3 Р Е Ш Е Н И Е № 148 С.,30.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 2576/ 2013 година Производството е образувано по молба на Е. М. П. - от [населено място] за отмяна и за обезсилване на Решение № 1133/27.12.2011 г. по гр.д. № 2223/2011 г. на Пазарджишки районен съд, потвърдено с Решение № 163 от 2012 г. по гр.д.№ 257/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на Р. А. П. - от [населено място] срещу Е. М. П. - от [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземане 17 940 лв. (левовата равностойност на 9200 евро) - по запис на заповед от 05.09.2008 г., със законната лихва от 21.12.2010 г. Молителят излага, че се е снабдил с писмено доказателство, че сумата 7000 евро той е издължил на ищеца по делото, което обстоятелство ищецът е признал в обясненията си, дадени по Прокурорска преписка 1160/2011 г. на Районна прокуратура - В.. По съображения, че в Прокурорската преписка има доказателства за изплатените от него на ищеца по делото суми, за които е узнал след влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, по който начин е открил и писмените доказателства за признанието на ищеца пред следствен орган, че молителят му е издължил сумата 7000 евро, молителят поддържа, че е налице нововъзникнал факт, че не е имал достъп до прокурорската преписка, затова иска влязлото в сила първоинстанционно решение да се отмени и обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна Р. А. П. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва същата, като недопустима поради просрочие, евентуално - като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение № 163 от 2012 г. по гр.д.№ 257/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено Решение № 1133/27.12.2011 г. по гр.д. № 2223/2011 г. на Пазарджишки районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК, е признато за установено, че ищецът има срещу ответника вземане 17 940 лв. (левовата равностойност на 9200 евро) - по запис на заповед от 05.09.2008 г., със законната лихва от 21.12.2010 г. Изложени са съображения, че ответникът не е доказал възражението си, че е изплатил на ищеца изцяло покупната цена на имота и стойността на довършителните строителни работи. Съдът е посочил, че страните не спорят относно задълженията, породени от договора за продажба, както и че имат споразумение за довършителните работи, предмет на договора за изработка, като с гласните доказателства ответникът не доказва плащане на дължимата сума, нито с представените платежни документи за изтеглени от него от банката суми, които не установяват плащане в полза на ищеца. За документа, в който е посочен остатък от задължението 18 000 евро за апартамента, съдът е приел, не е подписан от издателя и няма дата, на която е съставен, поради което не може да служи за доказателство, че ищецът е направи изявление за размера на задължението, още повече, че посочената в него сума е за задължение към определен момент, затова този документ не удостоверява погасяване на задълженията. Като е заключил, че ответникът не е доказал, че е издължил на ищеца сумите във връзка с продажбата и довършването на имота, съдът е уважил иска по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното в молбата за отмяна и от повереника на молителя в съдебно заседание на 29.09.2013 г., следва да се приеме, че молителят поддържа основание по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК: счита, че за сумата 7000 евро - част от задължението във връзка с покупката и довършването на имота, ищецът е признал в обясненията си, дадени по Прокурорска преписка № 1160/2011 г. на ВРП, че е получил сумата от молителя - за него новото писмено доказателство, че не дължи сумата, са писмените доказателства, съдържащи се в ПП №1160/2011 г.:обяснението - признание на ищеца. По допустимостта на молбата за отмяна: Тъй като съгласно чл. 305 ал.1 т. ГПК молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК се подава в 3-месечен срок от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, и няма данни кога на молителя е връчено копие от Постановлението от 30.06.2011 г. на Окръжна прокуратура-В., с която е потвърдено постановлението на РП-В. от 28.01.2011 г., следва да се приеме, че подадената на 30.04.2013 г. молба за отмяна, е подадена в срок, тъй като ответникът по молбата не доказва по-ранна дата, на която молителят да е могъл да се снабди с Обяснението-признание, дадено от ищеца по ПП №1160/2011 г. По основателността на молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Молителят поддържа, че за сумата 7000 евро - част от задължението във връзка с покупката и довършването на имота, ищецът е признал, че е получил сумата в обясненията си, дадени по ПП № 1160/2011 г. на ВРП - ново писмено доказателство, че не дължи сумата. Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК се допуска, когато молителят докаже новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди своевременно. Молбата за отмяна, основана на Обяснения на ищеца, дадени в ПП № 1160/2011 г. на ВРП, че не дължи сумата, не съставлява ново доказателство по смисъла на чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК - доказателство, което да е съществувало по време на делото и да не е могло да бъде известно на молителя, и понеже не е взето предвид от съда, чрез отмяната да се открие възможност за ново разглеждане на делото, при което новооткритото доказателство да се вземе предвид. Обяснението на ищеца е съществувало по време на делото и тъй като молителят е бил подал жалба срещу действията му, по повод която е образувана ПП № 1160/2011 г. на ВРП, следва да се приеме, че той следи развитието на преписката и като се снабди със съдебно удостоверение, издадено от гражданския съд, е могъл да узнае за съдържанието на дадените от ищеца обяснения, респ. да представи копие от същите на гражданския съд, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, за да бъде ценено признанието наред с останалите доказателства. С оглед приетото от ВКС в Определение № 796 от 06.12.2012 г. по т.д.№841/2012 г. по подадената от молителя касационна жалба, че плащането на сумата 7000 евро е извън предмета на спора, тъй като ищецът е признал, че му е платена от молителя на 10.12.2010 г., следва да се приеме, че соченото от молителя писмено доказателство, на което основава искането за отмяна на влязло в сила решение, не е от съществено значение за делото, на което основание също е неоснователна молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на Е. М. П. - от [населено място] за отмяна на Решение № 1133/27.12.2011 г. по гр.д. № 2223/2011 г. на Пазарджишки районен съд и Решение № 163 от 2012 г. по гр.д.№ 257/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд. ОСЪЖДА Е. М. П. - от [населено място] да плати на Р. А. П. - от [населено място] 300 лв. - разноски за производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: