7 Р Е Ш Е Н И Е № 354 гр.София, 10 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1044/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Д. К. Л., чрез защитника му адв. П. С. от Адвокатска колегия – [населено място] и на подсъдимата Й. Д. М. от [населено място], срещу решение № 94 от 22 март 2012 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1200/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 25 от 21 септември 2011 година на Видинския окръжен съд, постановена по нохд № 523/2010 година по описа на този съд. От съдържанието на касационната жалба на защитника на подсъдимия Л. се извежда оплакване за ненадлежна дейност на съда по проверка и оценка на доказателствата, довела до формиране на неверни фактически изводи за осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия и до неправилно приложение на закона при ангажиране на наказателната му отговорност по повдигнатото обвинение. Това сочи на позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Основното отправено до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а алтернативното – за намаляване размера на наложеното му наказание. Касационната жалба на подсъдимата М. съдържа идентични оплаквания и доводи в тяхна подкрепа. Твърди се, че на подсъдимата не й е била известна неистинността на инкриминираните банкноти, което не позволява направените от съда правни изводи за съставомерност на деянието от субективна страна. Претендира от съда оправдаване по повдигнатото й обвинение или смекчаване на отговорността й с прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Д. Л. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. С., който поддържа касационната жалба при релевираните в нея основания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Жалбоподателката-подсъдима Й. М. не участва лично, редовно призована. Не се явява и защитника й адв. А. от АК – [населено място], редовно призован. Не са представени писмени бележки със становище и доводи по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакувания съдебен акт е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимите Й. Д. М. и Д. К. Л. са признати за виновни в това, че през периода 20. 04. 2010 година – 21. 04. с. г., в [населено място] и [населено място], В. област, при условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду си като съизвършители, са прокарали в обращение подправени парични знаци – 6 броя неистински банкноти с номинал 50 лева и един брой неистинска банкнота с номинал 20 лева, като знаели, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени, както следва: - подсъдимата М. – на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и - подсъдимият Л. – на три години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите. В производство, инициирано по жалби на двамата подсъдими, е извършена въззивна проверка на присъдата и е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е потвърдена изцяло. Идентичността на възраженията в двете касационни жалби и общата фактология на съвместната инкриминирана дейност на двамата подсъдими, позволява и общото обсъждане на жалбите. Касационната инстанция преценява жалбите за неоснователни. Обсъждането на жалбите се нуждае от предварителната констатация, която ВКС прави, че заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, всъщност се подкрепят с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации, която е извън предмета на касационния контрол. Очакването третата инстанция да пререши делото по същество е неоправдано, защото възложените й от закона компетенции принципно не позволяват това. Ето защо, формални твърдения за недоказаност на обвинението и нарушение на закона няма как да бъдат обсъждани в третоинстанционното производство. При условие, че фактическите констатации на предходните съдебни инстанции са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, каквато констатация се прави в случая от ВКС, очакването делото да се пререши по същество, се явява неоправдано. Оспореното приложение на закона в жалбата на подсъдимата М., основаващо се на твърдение за несъставомерност на деянието й от субективна страна, вероятно е последица на схващането, че въпросите за вината са такива само по приложение на правото, но не и на фактите, което е неправилно. В отговор на напълно идентични възражения, направени и пред въззивната инстанция, съдът е изложил съображенията си по фактите (л. 4-5 от решението), които съображения няма причини да не бъдат споделени. Доказателственият анализ на въззивния съд не разкрива игнориране или превратност на оценката на източниците на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно показанията на свидетелите К., С., Йонов, П., П., Й., на които свидетели са били дадени подправените парични знаци от двамата подсъдими. С всички тези свидетели в хода на досъдебното производство са проведени надлежни разпознавания (л. 23, 26, 32, 36, 41, 44, 48, 53 от сл. д.), в хода на които те са посочили двамата подсъдими като лицата, разпространили банкнотите сред тях под предлог за закупуване на стоки с малка стойност и с цел да им бъдат върнати като ресто истински банкноти. Съдът е обсъдил и показанията на свид. Е. Д., по отношение на когото се твърди от двамата подсъдими съпричастност при прокарване в обращение на подправените банкноти - той е поръчал извършването на деянието, предоставил е банкнотите и след това е заплатил на подсъдимите дребни суми за извършеното от тях. След съвкупната оценка на показанията на свидетелите Д. и В. Ф. и обясненията на подсъдимата М., съдът е отхвърлил като несъстоятелни тези твърдения. В тази връзка касационната инстанция може само да отбележи, че поведението на свид. Д. не е предмет на изясняване в настоящето производство. Въпросът за негова евентуална лична отговорност най-напред следва да бъде решен от прокурора и едва след това от съда. Съдът е формирал изводите си за съзнаваната от двамата подсъдими неистинност на процесните банкноти от обстоятелствата, свързани с цялостната установена по делото фактическа обстановка по послужването с нея: начина на придвижване с лек автомобил, който не се афишира, избора на „жертвите” – възрастни хора с не дотам изострено внимание, повторяемостта на едни и същи действия по закупуване на стоки на ниска стойност и заплащане с 50-левовите банкноти, молбите за „разваляне” на едрите банкноти, експертното изследване за вида и характеристиките на тези банкноти, сочещи несъмнено на тяхната неистинност и пр. (л. 5 от решението на въззивния съд). Или иначе казано, свидетелите са били поставени в ситуация на липса на алтернатива, освен да приемат предложените им като плащане на стоките им 50-левови банкноти и да върнат значителни суми в редовни български лева. Така че, защитната теза на жалбоподателите, изначално изградена върху отричане на знанието им за естеството на инкриминираните банкноти, е останала доказателствено незащитима и с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 от НПК. Разборът, анализът и оценката на гласните доказателствени средства и писмените доказателства по делото, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. В рамките на надлежно установените от предходните съдебни инстанции факти, законът е приложен правилно. Съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславят законосъобразността на атакувания съдебен акт. Въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейност по установяване на фактическите положение (по доказването) и след това – по приложение на материалния закон (по правната квалификация), защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Наложените на подсъдимите наказания са индивидуализирани при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Определени са близо до минимално предвиденото от текста на закона наказание от две години лишаване от свобода и удовлетворяват изискванията на чл. 36 НК. По отношение на подсъдимата М. изтърпяването на наказанието е отложено за минималния изпитателен срок от три години. Не се установяват данни, обуславящи приложението на чл. 55 от НК. Претендираната от подсъдимия Л. по-голяма снизходителност не намира опора в данните по делото за наличие на многобройни негови минали осъждания, вкл. за тежки умишлени престъпления (по чл. 195, чл. 198, чл. 206 НК). При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 22 март 2012 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1200/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 25 от 21 септември 2011 година на Видинския окръжен съд, постановена по нохд № 523/2010 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.