Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 07.03.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4352 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. А. А. чрез адв.Н.М. против решение № 184 от 20.14.15г.по в.гр.дело № 1017/14г.на Окръжен съд –Велико Търново,с което е потвърдено решение № 391 от 14.08.14г. по гр.дело № 1357/13г.на Горнооряховския районен съд.С него са обявени на основание чл.135 ал.1 ЗЗД за относително недействителни по отношение на [фирма] [населено място] договори за покупко-продажба на недвижими имоти,оформени с нот.№ 1338, том VІІ,рег.№ 14170,дело № 1268/11г.; нот.акт № 1568,том VІІІ,рег.№ 16165,дело № 1494/11г. и нот.акт № 54,том І,рег.№ 1143,дело № 54/12г.,и трите на нотариус К. Б.,с район на действие Г.,вписана под № 296 в регистъра на НК. С определение № 1162 от 21.10.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението за проверка на процесуалната му допустимост с оглед допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД при вземане,обезпечено с ипотека. С обжалваното решение въззивният съд изцяло е възприел установената от първостепенния съд фактическа обстановка и е направил извод,че са налице предпоставките на чл.135 ал.1 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Прието е,че ищецът [фирма] има качеството на кредитор спрямо ответника Е. А.,тъй като има неудовлетворено в пълен размер парично вземане за сумата 48 043.68 лв,представляваща неиздължено на падежа /30.07.11г./парично вземане по договор за учредяване на договорна ипотека № 105/24.02.2011г.,както и вземания за законната лихва и разноските,направени в заповедното производство съгласно заповед за изпълнение на парично задължение и изп.лист от 11.11.2011г.,издадени по ч.гр.д.№ 2398/11г.на Г..Прието е също така,че след проведените двукратно публични продани както на ипотекираните имоти,така и на други недвижими имоти, дължимите суми от длъжника А. към [фирма] са: главница 2880 лв и законна лихва към 2.12.14г.- 439.42 лв.Изложени са съображения,че с процесните разпоредителни сделки,с които ответникът е прехвърлил на дъщеря си земеделски имоти,същият е увредил кредитора си,тъй като е намалил имуществото си,като съдът е счел,че размерът на увреждането е ирелевантен за фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД. Касаторът излага оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се,че [фирма] няма качеството на кредитор,тъй като задължението е изплатено изцяло и вземането му е погасено от постъпилите по проведените два търга суми. Ответникът по жалбата [фирма] счита,че решението е процесуално допустимо,съответно предявеният иск по чл.135 ЗЗД е допустим,тъй като предмет на ипотеката са имоти,които са различни от тези,предмет на иска.Твърди,че сумата,която е събрана от търговете,не е достатъчна да удовлетвори вземането и не е загубил качеството си на кредитор. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери допустимостта и правилността на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,намира следното: Решението е допустимо. В практиката на ВКС /решение № 639 от 6.10.10г.по гр.дело № 754/09г.на ІV г.о.; решение № 312 от 28.10.14г.по гр.дело № 2800/14г.на ІV го./е прието,че кредиторът има правен интерес от павловия иск,когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение – когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника по иска.Когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, т.е.когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина/примерно поредност на вписванията в нотариалните книги/същият е недопустим,тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. В случая предявеният иск по чл.135 ЗЗД е допустим.Вземането на кредитора срещу длъжника е обезпечено с ипотека върху имоти, различни от имотите,предмет на сделките,чиято относителна недействителност се иска за бъде обявена.Ищецът има правен интерес от конститутивния иск по чл.135 ЗЗД,защото в резултат на предявяването му и прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще настъпи правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. По същество на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел,че налице предпоставките на чл.135 ал.1 ЗЗД за успешното провеждане на иска – ищецът е кредитор с вземане,възникнало преди увреждащите сделки,обезпечено с ипотека,въз основа на която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е предизвикал публична продан върху ипотекираните имоти.Втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД е също налице - кредиторът е увреден винаги в случаите,когато е намалена възможността да се удовлетвори от имуществото на длъжника.Безспорно е,че купувачката по атакуваните сделки е дъщеря на ответника и с оглед презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД нейната недобросъвестност като трето лице,придобило права по сделката се предполага. Твърдението на ответника,че е погасил задължението си и че ищецът е загубил качеството си на кредитор не се подкрепя от доказателствата по делото.Видно от приложените изп.дела и приетото по делото удостоверение на ЧСИ К. изп.дело № 2011173104001351,с взискател [фирма] и длъжник Е. А., е образувано на 29.11.11г.,по изп.лист,издаден от Г. по ч.гр.дело № 2398/11г.за сумата 48 043.68 лв главница,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.10.11г.до окончателното плащане; 4 310 лв разноски по изп.лист; 2694.74 лв адвокатски хонорар; разноски на взискателя по изпълнението в размер на 1152.77 лв,разноски по изп.дело и такси по ТТРЗЧСИ – 4 137.88г.Към него е присъединено изп.дело № 20117310401352,образувано по изп.лист,издаден от Г. по чгр.д.№ 2399/11г. за главница 22677.71 лв; законна лихва – 2169.80 лв,такси по ТТРЗЧСИ – 4 821.60 лв.Набраната сума от проведената през периода 27.04.13г.- 27.05.13г. публична продан на недвижими имоти,собственост на А., се е оказала недостатъчна за удовлетворяване на взискателите по двете дела,които са кредитори от един и същи ред,поради което на основание чл.460 ГПК ЧСИ К. е извършила разпределение за определяне на съразмерна част от постъпилите суми между двамата.В резултат към 2.12.14г.дължимите суми по изп.дело № 20117310401351 от длъжника А. към [фирма] са 2880 лв главница и 439.42 лв законна лихва.От това следва,че ищецът не е загубил качеството на кредитор,като посоченото задължение е остатък от възникналия преди увреждащите сделки дълг,обезпечен с ипотека.Не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство доводите на жалбоподателя за незаконосъобразни действия на ЧСИ по събиране на вземането,тъй като срещу тях има друг път за защита. По изложените съображения настоящият състав на Четвърто гражданско отделение намира ,че следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 2000 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184 от 20.14.15г.по в.гр.дело № 1017/14г.на Окръжен съд –Велико Търново. ОСЪЖДА Е. А. А.,ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] ,със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата 2 000 лв /две хиляди/разноски пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.