Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 27 АПРИЛ 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия Чочева касационно наказателно дело № 46 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата Р. Н. К. против въззивно решение № 238/25.11.2010 г. на П. апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 499/2010 г. с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието поради отмяна приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. В с. з. пред ВКС подсъдимата лично и чрез защитника си – адв. Д. поддържа касационната жалба. Претендира се изменение на въззивното решение и прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК, за което са били налице всички изискуеми предпоставки. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Същото становище изразява и повереника на гражданския ищец и частен обвинител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5/14.01.2010 г., постановена по НОХД № 2100/2009 г., П. окръжен съд е признал подсъдимата Р. Н. К. за виновна в извършването на престъпление по чл. 214 ал. 2, вр. чл. 213а ал. 3, т. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че през периода 29.05.2006 г. – 28.11.2008 г., в[населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, принудила К. Й. О. – гражданин на К. Ш., чрез заплашване (да разкрие извънбрачната си връзка с него) да извърши противно на волята му превод на суми и с това му причинила значителни имуществени вреди в размер на 273 400 евро с левова равностойност 534 497 лв., като във вр. с чл. 58а, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК й е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от 5 години. Осъдил е подсъдимата за заплати на К. О. обезщетение за имуществени вреди в размер на 534 497 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2008 г., както и е присъдил в нейна тежест да заплати съответна част от направените по делото разноски. Със същата присъда е бил признат за виновен за деяние по чл. 213а ал. 1 от НК и подсъдимия М. Н. Д. и съответно осъден във вр. с чл. 58а, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 години. С решение № 67/15.04.2010 г. по ВНОХД № 80/2010 г. П. апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Същото е било отменено от ВКС, І н.о, с решение № 423/19.11.2010 г. по к. д. № 411/2010 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на П. апелативен съд. След връщането и с понастоящем обжалваното от касатора въззивно решение П. апелативен съд е изменил присъда № 5/14.01.2010 г. по НОХД № 2100/2009 г. на П. окръжен съд, като е отменил приложението на чл. 66 ал. 1 от НК по отношение на подсъдимата К. и е постановил ефективното изтърпяване на наложеното й наказание от 3 години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Следователно в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347 ал. 1 от НПК е единствено изменителната част на въззивното решение по отношение на подсъдимата К.. Касационната жалба е основателна. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради отмяната на чл. 66 ал. 1 от НК са основателни. За да постанови ефективно изтърпяване на наложеното на К. наказание от 3 години лишаване от свобода, апелативният съд е приел, че не са налице условията по чл. 66 ал. 1 от НК и конкретно, че целите на наказанието по чл. 36 не могат да се осъществят по този начин. В основни линии е аргументирал тази си позиция с факта, че предметът на престъплението е на голяма стойност (левова равностойност 534 497 лв.), като паричните преводи са общо 46 за период от 2 години и половина, както и е отчел с голямо значение обстоятелството, че К. не е преустановила поведението си и след намесата на св. В. Ш.., който й предложил да запази получените до този момент парични суми и едновременно с това й разяснил, че ще се обърне за съдействие към компетентните органи. ВКС намира, че посочените аргументи, освен, че са селективно подбрани и необсъдени в съгласие с останалите данни за личността на подсъдимата и цялостното й поведение, то са и несъвместими с крайния извод за непостижимост на целите по чл. 36 от НК и преди всичко с тази за поправяне на дееца при наличие на всички останали условия за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. Преди всичко не може да не се отрази, че високата обща стойност на получените чрез въпросните 46 превода суми е елемент от състава на престъплението и попада в обхвата на значителни имуществени вреди по 214 ал. 2, вр. чл. 213а ал. 3, т. 2 от НК, а самия период обосновава квалификацията на престъплението като продължавано във вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Като цяло обаче, тази специфика на престъплението завишава индивидуалната му степен на тежест, но тя е била отчетена от първоинстанционния съд при определяне на размера на лишаването от свобода в съгласие и с множество други данни, относими към личната обществена опасност на К., откроена в ниска норма. Не може да не се оцени в тази посока, че в крайна сметка подсъдимата се е възползвала от информацията за статута и богатството на своя клиент, но той също на свой ред е ползвал облагите на една забранена от Швейцарския закон връзка, свеждаща се до сексуална експлоатация на жена близо 30 години по-млада от него. От особено значение се явява и факта, че укоримото поведение на К. да му търси пари, за да не разкрие връзката с него, не е довело до промяна в неговото отношение, като макар и изнудван (в периода 29.05.2006 г. - 28.11.2008 г.) той е продължил да се среща с нея – един път в Мюнхен, Г. (04.08-06.08.2006 г.), втори път – в Ш. (на 18.10.2006 г.) и трети път – при посещението му в България (през м. 10.2007 г.), като при тези срещи връзката е била консумирана в сексуален план. В чисто правен аспект това поведение на пострадалия се явява улесняващо за действията на подсъдимата, а това безусловно е едно изключително обстоятелство, имащо значение и при преценката за нейната степен на лична обществена опасност. Тя в никакъв случай не налага, че за поправянето й се следва ефективно наказание. Обстоятелството, че въпреки намесата на св. Ш. подсъдимата не променила поведението си, не повлиява по-различна преценка, най-малкото поради това, че не би се стигнало до ангажиране на наказателната й отговорност. Всъщност, въпросът за това, дали поправянето й, а като цяло и останалите цели по чл. 36 от НК, е възможно да бъдат постигнати без тя ефективно да търпи наложеното й наказание, не може да бъде разглеждано изолирано от характера на взаимоотношенията й с пострадалия швейцарски гражданин, както и останалите данни за личността й, което незаконосъобразно е сторил П. апелативен съд. Същата е млада жена, отглеждаща малолетно дете, която в хода на съдебното производство е демонстрирала критично отношение към извършеното. Това, наред с всички изтъкнати по-горе обстоятелства, разгледани в своя комплекс и многообразие, налагат извода, че са налице всички условия по чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното й наказание за срок от 5 години, както е постановил първостепенния съд. Изпитателен срок в посочения размер е достатъчно строго наказание, което би съдействало в максимална степен както за поправяне на подсъдимата, така и за реализиране на останалите цели по чл. 36 от НК. В тази насока следва да се измени и атакуваното въззивно решение. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 238/25.11.2010 г. на П. апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 499/2010 г., като на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимата Р. Н. К. наказание 3 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 214 ал. 2, вр. чл. 213а ал. 3, т. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за срок от 5 (пет) години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.