2 Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 28 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 34 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Кърджали, депозирано на 12.01.11 г, за възобновяване на ВНОХД № 272/08 по описа на Окръжен съд, Кърджали, по което е постановено решение № 60 от 25.11.09, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Кърджали, № 107 от 24.10.08, постановена по НОХД № 167/08. С първоинстанционната присъда, подсъдимият Г. Я. Е. е признат за невиновен в това: на неустановена дата в периода от 12.03.02 г до 29.03.02 г, в[населено място], с цел да набави имотна облага за себе си, да е възбудил у А. Б. И. заблуждение, че, ако последният му предостави парична сума, в размер над 240 000 лв, за да участва в тръжна процедура за придобиване на недвижим имот, собственост на Н.,[населено място]: магазин „Гейк”, за да заплати продажната цена и ремонта на магазина, то след придобиване на собствеността, ще му прехвърли правото на собственост върху една втора идеална част от имота, и с това да му е причинил имотна вреда, в размер на 330 176, 67 лв, големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че чрез разследване са разкрити обстоятелства, които не са били известени на съдилищата, постановили решението и присъдата, и имат съществено значение за делото, а именно: кой е възложил извършването на изработка и монтаж на преградни стени в магазин „Гейк”, изпълнено от [фирма], Г., Г. и сие, и кой е платил за това. Искането е обосновано със следните доводи: На 21.07.10 г, в Окръжна прокуратура, Кърджали, е постъпил сигнал от адв. М., повереник на частния обвинител А. Б. И., с който се настоява окръжният прокурор да изготви искане за възобновяване на ВНОХД № 272/09 по описа на Окръжен съд, Кърджали, с което е потвърдена присъда, по НОХД № 167/08 по описа на Районен съд, Кърджали, поради това, че по т. д. № 270/08 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, са събрани доказателства, които не са били известни на съдилищата, постановили присъдата и решението. В сигнала е посочено и това, че в рамките на разследването по досъдебно производство № 127/07 по описа на ОДМВР, К., водено за престъпление по чл. 255 НК, също са събрани доказателства, които не са били известни на съдилищата, но биха имали значение за делото. Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура, Кърджали, с резолюция от 14.09.2010 г, е изискал от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 127/07 по описа на ОДМВР, К., копие от решението по цитираното търговско дело. На 9.12.2010 г, наблюдаващият прокурор е изпратил на окръжния прокурор копие от решение № 86 от 17.07.09 г на Окръжен съд, Стара Загора, и копие от решение № 327 от 24.02.10, по въззивно гр. дело № 1011/09 на Апелативен съд, Пловдив, влязло в сила на 23.09.2010 г, с което е оставено в сила решение № 86 от 17.07.09 г на Окръжен съд, Стара Загора. Решенията се отнасят до търговски спор между А. Б. И. в качеството му на [фирма]-А. И., и СД „К.-21-Г., Г. и сие”, решен в полза на едноличния търговец. Съгласно влязлото в сила решение, събирателното дружество е осъдено да заплати на едноличния търговец сумата 34 794 лв, представляваща стойността на фактури за строително-монтажни работи / С. /, извършени в магазин „Гейк”. Съдилищата, произнесли се по наказателното дело, са приели за установени различни фактически положения от тези, изложени в решението по търговското дело, относно лицето, възложило С. на [фирма], и относно лицето, платило за това. Новите обстоятелства са установени чрез разследване, а именно: изискване на съдебните решения по търговското дело от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 127/07 по описа на ОДМВР, К.. С искането се цели отмяна на съдебните актове, по реда на Глава 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Повереникът на частния обвинител А. Б. И. пледира за уважаване на искането. Частният обвинител не участва лично в настоящето производство. В писмено становище оправданият подсъдим Г. Я. Е. моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Съгласно чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, наказателно дело се възобновява, когато чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, и имат съществено значение за делото. В съдебната практика е изяснено, че под разследване се разбират действията на компетентните органи по изясняване на релевантните факти, извършени, по реда и при условията на НПК, както на досъдебно производство, така и на съдебно следствие. Следователно, когато бъдат разкрити обстоятелства или доказателства, но не, по реда и при условията на НПК, една от кумулативните предпоставки за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК не е налице / липсва надлежно разследване /. По настоящето дело, към искането на окръжния прокурор са приложени следните материали: С. от адвокат М., повереник на частния обвинител А. Б. И., до окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Кърджали, депозиран на 21.07.2010 г. Искане от заместник окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Кърджали, до Апелативна прокуратура, Пловдив, изготвено на 14.05.2010 г, за удължаване срока на разследване по досъдебно производство № 127/07 по описа на ОДМВР, К.. Постановление на Окръжна прокуратура, Кърджали, от 27.10.2008 г, за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 255 НК. Искане, от заместник окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Кърджали, до Председателя на Окръжен съд, Стара Загора, датиращо от 29.10.2010 г, изготвено, съгласно резолюция на окръжния прокурор от 14.09.10, за получаване на копие от решение № 86/17.07.2009 г, по т. д. № 270/08 по описа на ОС, Стара Загора, и копие от решение № 327 от 24.02.2010 г, по въззивно гр. д. № 1011/09 по описа на Апелативен съд, Пловдив. Писмо от Окръжен съд, Стара Загора, до Окръжна прокуратура, Кърджали, от 3.12.2010 г, с което се изпращат исканите решения. Копие от решение № 86 от 17.07.09, по т. д. № 270/08, постановено от Окръжен съд, Стара Загора. Копие от решение № 327 от 24.02.2010 г, по въззивно гр. д. № 1011/09, постановено от Пловдивски апелативен съд. Писмо от 9.12.2010 г, изпратено от заместник окръжния прокурор на Окръжна прокуратура, Кърджали, до окръжния прокурор на същата прокуратура, с което се изпращат копия от решенията по търговското дело. При преглед на материалите, придружаващи искането, е видно, че липсва надлежно разследване, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Съдебните решения, за които се твърди, че съдържат неизвестните на наказателния съд обстоятелства, дори не са приобщени като писмени доказателства към наказателно производство / например, по досъдебното производство, водено за данъчно престъпление /. Известно е, че размяната на кореспонденция между отделни прокурори не е способ за събиране на доказателства, по реда на НПК. Освен това, визираните в искането обстоятелства са разкрити по повод решаването на търговски спор, тоест, в производство, по реда на ГПК. Вярно е, че влязлото в сила решение е задължително за всички граждани, юридически лица и държавни органи, но това не означава, че обстоятелства, разкрити в хода на гражданско дело, могат механично да се пренасят в наказателно производство. За нуждите на производството по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК е необходимо обстоятелствата да бъдат разкрити чрез разследване, проведено, по реда и при условията на НПК. Следва да се отбележи, че по цитираното в искането досъдебно производство не са събирани доказателства, тоест, оттам не би могло да се извлече наличието на обстоятелства, имащи отношение към процедурата по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Следователно, по настоящето дело, липсва една от кумулативните предпоставки за възобновяване, каквато е провеждането на надлежно разследване, което е достатъчно основание за оставяне на искането без уважение. Все пак, за пълнота на изложението, ще бъде обсъдено естеството на изложените в искането обстоятелства и дали същите са били известни на съдилищата, произнесли се по наказателното дело, респективно, какво е тяхното значение за изхода на делото. В тази насока следва да се има предвид следното: В обвинителния акт е посочено, че подсъдимият и пострадалият са действали като фактически съдружници. Пак там / в обвинителния акт / е отразено, че [фирма]-А. И. е заплатил 34 794 лв на [фирма] за С. в магазин „Гейк”, за което били издадени фактури, сторнирани от събирателното дружество, на основание чл. 95 от ЗДДС / отм /. Изложеното в искането обстоятелство: кой е възложил работата на [фирма], е извън предмета на доказване и затова е ирелевантно за изхода на делото. Относно плащането за извършената работа, по делото е имало яснота, че [фирма]-А. И. е заплатил сумата 34 794 лв на [фирма], но впоследствие събирателното дружество е сторнирало издадените фактури / това обстоятелство се съдържа още в обвинителния акт /. По делото е било известно и това, че след сторниране на фактурите, с получател [фирма], за същата работа, са издадени фактури с друг получател: [фирма], с едноличен собственик и управител подсъдимият Г. Е., както и това, че посоченото дружество е заплатило сумата 34 794 лв на [фирма]. Същите обстоятелства се съдържат в решението по търговското дело, а именно: че на [фирма] е заплатено два пъти за една и съща работа, поради което дружеството дължи връщане на сумата, получена по първото плащане / това от [фирма]-А. И. /. При това положение, неизвестно на съда по наказателното дело би могло да се счита само обстоятелството, че събирателното дружество е било осъдено да заплати на [фирма]-А. И. сумата 34 794 лв. Този факт обаче е ирелевантен за изхода на наказателното дело, първо, защото се отнася до спор между пострадалия и трето лице, който няма отношение към повдигнатото обвинение, и второ, защото, потвърждава известния по делото факт, че второто плащане на сумата 34 794 лв е извършено именно от подсъдимия. Друг е въпросът, че обвинението визира неизпълнено обещание за прехвърляне на вещно право, при симулация относно лицата по сделката, за придобиване на недвижим имот, въз основа на тръжна процедура. В гражданско-правен аспект, за да бъдат придобити вещни правата върху имота, следва лицето, в случая, пострадалият, да е участвал в тръжната процедурата, а това умишлено е избегнато. От друга страна, за да проведе успешно гражданско дело за придобиване на обещаното му вещно право, ищецът следва да представи нарочно писмено доказателство: т. нар. „обратно писмо”, каквото, по делото, липсва. При това положение, пострадалият не би могъл да се счита въведен в заблуждение, че ще придобие вещно право върху имот, за който има специфични законови изисквания, които той съзнателно нарушава. Освен това, съдилищата подробно са аргументирали защо в случая липсва умисъл за измама, а, напротив, действията на подсъдимия сочат на намерение за изпълнение на обещанието, съществувало продължителен период от време. По делото е установено, че отказът на подсъдимия да прехвърли една втора от имота е продиктуван от неуредените имуществени отношения между фактическите съдружници, а, както е известно, за умисъла при измама е необходимо деецът изначално да няма намерение да изпълни поетия ангажимент. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на окръжния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 272/08 по описа на Окръжен съд, Кърджали, по което е постановено въззивно решение № 60 от 25.11.09, с което е потвърдена оправдателна присъда на Районен съд, Кърджали, № 107 от 24.10.08, по НОХД № 167/08. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: