Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7

гр. София, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4694 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на И. И. Х. – частен съдебен изпълнител (ЧСИ), рег. № *, с район на действие Окръжен съд - Русе, подадена срещу определение № 809 от 2.09.2019 г. по ч. гр. д. № 560/2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. И. Х., в качеството му на ЧСИ, срещу определение от 12.07.2019 г., постановено от съдия при Районен съд - Сливница., определен със заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба по вписванията - гр. Сливница, по молба с вх. № 1582/12.07.2019 г., с което е отказано заличаване на възбрана.
За да постанови определението си, Софийският окръжен съд е съобразил, че в Служба по вписванията - Сливница е била депозирана от И. Х., частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Русе, молба с вх. № 1582/12.07.2019 г. за заличаване на възбрана върху недвижим имот, вписана по партида на Ф. М. М. по изпълнително дело с № 20078320400795, с взискател по делото „Банка ДСК“ ЕАД. В. била вписана в книгите за вписванията на 8.04.2008 г., том 1, акт № 7, партида 19251,75. Молбата била основана на обстоятелството, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С определението от 12.07.2019 г. съдията по вписванията при РС - Сливница отказал да направи заличаване на възбраната с мотива, че към молбата не е предоставен документ, от който да е видно, че е платена държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Съдът е заключил, че обжалваният пред него акт е законосъобразен. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 326, във вр. с чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията може да откаже отбелязване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона, като сред тези изисквания е и представянето на документ, че е внесена дължимата държавна такса. Позовал се е на т. 6 на тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която може да бъде отказано вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса, като съдията по вписванията не може да даде указания за отстраняване на посочената непълнота на документите (т. 1 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът е съобразил, че в чл. 3, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията е посочено, че за извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване, като в случая такава не е била внесена. Визирал е, че по силата на чл. 433, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила, като обстоятелството, че действа служебно, по собствена инициатива не го освобождава от внасяне на държавна такса. За да направи този извод, Софийският окръжен съд е взел предвид, че нито в законовите, нито в подзаконовите нормативни актове е регламентирано освобождаване на частните съдебни изпълнители от внасяне на държавна такса в случаите, когато действат служебно, в изпълнение на императивна правна норма. Напротив, в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Изложил е, че тъй като в конкретния случай изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след като взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на над две години, взискателят е следвало да заплати държавната такса на основание посочената правна норма. Съдът е визирал, че взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не е освободен от заплащане на държавна такса за заличаване на възбраната по силата на закона. В чл. 10 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители е посочено, че за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса от 15 лв., която е могло да бъде включена от съдебния изпълнител в разноските по делото преди прекратяването му. Съдът е приел за неоснователни доводите на ЧСИ, че в хипотезата на чл. 433, ал. 3 ГПК държавата му е възложила изпълняването на публични функции, поради което е освободен от заплащане на държавна такса. Изложил е, че в разглежданата хипотеза, имайки предвид предмета на делото, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, а не събирането на публични вземания, поради което е неприложима нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като счита, че в случая не се дължи заплащане на държавна такса, предвид служебното задължение, във всички случаи по чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител да вдигне наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
В изложението към частната касационна жалба е формулиран следният въпрос, за който се твърди, че ВКС на РБ не се е произнасял по него: Следва ли да се събира такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателят сочи, че по този въпрос е налице разнопосочна практика на съдиите по вписванията.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК.
За да даде отговор на така формулирания въпрос, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
В. представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена недвижима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като на длъжника се забранява да се разпорежда с нея. Налагането на възбрана е изпълнително действие (Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). За да се счита наложена, възбраната следва да бъде вписана в Службата по вписванията, в чийто район имотът се намира (чл. 449, ал.2, във вр. с чл. 453 ГПК). За да бъде вдигната възбрана по реда на чл. 433, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител следва да поиска заличаването й от съответния съдия по вписванията.
Вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително производство. Съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.
За заличаване на възбраната се дължи държавна такса, посочена в чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., изм. и доп.) – 7.50 лв.
Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице е съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по силата на чл. 541 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в закона предпоставки. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е съответно – съобразно спецификите на охранителното производство. В тази връзка следва да се съобрази и изразеното в Решение № 3/8.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
В съответствие с гореизложеното е налице и съдебна практика. Така, например, в определение № 153/27.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1713/2017 г. на ВКС, І г. о. е прието, че когато държавата е възложила на частните съдебни изпълнители събирането на публични вземания, производството се развива по ДОПК, доколкото друго не е предвидено. В тази хипотеза частният съдебен изпълнител изпълнява по възлагане от държавата функциите на публичен изпълнител и осъществява служебно предвидените в ДОПК действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, като на основание чл. 84, т. 1 ГПК не дължи държавни такси при изпълнение на така възложените му функции, включително за заличаване на възбраната, наложена като мярка за обезпечаване на вземането.
Въз основа на така изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, дава следния отговор на горния въпрос: Съдебният изпълнител дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение.
В конкретния случай става дума за наложена от ЧСИ възбрана върху имот-частна собственост, във връзка със събирането на частно вземане. В тази хипотеза не са налице законови разпоредби, по силата на които за заличаване на възбраната в изпълнение на разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител да е освободен от заплащането на държавна такса към Агенцията по вписванията. В този случай изцяло неприложима е разпоредбата на чл. 84 ГПК.
Предвид изложеното, изводите на съда в обжалваното определение се явяват законосъобразни и правилни и същото следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 809 от 2.09.2019 г. по ч. гр. д. № 560/2019 г. на Софийския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 809 от 2.09.2019 г. по ч. гр. д. № 560/2019 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: