Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 206   гр. София, 12  април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА       ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                             при  секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 112/ 2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Ц. Т. срещу решение №110/13.01.2010г. на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД №107/2009г. С визирания съдебен акт е потвърдена първоинстанционната присъда на Военен съд-Плевен от 01.09.2009г., с която кадрови редник Т. е признат за виновен в това, че за периода от 01.05.2005 година до 28.02.2009 година, при условията на продължавано престъпление и чрез използване на неистински документи, и документи с невярно съдържание получил без правно основание от Министерство на отбраната парични средства в размер на 3028 /три хиляди двадесет и осем/ лева, поради което и съгласно изискванията на чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено по чл.66 от НК за ТРИГОДИШЕН срок. Депозираната жалба релевира неправилно приложение на материалния закон. Декларира се нарушение при визиране на правните очертания на инкриминираното деяние по чл.212, ал.1НК и алтернативно се предявяват неаргументирани искания за преквалификация на престъното посегателство по чл.313, ал.1 и чл.212, ал.6, вр.ал.1 от НК. В съдебно заседание на 06.04.2010 година пред ВКС, подсъдимото лице и неговият процесуален представител, редовно уведомени не участват лично. Прокурор при ВКП дава заключение, мотивиращо необходимост от упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.1 от НПК.   Жалбата на подсъдимия Т за НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на описаната в атакувания съдебен акт и доказателствено обезпечена фактология по делото, контролираната инстанция правилно е приела, че неправомерното поведение на кадрови редник С. Т. се субсумира от обективна и субективна с. от нормата на чл.212, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК. През инкриминирания от държавното обвинение период, подсъдимият подавал в жилищната комисия на поделение 52380, гр. В.молби-декларации, отразяващи невярното обстоятелство, че същият не притежава собствено жилище и договори за наем на недвижим имот, подписите в които не били положени от посочените за наемодатели лица. Представената писмена документация обосновала определяне на жилищна нужда, последващото картотекиране на С. Т. и получаването на парични средства в размер на 3028 /три хиляди двадесет и осем/ лева от Министерство на отбраната, по предвидения ред и в съответствие с предписанията на действащата до 15.02.2008 година нормативна уредба - Наредба №3/11.09.98г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения фонд на МО /отм./ и Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне, в сила от 18.02.1997г./отм./, и на актуалния към момента подзаконов акт - Наредба за отдаване под наем и разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне /приета с ПМС №16/05.02.2008г., обн. ДВ, бр.16/15.02.2008г./ Действията на подсъдимия консумират престъпния състав на чл.212, ал.1НК. Престъплението документна измама във визираната разпоредба изисква чрез използване на неистински или преправени документи, или на такива с невярно съдържание, деецът да мотивира други лица да извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на което той да се облагодетелствува, получавайки без правно основание чуждо имущество, което не му се следва. При съблюдаване на съдържанието на нормата на чл.93, т.6 от НК и на Постановление №3/82 година на Пленума на ВС и съобразно доказателствения материал по делото въззивният съд е обсъдил характеристиките на процесните молби-декларации и договори за наем, послужили при осъществяване на инкриминираното посегателство, и предложил убедителни аргументи за несъответността на отразените в материалния носител волеизявления на обективната действителност и за тяхната неистинност. Компетентна е и юридическата преценка в атакувания съдебен акт по отношение на констатираната необходимост от депозиране на инкриминираните документи-задължително условие, предпоставящо включване в изготвените от ТД на ИА „Социални дейности на МО - Плевен” и утвърдени от Министъра на ведомството, списъци на правоимащи картотекирани военнослужещи. Подадените декларации и договори за наем, въз основа на които са съставени протоколите от жилищната комисия в поделение 52380-Враца и взети решенията от оторизираните органи за картотекиране на нуждаещите се от жилища военнослужещи, съставляват компонент от сложен юридически факт/фактически състав/, сочещ на привидно правно основание за имуществено разпореждане с финансовите средства на Министерство на отбраната. Последното е довело до материално облагодетелствуване на С. Т. с предоставените му компенсационни суми от 3028 /три хиляди двадесет и осем/ лева. Налице са и съзнателни представи у подсъдимото лице за обществената опасност на извършеното,които в кумулативна даденост с проявената упоритост в желанието за постигане на вредоносния резултат обуславят изискуемия се пряк умисъл. Правилно е приложен и институтът на чл.26 НК, с оглед множеството престъпни деяния,осъществени през непродължителни периоди от време/два пъти годишно/ при идентична фактическа обстановка и при еднородност на формата на вина. В контекста на изложеното за обективната съставомерност на инкриминираното посегателство и неговите субективни измерения, неоснователни са доводите в касационната жалба за преквалификация на престъплението по чл.313, ал.1НК. Посочената правна норма инкриминира поведение, изразяващо се в потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декрларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на власт за удостоверяване на определени обстоятелства. Конкретиката по настоящото дело не очертава обективните и субективни признаци на визираното документно престъпление. Инкриминираните молби-декларации и договори за наем при съпоставяне с предмета на престъпление по чл.313НК / писмен или електронен документ, с удостоверително предназначение, императивно изискуем от изчерпателно изброените законови и подзаконови нормативни актове, и представен пред съответния държавен орган/, не покриват лимитираните белези. Използането им категорично сочи и на преследвана, съответно реализирана друга цел- получаване на чуждо имущество без правно основание. Това обуславя засягане на обществените отношения, охраняващи правото на собственост, при което свързаното с него посегателство спрямо обекта на неправомерното документиране губи самостоятелното си значение и предпоставя поглъщане на документното престъпление от престъпното деяние - документна измама. При очертаните хипотези, когато съставените или използвани неистински документи и документи с невярно съдържание са послужили на дееца за получаване по измамлив начин на чуждо имущество, или са създали възможност на други физически и юридически лица да се облагодетелстват материално, документното престъпление е елемент от състава на чл.212 от НК. В този смисъл е контстантната съдебна практика. /П8/28.12.1978г. на Пленума на ВС, изменено с П7/06.07.89г. на Пленума на ВС , Р466/11.08.71г. на 2 н.о. на ВС, Р96/23.02.84г. на 1 н.о. на ВС и Р498/18.05.2007г. на 3 н.о. на ВКС на РБ./ Приетите в решението на въззивния съд фактически положения, релевантни за правната квалификация на противоправното посегателство, не мотивират уважаване и на претендираното от подсъдимия прилагане на чл.212, ал.6 от НК, поради маловажност на инкриминирания случай.     Извършеното от С. Т. , интерпретирано в аспекта на усложнения механизъм на документната измама, множеството деяния, включени в обсега на продължаваната престъпна дейност и причинените вредни последици за Министерство на отбраната, чиито стойностни параметри не индицират на незначителност; и коментирано във взаимовръзка с особените качества на субекта на престъпление /кадрови редник на военна служба в Българската армия/ и с проектираните в неправомерните действия данни за неговата личност, демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност на инкриминираното посегателство и обосновава заключение за правилно визиране на правните му очертания. По изложените съображения ВКС намира, че в пределите на възложената от процесуалния кодекс компетентност в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт от 13.01.2010 година, обявен по ВНОХД №107/2009г. на Военно-апелативния съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №110 от 13.01.2010 година, постановено по ВНОХД№107/2009г., по описа на Военно-апелативния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.