Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 26 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2422/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения Л. Р. Б., за възобновяване на производството по ВНОХД № 4835/2012 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение № 847/26.06.2013 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийски районен съд. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Претендира се отмяна на съдебните актове, признаване подсъдимия Б. за невинен или преквалификация на извършеното в по-леко наказуемо престъпление, или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се претендира и намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият Б. не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда от 09.02.2012 г., постановена по НОХД № 6902/2010 г. от Софийски районен съд, подсъдимият Л. Р. Б. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, като същият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. Ц. И. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а до пълния предявен размер от 3 000 лева искът е отхвърлен. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е основателно, макар и не по изложените в него доводи. При разглеждане на делото в първата инстанция е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от НПК съдебните актове се основават на доказателствени материали, лично събрани, проверени и преценени от целия съдебен състав, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Принципът на непосредствеността въвежда и изискването за неизменност на съдебния състав при осъществяване на процесуалните действия за събиране и проверка на доказателствата и постановяване на съдебния акт – чл. 258, ал.1 от НПК. Последно посочената разпоредба предписва, че делото се разглежда от персонално един и същ съдебен състав. От данните по делото се установява, че в съдебното заседание, проведено на 28.10.2010 г., е даден ход на съдебното следствие и са събирани доказателства – разпит на свидетели. Съдебният състав е бил формиран от : председател – съдия Р. Г. и съдебни заседатели – М. К. и Н. С.. Разглеждането на делото е било отложено за 03.02.2011 г. В проведеното на тази дата съдебно заседание съдебният състав е бил формиран от съдия Р. Г. и съдебни заседатели – И. С. и Н. С.. В това съдебно заседание е проведен разпит на вещото лице д-р В., изготвило съдебномедицинската експертиза, която е била и приета. В следващите съдебни заседания, проведени на 14.04.2011 г., 20.06.2011г., 27.10.2011 г. и 09.02.2012 г., когато е постановена присъдата, в състава на съда са участвали отново съдия Р. Г. и съдебни заседатели – М. К. и Н. С.. Иначе казано, нарушен е принципът на неизменност на състава на съда, защото при събирането на доказателства в съдебното заседание, проведено на 03.02.2011 г., е участвала като съдебен заседател И. С., а в предходното и последващите заседания – съдебен заседател М. К.. Тоест, член от състава на съда, постановил присъдата, не е взел участие изцяло в събирането и проверката на доказателствените материали. Налице е абсолютно процесуално нарушение - незаконен съдебен състав по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Посоченото нарушение не е констатирано от втората инстанция, която е била длъжна да стори това съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК – да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Това налага отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание, където е допуснато процесуалното нарушение. Останалите доводи, съдържащи се в искането за възобновяване, не могат да получат сега отговор, предвид изхода на делото и основанието, на което се отменят съдебните актове. С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 4835/2012 г. по описа на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ въззивното решение № 847/26.06.2013 г. и потвърдената с него присъда от 09.02.2012 г., постановена по НОХД № 6902/2010 г. от Софийски районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на съдебното заседание ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2