Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  853                София  08.12.2009  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и девета година в състав:                                       Председател:  Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  4892/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Г. И. от гр. Я. за отмяна на основание чл. 303 и сл. ГПК на влязлото в сила решение № 326 от 08.01.2008г. по в.гр.д. № 513/2007г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на М. Г. И.. Ответникът по молбата О. служба „Земеделие и гори” – Т. гр. Я. и О. Т. гр. Я. не са изразили становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: За да отхвърли иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на М. Г. срещу О. служба „Земеделие и гори” - Т. гр. Я. въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи право на собственост на наследодателя си М. Б. М. върху претендираните за възстановяване земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС. Следователно преценката на съд относно факта на притежаване на процесните земи следва да се извърши към момента на образуването на ТКЗС, който за с. С. е периода 1948 – 1956г. От представените по делото доказателства е установено единствено, че към 19.04.1922г. наследодателят на ищеца М. Б. е притежавал посочените в нот. акт 210.7 дка земеделска земя. Доказателства, че претендираните с исковата молба земеделски земи са притежавани от М. Б. към 1948г. или към 1956г. по делото не са представени. По тези съображения въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В молбата за отмяна молителят излага оплаквания за неправилност на съдебния акт. Не представя писмени доказателства нито се позовава на конкретно основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна е неоснователна. Както бе посочено молбата за отмяна съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение, което като постановено по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е окончателно. Изложените от молителя доводи за необоснованост на решението не могат да се обсъждат в извънредното производство по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила решение, което се провежда само при наличието на някоя от хипотезите на посочената разпоредба. В молбата не се съдържат твърдения за нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК, не са представени нови писмени доказателства. По изложените съображения молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М. Г. И. от гр. Я. за отмяна на основание чл. 303 и сл. ГПК на влязлото в сила решение № 326 от 08.01.2008г. по в.гр.д. № 513/2007г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на М. Г. И..   Председател:   Членове: