О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е   № 434   София, 11.12.2008 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември двехиляди и осма година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Любка Богданова                                                                               Марио Първанов     като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 2199/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат С, като пълномощник на В. С. М. ЕГН ********** и М. В. М. ЕГН ********** и двамата от гр. П. против определение на Пловдивски окръжен съд № 2764/28.10.2008 г по ч. гр. д. № 3009/2008 г. С частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. В изпълнение указанието на въззивния съд за прилагане изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е подадена молба от процесуалния представител на жалбоподателите, в която се твърди, че определенията на двете съдебни инстанции не са съобразени с разпоредбите на ГПК, а именно в нарушение на чл. 47 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. След като ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес съдът е следвало да изпълни процедурата на алинеи 1-3 от чл. 47 ГПК. Ако е било установено, че ответникът не пребивава на адреса, посочен в исковата молба съдът е следвало да уведоми ищците да посочат справка за актуален адрес чрез издаване на съдебно удостоверение. Касационното обжалване е необходимо с цел точното прилагане на закона-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съдът в настоящия състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /чл. 129, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, т. 2 ГПК/ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на В. С. М. и М. В. М. чрез пълномощника им адвокат С против определение № 630/8.10.2008 г. по гр. д. № 2375/2008 г. на ПРС, 3 гр. с-в., с което е върната исковата молба на В. С. М. и М. В. М. и е прекратено производството по гр. д. № 2375/2008 г. на ПРС, 3 гр. с-в. С исковата молба на В. М. и М. М. против В. К. К. ЕГН ********** е посочен адрес на ответника по лична карта. Съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответника, който да даде писмен отговор в едномесечен срок. Съобщението до ответника се е върнало в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето е напуснало адреса и жилището е продадено преди 5 години. Съдът е оставил делото без движение и е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението да посочат точен адрес за призоваване на ответника или да представят доказателства за постоянния му или настоящ адрес, като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще се върне. Разпореждането на съда е съобщено на адвокат С на 24.09.2008 г. С молба от 29.09.2008 г. адвокатите С. Д. и С. Х. са уведомили съда, че адресът на ответника е посоченият с исковата молба /приложили са копие от исковата молба/, а в случай, че ответникът не е намерен на адреса да бъдат уведомени, за да изискат съдебно удостоверение, с което да се снабдят с адреса му. Същият ден съдът е разпоредил издаване на поисканото съдебно удостоверение и то е издадено на 1.10.2008 г. На 8.10.2008 г. съдът е констатирал, че в дадения от съда срок, изтекъл на 2.10.2008 г., нередовността на исковата молба не е отстранена и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да остави без уважение частната жалба срещу определението на районния съд въззивният съд се е позовал на задължението на ищците по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК да посочат в исковата молба адрес на ответника и е приел, че това задължение в случая не е изпълнено, въпреки взетите от съда мерки за отстраняване нередовността на исковата молба. Определението е законосъобразно. Връчителят е удостоверил в разписката към съобщението, че адресатът изобщо не обитава адреса и от пет години жилището е продадено. Законосъобразно съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищците да посочат точен адрес на ответника. По искане на процесуалните представители на ищците съдът е разпоредил издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с нужната информация. Съдебното удостоверение е издадено, но не е потърсено /л. 19/. В законовия срок по чл. 129, ал. 2 ГПК нередовността на исковата молба не е отстранена. Законосъобразно съдът е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и е върнал исковата молба. Несъстоятелен е доводът в частната жалба, че съдът е процедирал незаконосъобразно, като в съобщението за отстраняване нередовности на исковата молба не е посочил, че исковата молба не може да бъде връчена на ответника, тъй като същият не е открит на посочения с исковата молба адрес. Ако страната бе проявила необходимата процесуална активност би установила отразеното от длъжностното лице-връчител при посещението на адреса, посочен с исковата молба. Въз основа удостовереното в разписката към съобщението съдът е приел, че исковата молба е нередовна и с основание е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК. Не се възприема разбирането на процесуалния представител на ищците в молбата-изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че след като ответникът не е намерен от призовкаря на посочения с исковата молба адрес съдът е следвало да изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1-3 ГПК. При положение, че длъжностното лице-връчител е установило и удостоверило, че ответникът изобщо не живее на посочения от ищците адрес и че жилището от 5 години е продадено процедурата по чл. 47, ал. 1-3 ГПК е неприложима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.     О П Р Е Д Е Л И:     ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение № 2764/28.10.2008 г. по ч. гр. д. № 3009/2008 г. по частна жалба от В. С. М. и М. В. М. и двамата от гр. П. чрез пълномощник адвокат С. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение № 2764/28.10.2008 г. по ч. гр. д. № 3009/2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба, подадена на 20.10.2008 г. от В. С. М. и М. В. М. чрез пълномощника си адвокат С против определение на Пловдивски районен съд, 3 гр. с-в № 630/8.10.2008 г. по гр. д. № 2375/2008 г. Определението е окончателно. Копие от определението да се изпрати на процесуалния представител на касаторите адвокат С, за сведение.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: