Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 11 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №23 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. А. М. срещу присъда №263 от 29.10.2014 г., постановена по ВНОХД №4522/2014 г., по описа на Софийски градски съд. С присъда от 28.03.2014 г., постановена от СРС, НО, 93 състав подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 15.04.2013 г. в [населено място],[жк], пред блок №38, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества- 0, 88 гр. коноп (марихуана) и 1 , 16 гр. амфетамин, на обща стойност 40, 08 лева, като на основание чл.78а, ал.1, във вр. с чл.345а, ал.5 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.3 НК, както и на основание чл.354а, ал.6 НК наркотичните вещества са отнети в полза на Държавата и са унищожени. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 273, 07 лева. С присъда №263 от 29.10.2014 г., постановена по ВНОХД №4522/2014 г., по описа на Софийски градски съд, първоинстанционния съдебен акт е отменен, като подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3 НК и на основание чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба и допълнението към нея са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, тъй като в хода на въззивното производство съдебният състав, който се е произнесъл по допускане на доказателствата е различен от този, разгледал делото по същество. Твърди се, че съдиите са били предубедени, като това се установява от липсата на достатъчно време за провеждане на тайно заседание преди постановяване на въззивния акт, както и от това, че докладчикът, при мотивиране на присъдата си, е отчел наказание, наложено на подсъдимия в друго производство със съдебен акт, следващ инкриминираната дата. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че нито първостепенния, нито въззивния съд са допуснали оценителна експертиза, като по неясен за защитата начин е определена стойността на инкриминираните наркотични вещества. Поддържа се, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон като е отменил първоинстанционната присъда и е квалифицирал деянието по чл.354а, ал.3 НК. Моли да бъде отчетено обстоятелството, че подсъдимият М. е задържан по сигнал за разпространение на наркотични вещества, като липсват доказателства той да е осъществявал такава дейност и няма обвинение за извършване на това престъпление. Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на отмереното наказание, като се твърди, че то не е съобразено с конкретните данни за личността на подсъдимия, наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. С касационната жалба се прави искане атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативно се предлага постановения съдебен акт да бъде изменен. В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия възпроизвежда оплакванията, отразени в допълнението към касационната жалба. Оспорва изводите на въззивния съд, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3 НК, като поддържа, че коректната правна квалификация е по чл.354а, ал.5 НК. Предлага касационната жалба да бъде уважена. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважавана. Поддържа, че въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, като е спазил изискванията на чл.258 и чл.317 НПК. Твърди, че правилно е отменена първоинстанционната присъда и с признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3 НК закона е приложен вярно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като поддържа, че същото е съобразено с възрастта на М., данните за личността му и процесуалното му поведение (предвид извършената по реда на чл.58а НК редукция на наказанието). Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав категорично не споделя тезата на защитата за допуснати в хода на проведеното въззивно съдебно производство съществени нарушения на процесуални правила. Обстоятелството, че е налице различие между членовете на съдебния състав, постановил определението по чл.327 НПК и съдиите разгледали делото по същество не е нарушение на процесуални правила, тъй като с промяната на разпоредбата на чл.327, ал.1 НПК (ДВ бр.93/2011 г.) отпадна изискването съставът на съда произнесъл се по доказателствата да е идентичен с този, разгледал делото във въззивната инстанция. Ето защо липсва основание да се приеме, че по делото е нарушен принципа за неизменност на съдебния състав. Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивния съд е бил предубеден и затова е постановил порочен съдебен акт. Аргументите в подкрепа на тази теза са свързани с времето, за което съдебният състав е провел тайно съвещание преди постановяване на присъдата си. Няма как по реда на инстанционния контрол да бъде проверяван начина на провеждане на съвещанието и взимането на решение от членовете му, като категорично неговата продължителност не може да бъде индиция за предубеденост на съда. Времето за решаване на въпросите по чл.301 НПК зависи от индивидуални характеристики на членовете на състава, като е възможно тези въпроси да бъдат решени и в сравнително кратък срок. Ето защо е недопустимо извод за за предубеденост на съдебния състав да бъде основана на времеви критерий за провеждане на тайно съвещание. Неправилно като съществено нарушение на процесуални правила е посочено и обстоятелството, че с позоваването на съдебен акт, постановен след инкриминираната дата съдът е демонстрирал предубеденост по отношение на подсъдимия. Без значение е дали правилно или не съдът е използвал това обстоятелство при аргументацията на отмереното наказание, но този факт не може да бъде преценен като процесуално нарушение, още по-малко като съществено по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Касационният съд не сподели и тезата на защитата, че решаващите съдилища е следвало да допуснат оценителна експертиза, която да определи стойността на инкриминираните високорискови наркотични вещества. Съгласно разпоредбата на чл.144 НПК експертиза се назначава единствено когато съдът има необходимост да използва специални знания за изясняване на обстоятелствата по делото. Доколкото стойността на веществата- предмет на престъплението са нормативно определени и тяхното количество е известно, правилно предходните съдебни състави са приели, че не се налага допускането на експертиза, тъй като за определянето на стойността на наркотичните вещества не са необходими специални знания. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на въззивното съдебно производство решаващият съд не е допуснал нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон: Касационният съд прецени, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3 НК. От мотивите на въззивната присъда може да бъде направен извод, че решаващият съд е достигнал до този извод, като е преценил, че стойността на инкриминираните наркотични вещества не може да бъде единствен критерий за определяне на случая като маловажен, както и е приел, че същите не са били за лична употреба, тъй като са били в няколко разфасовки, а част от тях са били високорискови наркотични вещества, които подсъдимият не е употребявал. Касационният съд се съгласява с извода, че стойността на наркотичното вещество не е единственото обстоятелство, което се отчита при преценката за съставомерността на инкриминираното деяние, като съществено значение имат данните и за личността на подсъдимия, но категорично не възприема изводите, че наличието на няколко пакетчета, в които са се намирали високорисковите наркотични вещества изключва възможността те да бъдат предназначени за лична употреба. Доказателства за това, че подсъдимият е разпространявал тези вещества липсват (съдържат се единствено в показанията на свидетелите С. и О., които в показанията си възпроизвеждат известна им предварително информация), като липсва и обвинение за извършване на престъпление по чл.354а, ал.1 НК. При това положение е недопустимо решаващият съд да извежда от факти, извън кръга на обвинението, изводи за осъществяване на разпространителска дейност, което да бъде основание да бъде изключена квалификацията по чл.354а, ал.5 НК. От наличните по делото доказателства може да бъде направен извод, че подсъдимият е млад човек- ученик. Той е неосъждан и по отношение на него липсват доказателства да са налице други недовършени наказателни производства. От друга страна високорисковите наркотични вещества- предмет на престъплението са на изключително ниска стойност и в минимално количество (общо около два грама). При тези конкретни характеристики на престъплението и неговия извършител не може да бъде споделен извода на въззивната инстанция, че то е със сходна обществена опасност с тези с правна квалификация по чл.354а, ал.3 НК. Напротив, налице е занижена обществена опасност и на подсъдимия и на извършеното от него престъпление, което е основание касационният съд да прецени, че вярната правна квалификация на осъщественото от М. престъпление е по чл.354а, ал.5 НК. Предвид изложеното, касационният съд прие, че въззивната инстанция е допуснала неточно приложение на материалния закон, което е и основание постановения съдебен акт да бъде изменен, като бъде променена правната квалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление. По наказанието: При този изход на касационното производство съдът прецени, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а НК, тъй като са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия М. от наказателна отговорност и по отношение на него трябва да бъде наложено административно наказание. Съдът, като съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.78а НК наказание и като отчете това, че предмет на престъплението са повече от едно високорискови наркотични вещества прецени, че административното наказание „глоба“, наложено на подсъдимия следва да бъде в размер на 800 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда №263 от 29.10.2014 г., постановена по ВНОХД №4522/2014 г., по описа на Софийски градски съд, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА осъщественото от подсъдимия Б. А. М. престъпление от чл.354а, ал.3 НК в такова по чл.354а, ал.5 НК. ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Б. А. М. на основание чл.78а, ал.1 НК от наказателна отговорност, като му налага административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.