Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * индивидуална и генерална превенция * условно осъждане

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 126

 

София, 04 март 2010 година

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 26 февруари, две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева

          ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев

Теодора Стамболова

 

 

 

при участието на секретаря Кр. Павлова

и в присъствието на прокурора И. Чобанова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев

наказателно дело № 475/2009 година.

 

 

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалби на подсъдимите: К. Н. Б. от гр. С., чрез неговия з. – адвокат Т, И. Д. Н. от гр. С., чрез защитника си – адвокат К на гражданския ищец и частен обвинител В. Й. Ц. от гр. С., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 304/2009 г. Сочи се в първите две, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска да се приложат разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, а с последната - отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК, по отношение подс. Д. С. Д. и увеличаване размера на уважения граждански иск.

 

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че всички жалби са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.

 

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

 

С решение № 230/11.06.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е изменил присъда от 16.03.2009 г., постановена по нохд № 3722/2008 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 9-ти състав, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК, за наказанията наложени на подс. К. Н. Б. и И. Д. Н. и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗПС е постановил наказанията да бъдат изтърпяни в затворническо общежитие от открит тип, увеличил е размерът на присъденото обезщетение, на В. Й. Ц. от 18 000, на 20 000 лв., заедно със законната лихва и е присъдил допълнителна държавна такса.

 

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По жалбите на подс. К. Б. и И. Н. , с единствен довод за явна несправедливост на наложеното наказание:

 

Релевираното в двете жалби касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направеното искане е за приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК.

 

Санкцията от този вид, определена за извършеното престъпно деяние, индивидуализирана по реда на чл. 55 НК, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НК и постановеното ефективно изтърпяване и за двамата подсъдими, е напълно справедлива. Съставът на въззивният съд, не се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно приложение на чл. 66, ал. 1 НК. И според настоящият касационен съдебен състав, този извод на второинстанционния съд е законосъобразен, съобразен с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с данните за изключително високата степен на обществена опасност на деянието – извършено с изключителна дързост, бруталност и безцеремонност, нанесеният побой, оказаното психическо въздействие върху цялото семейство, осъществената задружна дейност от подсъдимите, времето и мястото на извършването, стойността на отнетото имущество. С оглед на тези данни и въпреки изминалия дълъг период от извършване на деянието, не може да бъде споделен и от настоящата инстанция извода на първостепенния съд, че целите на наказанието по чл. 36 НК, може да бъдат постигнати с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Тежестта на посочените по - горе обстоятелства, основателно са мотивирали предходния съд да приеме, че целите на генералната и индивидуална превенции могат да бъдат постигнати само с ефективното изтърпяване на определеното по размер наказание от двамата подсъдими, поради което законосъобразно и справедливо е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Същото е определено при условията на чл. 55 НК и по - нататъшно снизхождение, с оглед на данните за изключително високата обществена опасност на деянието, не би способствало за реализирането на задачите, на индивидуалната и генерална превенции.

 

Ето защо, не е налице неправилен отказ за прилагане на условното осъждане, само при наличието на който възниква задължение на касационната инстанция, за изменение или отмяна на съдебния акт. Поради това, жалбите на двамата подсъдими, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

 

По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител В. Й. Ц.:

 

Лишени от основания са възраженията в жалбата, за неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 НК, относно подс. Д. С. Д. и за занижен размер на присъденото обезщетение.

 

При определянето на размера, на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, съдилищата правилно са преценили процедурата при която е протекло производството, конкретният принос на този подсъдим в извършване на престъплението в качеството на помагач, като е точен извода, че собствената му деятелност не се отличава с такава висока степен на обществена опасност, сравнена с тази на подс. Б. и Н. С оглед на този по – нисък интензитет на участие, основателно е отмерена по – лека по размер санкция и приложени разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, с максималният пет годишен изпитателен срок.

 

И според настоящият съдебен състав, не се налага ефективното изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, с оглед на целите му по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции.

По делото е безспорно установена причинната връзка между извършеното деяние и настъпилия вредоносен резултат, от който пострадалия Ц. е претърпял неимуществени вреди. Справедливо, с оглед принципите по чл. 52 ЗЗД, характера на нараняванията, претърпените болки, страдания и психична травма, е определен от въззивният съд размера на обезщетението, което му е присъдено. Същото е съобразено с бруталността и дързостта на извършеното деяние, изживеният стрес и трайният отпечатък в неговото съзнание.

 

С оглед на изложеното жалбата и в тази си част се явява неоснователна.

 

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 230/ 11.06.2009 г., по внохд № 304/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

Членове: