Р Е Ш Е Н И Е   №  230   гр.София,  10 май   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и трети април   две хиляди и десета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                     ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 120/2010 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Я. И. Д. против решение № 232/17.12.2009 год. по въззивно нохд № 277/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона с квалифициране на деянието като престъпление по чл.116 НК, а наложеното наказание е явно несправедливо в определения му размер. Прави се искане за изменение с преквалифициране на деянието по чл.124 НК и определяне на наказание към предвидения минимум или с намаляване на определения размер на наказанието по първоначалната квалификация. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че не е допуснато нарушение на закона, който е приложен правилно с оглед установената фактическа обстановка, а наказанието е съответно на целите по чл.36 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:     Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 277/2009 год. потвърдил присъда № 146/28.09.2009 год. по нохд № 423/2009 год. на Русенския окръжен съд, наказателна колегия, с която признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 26/27.01.2009 год. в с. Ч. умишлено умъртвил баща си И на основание чл.116, ал.1, т.3 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 12 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.53 НК и размера на дължимите разноски. Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия извършил цялостна задълбочена проверка на постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда. Направил извод, че са събрани възможните и достатъчно доказателства, както и че оценката им е съответна на действителния смисъл. Въз основа на възприетата като правилно установена фактическа обстановка потвърдил и решението за квалификацията на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.1 НК. По повод възражението, че подсъдимият не е имал умисъл за убийство, а за нанасяне на телесна повреда, в резултат на която е настъпила смъртта на пострадалия, е изложил подробни съображения за неговата неоснователност. Настоящият състав изцяло споделя решението за отказа да бъде преквалифицирано деянието в по-леко наказуем състав – чл.124 НК.становено е въз основа на гласните и писмени доказателствени средства, на обясненията на подсъдимия, на заключенията на съдебномедицинските експертизи, че на посочената дата подсъдимият е нанесъл множество удари - предимно в областта на главата, но и по други части от тялото на пострадалия не само с длани, но и с изтънчения край на металната част на чук, с дървената дръжка на брадвата, с маша/дилаф/. В резултат на нанесените с голяма сила удари са получени множество увреждания по главата, шията и тялото, а причината за настъпването на смъртта е черепно-мозъчната травма, довела до травматични увреждания на централната нервна система, в съчетание с аспирация на кръв. Законосъобразно инстанциите по същество са приели, че убийството е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК - извод, който е изведен от конкретното поведение на подсъдимия, изразено в използваните средства, в броя, насоката и силата на ударите, местата на нараняванията и уязвимостта на органите, върху които се е насочил. Убийството по чл.124 НК е случаят на умишлено причиняване на телесна повреда, от която е последвала смъртта на пострадалия, т.е. това е убийство при смесена вина, когато е характерно наличието на различно субективно отношение на дееца към различните последици от деянието му. По отношение на телесната повреда действа умишлено, а по отношение на смъртта – по непредпазливост при една от двете й форми. Когато смъртта е била неизбежна и е настъпила в резултат на тежък побой, какъвто е установен, че подсъдимият е нанесъл на своя баща, то деянието му може да се квалифицира само като умишлено убийство, извършено при пряк умисъл. Той е въздействал върху жертвата по начин не да причини само увреждане на здравето, а да причини смъртта, която е искал.мисълът е разграничителния критерий за квалифициране на деянието като убийство по чл.115/116 НК и убийството по чл.124 НК. Само когато се установи, че субектът цели или се съгласява с причиняването на телесна повреда, но не предвижда възможността да настъпи смъртта поради небрежност или самонадеяност, само тогава престъплението може да бъде квалифицирано като престъпление по чл.124 НК. След като въз основа на неподлежащите на касационен контрол фактически обстоятелства е установено обективираното поведение на подсъдимия, от което е изведен и извода за наличието на умисъла за убийство, няма основание деянието да се квалифицира по текст, предвиждащ по-леко наказуемо престъпление. А от това следва, че законът е приложен правилно и няма основание за изменение на решението. Неоснователен е доводът, че наложеното наказание е явно несправедливо като е определено в размер на 12 години, макар и при приложението на чл.55 НК. Въззивният съд е обсъдил поддържания от подсъдимия и защитата му довод в този смисъл и е обосновал решението си да го определи за неоснователен. Изложените съображения са основани на установените и правилно оценени индивидуализиращи обстоятелства. Отчетени са като многобройни по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 НК обстоятелствата за личността на подсъдимия – неговата младост, средата, в която са живели с родителя си и поведението на последния, както и негативното въздействие върху поведението му, липсата на данни за криминални прояви. Оценката, че не се касае за личност със завишена степен на обществена опасност е основанието да се приеме, че следва да се даде превес на специалната превенция предвид поведението след извършване на деянието и по време на наказателното производство, отношението към извършеното, искреното и дълбоко разкаяние, желанието да промени начина си на живот към спазване на законите и правилата на обществото. В определения размер наказанието съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо и не са налице основания по смисъла на чл.348, ал.5 НПК за намаляването му. Няма обстоятелства от относимите, които да са оценени в нарушение на чл.107, ал.3 НПК.   Предвид изложеното, че липсват касационни основания от поддържаните за отмяна или изменение на въззивното решение, то следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232/17.12.2009 год. по въззивно нохд № 277/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: