. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК. В хода на производството – на 27.06.2009г. ответницата Тона Д. И. е починала и тъй като нейни наследници са двамата й сина,но Д. Г. Г. е молител в настоящето производство, на нейно място-като ответник е конституиран другия й син - Господин Г. Г.. В съдебно заседание страните не се явяват. Молителят се представ-лява от процесуален представител,който иска да бъде уважена подадената молба за отмяна и претендира направените по делото разноски. Постъпила е молба от Господин Г. Г.,с която оспорва молбата за отмяна. Желае тя да не бъде уважавана. Заявява,че се е отказал от образуваното изпълнително дело въз основа на влязлото в сила решение и иска спора да бъде преустановен. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след като обсъди направеното искане,изразените становища и доказателствата по делото,намира молбата за неоснователна по следните съображения : Настоящият молител Д. Г. Г., ответник в производството по гр.д.№ 3453 по описа за 2007г. на Районен съд Пловдив, е бил призован по реда на чл.50 от ГПК/отм./-чрез Държавен вестник,тъй като не е бил намерен на посочения адрес.Първоначално призовката му е изпратена на посочения в исковата молба адрес-гр.С. [улица],от където на 9.11.2007г.се е върнала с отбелязване:”На адреса не е открит никой. По сведение на С. М.-съсед,няма такова лице на адреса.”На същия адрес е изпратена втора призовката-за връчване чрез К. С. К.-тъща,но отново- на 4.12.2007г.се е върнала с отбелязване:”На адреса не живеят К..Лицето непознато и друг адрес-неизвестен”.Последвало е на 14.12.2007г.уточнение на адреса от страна на ищеца и искане ответника да бъде уведомен-чрез тъщата си - вместо на №110 – на №111 на същата [улица].Призовката/през 01.2008г./ се е върнала с отбелязване:” Лицето живее в чужбина.Адрес-неизвестен”. С нарочна молба от 24.01.2008г.ищецът е уведомил съда,че тъщата на брат му е в постоянен контакт с него,но явно не желае да го уведоми.Изразил е готовност да посочи телефонните номера на брат си в Америка,с които разполага и е посочил неговия адрес,на който е живеел докато е бил в България- ул.”Средна гора „№70.На същия е изпратена призовка,която е върната отново с отбелязване:”На адреса живеят наематели.Нямат сведение за лицето”.Съдът е оставил без движение исковата молба и е дал срок за посочване на доказателства за постоянен адрес на лицето.В изпълнение на указанията е представено Удостоверение от ОД”Полиция”гр.П., установяващо,че заявеният постоянен и настоящ адрес на лицето Д. Г. Г. е един и същ – [населено място] ул.”Средна гора „№70. Отново е изпратено съобщение на адреса,което се е върнало с отбелязване: ”Адресът посетен на 1.04.,на 7.04. и на 11.04.2008г.Лицето не е намерено.” При тези данни-съдът е преценил,че следва да бъде призован ответника по реда на чл.50 от ГПК-чрез ДВ.Обявата е публикувана в ДВ бр.59 от 1.07.2008г.Назначен е представител на страната- адвокат С.,която видно от подадената заявка-на 24.09.2008г.се е запознала с материалите по делото,впоследствие е правила доказателствени искания и надлежно е представлявала страната на проведеното на 8.10.2008г. съдебно заседание.За постановения съдебен акт ответникът е бил уведомен чрез назначени му представител. При тези факти- настоящият съдебен състав не споделя тезата на молителя,че неправилно е бил призоваван по реда на чл.50 от ГПК/отм./. Безспорно е,че още при завеждане на делото адресът на ответника е бил неизвестен.При гореописаните седем посещения от страна на призовкар на два различни адреса/включително четири пъти на обявения постоянен и настоящ адрес на лицето/,в продължение на осем месеца – ответникът не е бил намерен.В практиката няма спор,че ненамирането на страната на адреса,на който сама адресно се е регистрирала, е основание за призоваването й чрез Държавен вестник.Спазена е била и изискуемата се процедура по удостоверяване на отсъствието на лицето от постоянния му адрес /върху всички призовки се съдържа подпис на свидетел с посочване на трите имена и адрес/,а освен това е спазено и изискването- в продължение поне на един месец да не е било възможно ответникът да се призове на адреса. При наличието на всички изискуеми предпоставки по чл.50 от ГПК /отм./- извършеното от съда призоваване е редовно и съобразено с нормата на закона.Без значение за този извод е – дали ответника е знаел или не адресът, на който ответникът в действителност е пребивавал. Това е така, тъй като предпоставка за отмяната по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК е нарушава-нето на правилата по призоваването от съда, а не от страната. /Следва да се посочи,че в случая твърдението на молителя дори не е,че страната е нарушила правилата за призоваване,а че те са нарушени от трето лице- от пълномощника на страната./В този смисъл представените платежни нареждания,вноски бележки и препис от писмо от 8.09.08г.от електронна-та поща- са ирелевантни/.Независимо от това – следва да се посочи,че ищецът в производството по гр.д.№ 3453 по описа за 2007г. на Районен съд Пловдив е направил всички възможно,за да посочи надлежен адрес за призоваване,включително и чрез способите,на които акцентира понастоя-щем молителя- чрез пълнолетно лице от домашните му- тъщата/чл.46 ал.2 от ГПК-отм./ и по телефон/чл.41 ал.4 от ГПК-отм./ С оглед на гореизложеното,настоящият съдебен състав намира,че съдът,постановил решението,чиято отмяна се иска, не е нарушил правилата за призоваване и не е лишил ответната страна от възможност за участие в делото.Последната е била надлежно представлявана от назначе-ния от съда представител,който е участвал във всички фази на процеса, изразявал е становище,участвал е при събирането на доказателствата и е устоявал съответната защитна позиция. Подадената молба за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С оглед изхода на делото- разноски в полза на молителя не се дължат. Пред вид изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. Г. от [населено място] [улица],със съдебен адрес:гр.С. [улица] ет.1- адвокат Л. с вх.№ 17390 от 9.06.2009г. за отмяна на решение № 146 от 25.11.2008г. по гр.д.№ 3453 по описа за 2007г. на Районен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.