Ключови фрази
Плащания от Гаранционен фонд * задължения на въззивния съд * безвиновно поведение на водача на МПС * вреди от вещ * случайно събитие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

София, 02.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева

с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2780 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата В. П. Ш. против Решение № 1454 от 12.06.2018г. по в.гр.д.№ 59/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. Въззивният съд е отменил решението по гр.д.№ 8892/2015г. на СГС, ГО, 21 състав и е отхвърлил изцяло иска на ищцата против Гаранционния фонд с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ КЗ-отм. за заплащане на сумата 31 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно произшествие, настъпило на 07.05.2013г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Поддържа се, че апелативният съд неправилно е ценил част от събраните доказателства, не е обсъдил аргументите на ищцата, незадълбочено и неизчерпателно е разгледал доводите в подкрепа на основателността на иска. Оспорва се изводът за недоказано противоправно поведение на водача. Поддържа се, че пътното произшествие логично е настъпило поради неправилно управление на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, от водача - третото лице помагач С. С.. Касаторката акцентира, че вещото лице е установило, че отклоняването на автомобила и напускането на пътното платно са настъпили при движение на прав участък, при ясна видимост, в светлата част на денонощието при добра пътна обстановка. Поддържа, че водачът е самокастрофирал докато е управлявал автомобила при така установените условия. Тъй като няма доказана намеса на непреодолима сила или действия на трети лица, отсъстват и доказателства за случаен характер на събитието, счита за очевиден извода, че поведението на водача е основната причина за пътното произшествие. Намира за съществено обстоятелството, че на водача е наложено административно наказание за нарушаване на правилата за движение - управление с несъобразена скорост и, че констатациите в АУАН не са оспорени. Касаторката възразява, че въззивната инстанция служебно е допуснала автотехническа експертиза, но вещото лице не е отговорило на част от поставените задачи - и по-конкретно на въпросите за причините и механизма за настъпване на процесното пътно произшествие. Поддържа се и довод за процесуален пропуск на САС - несъобразяване на обстоятелството, че отговорът на исковата молба на третото лице-помагач, което единствено е обжалвало първоинстанционното решение за уважаване на иска, и във връзка с чиято жалба е назначена автотехническата експертиза, е подаден извън срока по чл.131,ал.1 ГПК.
С Определение № 401 от 19.07.2019г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и актове на ВКС по чл.290 ГПК.
В писмен отговор ГФ оспорва основателността на касационната жалба. Аналогично е и становището на третото лице помагач С. С. в представения от него писмен отговор.
В откритото съдебно заседание страните не изпращат представители. От третото лице помагач е постъпило писмено становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Извънсъдебната претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по ЗЗГОА на третото лице помагач като водач на л.а. БМВ” рег. [рег.номер на МПС] в размер на 81 000лв. е била предявена от ищцата пред ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“. По съображения за прекратяване на застрахователната полица по тази застраховка по отношение на лекия автомобил „БМВ” рег. [рег.номер на МПС] , застрахователят е препратил преписката на ГФ. След многобройна кореспонденция със ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ГФ е приел, че задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на лекия автомобил е била прекратена поради неплащане на премията и е определил и е превел на ищцата сумата 50 000лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди във връзка с пътно транспортно произшествие от 07.05.2013г., за което е бил съставен Констативен протокол от същата дата. Съгласно него, пътното произшествие е настъпило на главен път І-5 - Р.-Т., на разклона на [населено място] и [населено място] при километър 88 около 15 часа. Лекият автомобил „БМВ“ рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача С. С. със скорост около 93 км.ч. се е отклонил внезапно надясно. Намерен е преобърнат „по таван”, извън платното за движение след като е преминал през десния банкет, с липсващи три броя колела. Участъкът е прав, пътното платно е двупосочно с по една пътна лента. Не са констатирани спирачни следи, а само следи от протривания.
Безспорно е, че между ищцата и фонда не е подписано споразумение във връзка с определената за изплащане и изплатена сума от 50 000лв. за претърпените телесни увреждания. Предмет на настоящото производство е искът, предявен срещу ГФ. Ищцата поддържа, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 81 000лв., поради което претендира заплащане на още 31 000лв. Ответникът ГФ е заявил становище, че изплатеното обезщетение репарира изцяло вредите на ищцата. Третото лице помагач, привлечено на страната на фонда - водачът С. С. е твърдял пред първоинстанционния съд, че към датата на пътното произшествие е имал валидна застраховка и е възразил, че за механизма-причините за настъпване на произшествието, авторството, деянието и противоправността, не са представени годни доказателства; оспорвал е и да е нарушил правилата за движение и да е допускал управление на технически неизправно превозно средство. Твърдял е, че вредите на ищцата са резултат на случайно събитие.
След анализ на представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника - ГФ на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ КЗ-отм. При безспорно установените по делото множество увреждания на ищцата е счетено, че справедливото обезщетение е 81 000лв. С решението на СГС искът е уважен изцяло като е отчетено плащането на сумата от 50 000лв. по образуваната пред фонда щета. ГФ е осъден да заплати сумата 31 000лв., ведно със законната лихва от 28.10.2014г. - след изтичане на тримесечния срок от датата на образуване на щетата.
Въззивна жалба срещу решението е подало единствено третото лице помагач С. С., който е поддържал твърденията си, че механизмът на пътното произшествие не е установен, че не е нарушил правилата движение, не е управлявал технически неизправен автомобил, че уврежданията на ищцата са в резултат на случайно събитие. Въззивната жалба не съдържа оплаквания по отношение на извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на фонда - третото лице не е въвело в предмета на спора пред САС въпроса за наличие на застрахователно покритие по отношение на неговата отговорност като автомобилист със ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп”.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба и предвид факта, че пред първоинстанционния съд не са били ангажирани доказателства за механизма на пътното произшествие извън съставения констативен протокол, въззивната инстанция е допуснала служебно назначаването на автотехническа експертиза.
В решението на САС е посочен изводът на експерта, че движението на автомобила със скорост от около 93 км./ч. не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Счетено е от решаващия въззивен състав, че липсват доказателства, от които да се установят причините за излизането на автомобила от пътното платно и преобръщането му в тревното пространство, а експертизата, приета в досъдебното производство, прокурорското постановление и наказателното постановление, са без обвързваща гражданския съд доказателствена стойност. Крайният извод е, че ищцата не е изпълнила своята доказателствена тежест /изрично указана й в доклада/, да установи фактите, които пораждат нейната искова претенция - конкретно механизма за настъпване на пътното произшествие и отговорността на водача на лекия автомобил за причиняването му. Обосновано е, че лисват доказателства за противоправно поведение и осъществяване на деликт, от което произтича отсъствието на основание за ангажиране на деликтната и функционално свързаната с нея отговорност на Фонда.
По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато е формирана трайна съдебна практика. Съгласно ППВС № 1/1953г. процесуалният закон задължава съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Съобразно т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, правораздавателната дейност на въззивната инстанция има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика.
Въззивната инстанция не е обсъдила и не е дала отговор на поддържаната в процеса от ищцата теза, че водачът е самокатастрофирал, на твърденията, че при изпреварване с висока скорост се пука задна гума, която преди това е била изпаднала и водачът я е напомпал; че причина за настъпването на пътното произшествие е допуснато от водача управление на автомобила в състояние на техническа неизправност.
Не са преценени детайлно и изводите на вещото лице, което е посочило, че категорични доказателства за самокатастрофата няма, но причините за напускане от автомобила на пътното платно могат да бъдат: 1/ Изпреварване, довело до неустойчиво движение на автомобила. В тази хипотеза водачът е имал възможност да извърши маневрата плавно при точна преценка на ситуацията; 2/ Внезапно спукване на гума, но не може да се определи причината за спукване. Гръмване на гума може да се получи от неправилно налягане на въздуха в гумата, както и може да настъпи и при пренапомпване, особено ако е стара и силно износена. В тази хипотеза водачът не би могъл да овладее управлението на автомобила.
Тези възможни причини за отклонение на лекия автомобил надясно, напускане на пътното платно и последвалото му преобръщане в тревната площ след десния банкет не са анализирани от въззивната инстанция при преценката налице ли са предпоставките за възникване на гражданската отговорност на водача за вреди от деликт, функционално обуславяща и отговорността на дължащия застрахователно плащане по ЗЗГОА.
Ако е била осъществена първата посочена от експерта предпоставка за настъпване на катастрофата - изпреварване, то несъмнено е налице противоправно поведение на водача, който е бил длъжен да осигури безопасното извършване маневрата - чл.20 и чл.42 ЗДвП. С това в конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция не е подложила на анализ и заключението на експертизата, че фактор за катастрофата би могъл да е внезапното спукване на гума. Невъзможността да бъде посочена от експерта и установена по делото причината за спукването на гумата не може да бъде вменена в тежест на ищцата и да бъде преценявана като неизпълнение на нейни доказателствени задължения. Въззивният състав не е дал правна преценка на изводите на вещото лице, че при внезапното спукване на гума за водача е налице невъзможност за овладяване на автомобила и невъзможност за предотвратяване на катастрофата. Изследването и анализът на такава възможна предпоставка за напускане на пътното платно и преобръщането на превозното средство в тревната площ не обосновава правен извод за отпадане на гражданската отговорност на водача за непозволено увреждане:
Ако внезапното спукване се дължи на техническа неизправност - посоченото от вещото лице спадане на налягането на въздуха или пренапомпване на гумата, то причината за отклонението и излизането от пътното платно е допуснато от водача управление на технически неизправен автомобил, съставляващо противоправно поведение и ангажиращо отговорността на основание чл.45 ЗЗД. Обективни основания за такъв извод се съдържат по делото - налице са неоспорени доказателства, че в същия ден и преди пътното произшествие водачът е донапомпавал гумите на автомобила на бензиностанция.
С оглед дадените от вещото лице варианти-причини за пътното произшествие, ако спукването на гумата не е било причинено от техническа неизправност, въззивната инстанция /която не е подложила на анализ и коментар и този вариант/ не е съобразила съществен за изхода на спора правен въпрос - че за разлика от наказателното право, което квалифицира вината като необходим елемент на престъплението, предвид обезщетителната цел на гражданската отговорност за вреди от деликт, чл.50 ЗЗД допуска отговорност без вина - обективна отговорност за вреди от вещи. Ако спукването на гумата не е било причинено от техническа неизправност - от неправилни действия или бездействия на водача при проверка и следене на техническото състояние гумите на автомобила - т.е. не от неглижиране на задълженията на водача по чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП ЗДвП, то за собственика/водача на автомобила възниква безвиновната отговорност за причинени вреди по чл.50 ЗЗД. В тази хипотеза пътното произшествие не е причинено по вина на водача, но отговорността му по отношение на увредения е в качеството му на лице, под чийто надзор се намира вещта, причинила увреждането. Отговор на правния въпрос по приложението на чл.50 ЗЗД при настъпване на увреждане в резултат от вътрешните свойства на вещта - спукана гума на автомобил в резултат на което е станал неуправляем, е даден в решението по чл.290 ГПК по гр.д.№ 3729/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Третото лице - касаторът С. е страната в процеса, която се позовава на случайно деяние - изключващо вината на дееца при извършено обществено опасно действие или бездействие - чл.15 НК. Вината при гражданския деликт, за разлика вината при наказателната отговорност, не се доказва, а се предполага. В гражданския процес в доказателствена тежест на делинквента е да установи отсъствието на предположеното от закона негово виновно поведение за причинените вреди, респ. да докаже случайния характер на деянието като обстоятелство изключващо вината. В негова тежест е да докаже, че не по своя вина не е могъл да избегне настъпването на вредите. Такива доказателства в настоящия процес от третото лице помагач не са ангажирани. Разпределението на доказателствената тежест при въведеното възражение за случайно деяние не е съобразено от въззивната инстанция, която изцяло е вменила в доказателствено задължение на ищцата установяване на вината на делинквента.
Обсъждането на всички посочени от вещото лице възможни технически причини за напускането на автомобила на пътното платно и правните изводи, следващи от анализа на вариантите на заключението, обосновават категорично заключение за наличие на основанията за ангажиране на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ“ рег. [рег.номер на МПС] за причинените вреди на ищцата. Този извод пряко обуславя и заключението, че са осъществени предпоставките за застрахователното плащане, дължимо от Гаранционния фонд в хипотезата на чл. 288,ал.1,т.2,б. „а” КЗ-отм. Както се посочи не е въведен в предмета на спора пред настоящата инстанция въпросът за прекратяването на застрахователната полица, поради което плащането на обезщетението по ЗЗГОА е дължимо от ответника.
При съвкупната преценка на причинените увреждания на 45 годишната ищца: закрита черепно-мозъчна травма с дифузна контузия на мозъка и малък кръвоизлив в мозъчните обвивки, счупване на черепа и лицевите кости с остатъчни неврологични явления - по-тясна очна цепка, спадане на горния клепач и двойно виждане, постоянно главоболие диплопия при поглед наляво, статична локомоторна атаксия, частична моторна афазия, налични две години след травмата, които ще останат до края на живота на пострадалата, настоящият състав счита, че предявеният иск е доказан в размер на 25 000лв. Този извод е формиран и въз основа на преценката за продължителния период на лечение, който не е приключил към момента на приемане на медицинските експертни заключения, въз основа на факта, че освен умствените увреждания, ищцата има сериозни затруднения и в придвижването си. Релевантни са и обстоятелствата, че травмите са причинили временно разстройство на здравето на ищцата с опасност на живота, а понастоящем водят до постоянно разстройство на здравето без опасност за живота и са обусловили определянето на 53 % трайно намалена трудоспособност за срок до 2018г. При определяне на обезщетението съставът на ВКС отчита и изплатената на ищцата от Фонда извънсъдебно сума от 50 000лв.
Дължимата от ГФ лихва е от изтичането на тримесечния срок по чл.288,ал.7 КЗ-отм. за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице към Фонда на 28.07.2014г., или от 28.10.2014г.
Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за сумата 25 000лв. като неправилно. Не са налице предпоставките на чл.293,ал.3 ГПК поради което следва да бъде постановено друго за уважаването на иска за сумата 25 000лв. със законната лихва от 28.10.2014г. Решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над 25 000лв. следва да бъде оставено в сила.
Дължимите на ищцата претендирани разноски, изчислени съобразно уважената част на иска за трите съдебни инстанции са в размер на 2 314.24лв., за които списък по чл.80 ГПК не е представен.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :

Отменя Решение № 1454 от 12.06.2018г. по в.гр.д.№ 59/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта за отхвърлянето на иска за сумата 25 000лв., вместо което
Осъжда Гаранционен фонд за заплати на В. П. Ш. от [населено място], [улица] сумата 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ на основание чл.288,ал.1,т.-2,б.”а” КЗ - отм. ведно със законната лихва, считано от 28.10.2014г. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно произшествие от 07.05.2013г., както и сумата 2 314.24лв. разноски.
Оставя в сила същото решение в частта за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: