Ключови фрази
Длъжностно присвояване * длъжностно лице * споразумение


РЕШЕНИЕ


№ 463


гр.София, 09 ноември 2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд№ 1610/2012 год. по описа на ВКС, трето наказателно отделение и установи следното:

Производството е образувано по реда на чл.419 и сл. НПК, съгласно искане на осъдената Е. Т. Г. за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 НПК на НОХД№ 300/ 2012 год. на Районен съд гр.Плевен и отмяна на постановеното по делото определение от 15.02.2012 год., с което е одобрено споразумение по реда на чл. 381 и сл. НПК. В искането се твърди, че определението е постановено в нарушение на закона и морала.
Иска се връщане на делото в стадия на досъдебното производство, тъй като след влизане в сила на определението, на молителката са били станали известни документи, които опровергават обстоятелствата, съгласно обвинението, по което молителката се е признала за виновна. Твърди, че са налице документи за извършени ремонтни работи за подобряване на материално-техническата база на училището и, че ако тези документи са били известни на разследващите органи и на съда и приети като писмени доказателства, не би могло да се направи извод за присвояване. Въз основа на „новите писмени доказателства” иска делото да бъде възобновено и върнато за доразследване .
В съдебно заседание осъдената Е. Г., ведно със защитата й – адвокат Г. поддържат искането и молят да бъде уважено.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за съществено процесуално нарушение по чл. 382, ал. 7 НПК. Одобреното от съда споразумение не противоречи на закона и морала, защото съдът се е съобразил с доказателствата, събрани в досъдебната фаза и с направеното от осъдената признание на фактите и вината за престъплението по повдигнатото й обвинение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ПРИЛОЖЕНОТО ДЕЛО, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ИСКАНЕТО СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С протоколно определение №103 от 15.02.2012 год. по нохд№300/12 год. на РС гр.Плевен, съгласно чл. 382 ал. 7, вр. чл. 381 ал. 5 НПК, съдът е одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура гр.Плевен и адвокат В. М. – упълномощен защитник на подсъдимата Е. Г., относно обвинението срещу Е. Т. Г. ЕГН 5504184011, по което тя се е признала за виновна в това, че през периода 14.05.2003 год. - 07.11.2003 год., в с.Крушовене, Плевенска област, при продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице - директор на ОУ „Св. Климент Охридски" - с.Крушовене, е присвоила чужди пари на обща стойност 1 300 лева, собственост на Кметство село Крушовене, връчени в това й качество да ги пази и управлява, както следва : на 14.05.2003 год. присвоила парична сума в размер на 400 лева, платена по фактура № 2 от 14.05.2003 година, издадена от ОУ „Св. Климент Охридски" - село Крушовене на „Езон" ЕООД - Габрово; на 26.06.2003 год., присвоила парична сума в размер на 500 лева, по фактура № 3 от 26.06.2003 год., издадена от ОУ „Св. Климент Охридски" - [населено място] на „Езон" ЕООД - Габрово; на 07.11.2003 год., присвоила парична сума в размер на 400 лева, по фактура № 5 от 07.11.2003 година, издадена от ОУ „Св. Климент Охридски" - село Крушовене на „Езон" ЕООД - Габрово - престъпление по чл. 201 НК, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и във вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, б.”б” НК е осъдена на пробация, съгл. чл. 42А ал. 2, т. 1 и т.2 НК с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в село Искър, Плевенска област, ул."Тодор Каблешков" № 2 за срок от девет месеца, два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца. Приложен е чл.189 НПК и е прекратено наказателното производство по делото.
Определението има характер на влязла в сила присъда, не подлежи на обжалване и е влязло в сила (спр. чл. 383, ал. 9 и чл. 384, ал. 1 НПК).
ИСКАНЕТО за възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал. 1,т. 3 НПК е НЕДОПУСТИМО.
Извършено е формално позоваване на разпоредбата на чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл.348, ал. 1,т. 2 НПК с твърдение за допуснато от първостепенният съд съществено процесуално нарушение по чл. 382, ал. 7 НПК, но развитите оплаквания в съдържанието му не отговарят на посоченото основание. Те изцяло се отнасят до хипотезата на чл. 422, ал. 1,т. 3 НПК. Осъдената се позовава на данни, чието наличие, ако действително отсъстват от данните по делото, но имат съществено значение за решаването на основните въпроси на обвинението, би породило правно основание за възобновяване, на което осъдената не е легитимирана да иска възобновяване по реда на гл.ХХХІІІ НПК.
Твърди, че съдът, постановил атакуваното определение за одобряване на споразумението, не е знаел за доказателствата, за съществуването на които молителката е узнала едва след влизане в сила на определението от 15.02.12 год. по нохд№300/12 год. на РС Плевен за решаване на делото. Позовава се на писмени документи, приложени към искането: фотокопия от приходен касов ордер от 14.05.2003 год., издаден от кметство село Крушовене за 400 лева с основание - наем на училищна земя; два броя фотокопия от граждански договори № 2 от 23.06.2003 год. и № 3 от 30.08.2003 год. и фото копие на писмо на Министерство на образованието и науката изх.№ 1103 от 13.03.2003 год. Видно е от данните по делото, че тези документи не са събрани чрез разследване. Не е известно и по какъв ред са станали достояние на осъдената Г..
Законът е предвидил специален ред за установяване на обстоятелствата и доказателствата от значение за възобновяване на наказателно дело на посоченото по чл. 422, ал. 1,т. 3 НПК основание. За да не бъде засегнат стабилитета на една влязла в сила присъда, или определение със сила на присъда, каквото е процесното определение, законодателят предвижда възможност наказателното производство по делото да бъде възобновено и отмяната му да бъде извършена само, ако кумулативно са налице предпоставките, изчерпателно изброени в закона. Необходимо е допълнителното разкриване на конкретните факти, които не са били известни на съда при постановяване на присъдата, респ. определението, да имат освен съществено значение за правилното решаване на въпросите относно извършеното деяние и авторството, установяването им да е осъществено с влязла в сила присъда или чрез разследване от компетентен орган. По този начин се гарантира в най-голяма степен тяхната възможна достоверност и надеждност, за да бъде оправдано дерогирането на задължителната формална и материална сила на влезлия в сила съдебен акт.
В конкретния случай тези изисквания въобще не са налице. В закона е предвиден и специален кръг от легитимирани процесуални субекти по чл. 420, ал. 1 НПК, които единствено могат да поискат възобновяване на това основание. Искането по чл. 422, ал. 1,т. 3 НПК може да бъде направено само от лицата по чл. 420, ал. 1 НПК. Това са окръжният прокурор, съответно, военният прокурор или ръководителят на съответната специализирана прокуратура. Осъденото лице Г. очевидно не е сред тези процесуални субекти.
Следователно, осъдената не е процесуално легитимирана страна по това производство и не може да иска възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Искането е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
Вън от това, ВКС дължи произнасяне по искането за възобновяване от осъдената, с посочено по чл. 422, ал. 1, т. 5 ,вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК основание. В съдебно заседание защитата се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения с конкретизация, че съдът е нарушил чл. 382, ал. 7 НПК при одобряване на процесното определение.
Разглеждането на искането в тази му част е ДОПУСТИМО, тъй като са спазени условията за допустимост, а именно: насочено е спрямо определение, което е от кръга на актовете по чл. 419 НПК; подадено е от легитимирана страна по чл.420, ал.2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.
Разгледано по същество то е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения при решаването на делото със споразумение по реда на глава ХХІХ НПК, които да послужат за основание за възобновяване на производството по делото. Осъдената Е. Г. в качеството й на подсъдима по внесен срещу нея в съда обвинителен акт за престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл. 26 , ал.1 НК, съгласно който е образувано нохд№300/12 го. на РС гр Плевен, е заявила в присъствието на защитата си в открито съдебно заседание на 15.02.12 г., че разбира обвинението, признава се за виновна и разбира последиците от споразумението, постигнато между защитата и представителя РП,гр.Плевен. В съдебния протокол на стр.19, изрично е отразено волеизявлението й, че тя се отказва от разглеждането на делото по общия ред. Данните сочат за доброволното му подписване от осъдената. При тези процесуални предпоставки съдът основателно е извел, че липсват пречки за решаване на делото със споразумение.
Съдът е спазил закона и изискванията на морала. Одобрил е споразумението, съгласно чл. 382, ал. 7 НПК, след като е приобщил доказателствата от досъдебното производство по реда на чл. 283 НПК и е извършил преценка за съответствието им със съдържанието на споразумението. Видно от реда по който е обсъдил въпросите, свързани със съдържанието на споразумението, преди одобряването му, съдът е отчел всички събрани и приобщени доказателствени източници с изводите в споразумението. Стигнал е до законосъобразния извод за извършеното деяние, авторството и вината на подсъдимата. Възприел е съответстващата им правна квалификация. Видът и размерът на наказанието са съобразени с конкретната тежест на извършеното и одобряването им от съда не буди съмнение за несъответствие със закона.
По изложените съображения, настоящият състав на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 422, ал.1,т.3 НПК, подадено от осъдената Е. Т. Г. за възобновяване на производството по НОХД№ 300/ 2012 год. на Районен съд гр.Плевен и за отмяна на постановеното по делото определение от 15.02.2012 год., с което е одобрено споразумение по реда на чл. 381 и сл. НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 422, ал.1, т . 5 НПК, подадено от осъдената Е. Т. Г. за възобновяване на производството по НОХД№ 300/ 2012 год. на Районен съд гр.Плевен и за отмяна на постановеното по същото дело определение от 15.02.2012 год., с което е одобрено споразумение по реда на чл. 381 и сл.НПК.
.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :