Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * земеделски земи * придобивна давност * доказателствена тежест * общинска собственост


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

С.,04.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1327 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д. от[населено място],В. област срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 25.05.2009г. по гр.д.№2710/2008г.
С определение №211/04.03.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за възможността да бъде придобит по давност имот по чл.19 ЗСПЗЗ,по въпроса кои имоти попадат в приложното поле на тази разпоредба,както и по въпроса за доказателствената тежест при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост при позоваване на придобивна давност за такъв имот.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като неправилно въззивният съд е обсъждал акт за общинска собственост без такъв акт да е бил приложен по делото,неправилно е приложил разпоредбите,касаещи придобиване правото на собственост по давност и произволно е обсъждал твърдения за прекъсване на давността,каквито по делото не са били навеждани.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен.
Ответникът по касационна жалба [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 25.05.2009г. по гр.д.№2710/2008г. В. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от Г. Д. Д. против [община] иск за признаване за установено,че ищцата е собственик на недвижим имот-нива с площ от 6.061 дка,находящ се в землището на[населено място],[община],м.”Б. арда”,заснет като имот №025003 по кадастралната карта на землището,по силата на давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от 1985г. до завеждане на исковата молба.
Прието е,че за признаване придобиване на правото на собственост по давност следва предявилото иска лице да докаже при условията на главно и пълно доказване не само упражняване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене,но и обстоятелството,че спрямо процесния имот не са били налице и съществувалите във времето забрани за придобиване по давност,както и останалите императивни норми на закона,съставляващи пречки за прилагането на този институт. В тази връзка е прието,че липсват доказателства относно статута на имота в периода,за който се твърди,че е владян.
Прието е,че имотът не е отнеман или включван в ТКЗС,но с оглед на данните за съставен акт за общинска собственост №652/28.04.2004г. , предявилото иска лице следва да опровергае наличието на предпоставките за издаването на този акт,вкл. да установи,че не са налице пречките по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ и въведения мораториум за придобиване по давност на имот, общинска собственост /ЗИДЗС-ДВ.бр.113/2007г. и бр.109/2008г./.
По въпросите,по които в производството по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване,настоящият състав приема следното:
Тъй като в чл.19 ЗСПЗЗ изрично е предвидено,че след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земята, останала след възстановяване правата на собствениците става общинска собственост,то по отношение на имотите,попадащи в приложното поле на тази разпоредба правото на собственост не може да бъде придобито по давност,доколкото с разпоредбата на чл.5,ал.2 З. е предвидено,че по отношение на имоти,правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност започва да тече от 22.11.1997г.,а с §1 ЗИДЗС,обн.ДВ.бр.46/2006г,изм.бр.105/2006г., бр.113/2007г.,бр.109/2008г. е предвидено,че давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.
В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост,т.е. земеделски земи,които са били включени в ТКЗС,ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации,отнети или одържавени в хипотезите,изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение №427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.
ЗТПС/отм./ в чл.12,ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор,не е установено и земята да е била отнета или одържавена,а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила,то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон,а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание,носи по правилата на чл.127 ГПК/отм./, респ. чл.154 ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г.,тежестта да докаже осъществяването на основанието,на което твърди,че е придобила спорното право,респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди,че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина,че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ,негова е тежестта да докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ,т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството,че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен./В същия смисъл решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г. на І ГО на ВКС/.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /чл.127 ГПК/отм./ и неправилно приложение на материалния закон /чл.79,ал.1 ЗС и чл.19 ЗСПЗЗ/.
След като [община],имаща качеството ответник по предявения иск,обжалвайки постановеното от първоинстанционния съд решение,е навела довод,че процесният имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ,т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост,без при това да представи съставен по предвидения в закона ред акт за частна общинска собственост,неправилно въззивният съд е приел,че в тежест на Г. Д. е да установи,че не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху имота,вкл. и да опровергае наличието на предпоставките за издаване на акт за общинска собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ/особено след като такъв акт по делото не е бил представен/.
Както вече беше отбелязано,при позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност,същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ,но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. И след като по делото е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели,че Г. Д. има имота от своя баща Д. П. Д.,починал на 08.10.1985г.,като след неговата смърт тя владее имота без някой да е оспорвал правата й, в нарушение на чл.79,ал.1 ЗС съдът е приел,че Г. Д. не е придобила по давност правото на собственост върху този имот,доколкото липсвали данни спрямо имота да не са били налице съществуващите във времето забрани за придобиване по давност,както и липсата на пречки по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ, особено след като е прието,че не е установено имотът да е бил отнеман или включван в ТКЗС.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Г. Д. иск бъде уважен като бъде признато за установено по отношение на [община],че Г. Д. е собственик на процесния недвижим имот.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 25.05.2009г. по гр.д.№2710/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община],че Г. Д. Д. ,ЕГН [ЕГН] от[населено място], обл.В.,ул.”Г.Д.”№13 е собственик на изоставена нива в местността “Б. а.”,землището на[населено място],общ.Д.,с площ от 6.061 дка,представляващ имот №025003 по картата на землището.

Председател:

Членове: