1 Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 04 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети февруари ........ 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Севдалин Мавров при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 131 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурора. Атакува се решение № 463 от 05.12.11 год., постановено по ВНОХД № 920/11 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдена присъда № 33 от 10.09.10 год. по НОХД № 76/07 год. на Софийски окръжен съд. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, тъй като изводът за недоказаност на обвинението е „неправилен”. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимите и тяхната защита не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, посочените основания, лаконичните доводи и становището на прокурора в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда подсъдимите М. Х. и С. И. са признати за невиновни в това, че на 04.05.06 год. на ГКПП К., обл. Софийска, в съучастие като съизвършители са направили опит да пренесат през границата на страната, без надлежно разрешение, с товарен автомобил марка „ДАФ” с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 78 616.20 грама, с технологични примеси и съдържание на активен компонент „диацетилморфин” 49 %, на обща стойност 7 075 458 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък и деянието е останало недовършено по независещи от двамата причини, поради което и на осн. чл. 304 НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 242, ал. 1, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2, пр. 1, хип. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Признати са за невиновни и в това, че от неустановено място на 03.05.06 год. до 02.00 ч. на 04.05.06 год. на митница К., обл. Софийска, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително са държали високорисково наркотично вещество – хероин с нетно тегло 78 616.20 грама, с технологични примеси и съдържание на активен компонент „диацетилморфин” 49 %, на обща стойност 7 075 458 лв., поради което на осн. чл. 304 НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, хип. 1, пр. 6 /ДВ, бр. 21 от 2000 год./, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество. Произнесъл се е по веществените доказателства. Върнал е на осн. чл. 111, ал. 1 НПК влекача и ремаркето на собственика. Протестът е формален. В него единствено е посочено, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Обвинението е обосновало това си твърдение с израза: „Липсват правни анализи на базата на установени фактически констатации, по въпроси, насочващи към авторството на деянието. Преповтарят се съждения и се приемат мотивите на първата инстанция.”. Не са посочени, кои са установените „фактически констатации”, които доказват по безспорен начин субективната страна на повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими, различни от посочените в обвинителния акт. На следващо място прокуратурата твърди, че: „ Не са анализирани и обсъдени наличните косвени доказателства, които са последователни и непротиворечиви”. Не са посочени косвените доказателства, за които става въпрос, като в протеста не е проследена тяхната последователност и непротиворечивост. На трето място, въззивният съд е упрекнат, че е кредитирал изцяло защитната версия на двамата подсъдими, като изцяло е отхвърлил възможността същите да са извършители на престъпленията. В този смисъл, обвинението е пренебрегнало разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, че присъдата не може да почива на предположения, съответно обвинението следва да бъде доказано по безспорен начин не само от обективна страна, но и от субективна такава, т.е. подсъдимите, в случая, да са съзнавали общественоопасния характер на деянието, да са предвиждали неговите общественоопасни последици и да са искали настъпването им. Недопустимо е тяхната наказателна отговорност да се основава само на една неустановена по безспорен начин „възможност”. Ето защо, обвинението е следвало да докаже чрез предвидения в НПК ред, че Х. и И. са знаели, че в резервната гума на управлявания от тях товарен автомобил има наркотично вещество, инкриминирано по делото. В случая, не е било достатъчно да се установи предположението, като форма на изпълнителното деяние, тъй като двете повдигнати обвинения изискват извършеното да е осъществено при пряк умисъл. Такива доказателства не са посочени дори в обвинителния акт. Отразено е единствено, че двамата проверели техническото състояние на товарната композиция и не са установили нищо нередно. Не на последно място в касационния протест се твърди, че неправилно е прието за вярно твърдението на подсъдимите, че най-вероятно неустановените по делото лица, които управлявали бял автомобил с бургаска регистрация, и ги следвали до ГКПП „К.”, са сменили за норматив по пътя резервната гума на камиона с предварително приготвена, негодна за употреба и пълна с откритото в последствие наркотично вещество. Следва да се отбележи, че двамата подсъдими не са сочили такава версия. Те единствено са дали обяснения, че в действителност са следвани от такъв автомобил по време на движението си на територията на България. Тези обяснения са в синхрон с показанията на свидетеля Р. /л. 191 – 193/ за две момчета с бял микробус, които са се интересували за курса извън границата на товарния автомобил. В посочения смисъл, протестът не съдържа конкретни доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Не са визирани правни доводи, оборващи приетата недоказаност на обвиненията срещу двамата подсъдими, нито нарушения на процесуалните правила, свързани с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК или общите положения за доказване по чл. 107 НПК, довели до ограничаване на правата на страните в процеса. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е в невъзможност да реализира задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста. По този начин, формално се осъществява и правото на протест, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия. Проследявайки доводите по въззивния протест и допълнителните аргументи към него, настоящият състав на ВКС констатира, че апелативната инстанция стриктно е изпълнила задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. Последната изрично в решението си е отразила, защо не приема доводите, изложени в подкрепа на протеста. В този смисъл е взела отношение по: времето за пътуване от [населено място] до Митница „К.”, спиранията в тоя период и тяхната продължителност и изключения тахограф за 182 кв. от пътя; обясненията на двамата подсъдими в тази насока; приетите от първоинстанциония съд възможности за време и място на смяна на резервната гума; съпричастността на свидетеля И. И. към случая; опита на двамата подсъдими, като водачи да забележат износената резерва гума; времето за смяна на последната. На всичко това апелативният съд е противопоставил факта, че двамата подсъдими, ден преди деянието, са се върнали от друг курс. Посочил е, че свидетелят И. е бил определен да поеме инкриминирания такъв, а свидетелят Р. е осъществил натоварването на товарния автомобил в [населено място] и е изпълнил митническите задължения за курса в [населено място]. Отчел е състоянието на гаража и възможността да се проникне в него. Обсъдил е времето, за което е възможно да се осъществи демонтаж и монтаж на резервната гума според вещото лице и мястото, на което е било възможно да стане това. Възприетото по логическа обоснованост е различно от логиката на обвинителната власт, но е в синхрон с общочовешката и доказателствената такива, като се вземе предвид и залегналите в акта на прокурора факти, насочени единствено към разкриването на наркотичното вещество от митническите служители. В последния липсват данни, кога двамата подсъдими са поставили наркотичното вещество в износената резервната гума или кога те или други, неустановени по делото лица, са организирали това със знанието на двамата. Последните обстоятелства имат отношение към субективния елемент от съставите на престъпленията по чл. 242, ал. 1, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2, пр. 1, хип. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 354а, ал. 1, изр. 1, хип. 1, пр. 6 /ДВ, бр. 21 от 2000 год./, вр. чл. 20, ал. 2 НК, който подлежи на доказване от обвинителната власт по съответния ред, като се отчете, че не се касае за деяния на формално извършителство. Законово, осъдителна присъда може да бъде постановена и на базата само на косвени доказателства, тогава когато всички улики са свързани с основния факт така, че обсъдени във връзка с всички останали, съставляват заедно с тях едно хармонично цяло и дават основание да се направи единствено възможен извод за виновността на подсъдимите. Случаят не е такъв. Всяко едно от косвените доказателства, обосноваващи обвинителната теза на прокуратурата, преценено само по себе си, има и друго логично обяснение, различно от даденото му от обвинението. Така, според касационния протест подсъдимите са били отговорни изцяло, като превозвачи на товар предназначен за международен превоз, за съдържанието и целостта му, така както е вписан в необходимите документи и запечатан по съответния ред от митническите власти. В случая, наркотичното вещество не е било в товара. На следващо място, всички водачи имат задължение по ЗДвП преди тръгване на път, независимо от продължителността на прехода, да извършат оглед, както на необходимите консумативи за работа на двигателя /гориво и масло/, така и на изправността на резервната гума/гуми. Логически, както е възможно да направят това, така е да не изпълнят това си задължение, за което могат да понесат административна санкция. В случая, това неизпълнение не доказва умисъла, тъй като инкриминираната гума е било възможно и да не е стара и износена, а нова. Подмяната е могла да стане както преди тръгването от [населено място], така и по пътя, с оглед времето от около пет минути, дадено от вещото лице. Следва да се отчете и факта, че по делото са събрани доказателства, че камионите са били наскоро комплектовани с нови гуми, поради което напълно е било възможно двамата подсъдими да не са счели за необходимо да проверят резервните гуми на автомобила, независимо от опитността им на водачи или психическото им състояние. В този ред на мисли, както осъдителната така и оправдателната присъда не може да почива на предположения, но според чл. 303, ал. 2 НПК, съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиненото лице. Случаят не е такъв, тъй като обвинението почива на прекалено много предположения за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние по чл. 242, ал. 1 НК, за авторството, за наличието на субективния елемент от съставите на двете престъпления. Тези предположения са обсъдени задълбочено както от окръжния съд, така и във въззивното производство. Посочените съображения водят до извода, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Постановеното съдебно решение, с което е потвърдена оправдателната присъда на окръжния съд е законосъобразно, поради което не са реализирани касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463 от 05.12.11 год., постановено по ВНОХД № 920/11 год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................