Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * давност * служебно начало * възражение * правомощия на въззивната инстанция


4
гр. д. № 6670/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 218

София, 29.09.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6670/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 165 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 23.052013 г. по гр. д. № 132/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, по подадена от Н. К. Б. чрез пълномощника й адв. М. А. касационна жалба.
Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Касационната проверка на въззивното решение е допусната по въпрос 1. допустимо ли е при въззивна проверка на решението и прилагайки принципа на служебното начало съдът да обсъжда незаявени възражения и въпроси и по въпрос 4. - какъв е характерът на спорната идеална част от имота, в която има построена жилищна сграда селищен или земеделски по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
По поставените въпроси настоящият състав приема следното:
1. Съдът следва да обсъжда само наведените от страните доводи и възражения.
2. Земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер. Това е така, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако ползващите ги лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията определени с ПУ на ТКЗС, в какъвто смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност.
По същество на касационната жалба :
С приета техническа експертиза е установено, че предмет на вещния спор между страните е за северната част от имота с идентиф. 044279.628.16. Тази част по кадастралния план от 1980 г. е била заснета като част от имот пл. № 4912, а с РП от 1997 г. за нея е бил отреден парцел ХХVІ-4912. По кадастралния и регулационен план от 1959 г. този спорен имот е бил извън регулацията и не е бил заснет в кадастралния план с планоснимачен номер.
Касаторката, ищца по иска, Н. К. Б. е твърдяла, че частта от имот пл. № 4912, която е останала не урегулирана по плана от 1959 г., е владяна от братята К. и Г. Н. и е придобита от тях на това оригинерно основание. Б. се легитимира като наследник на К. С. Н., който през 1983 г. се е позовал на давностно владение и снабдил с нот. акт № 7, т. І, по н. д. № 29/1983 г. за собственост по реда на обстоятелствената проверка за ½ ид. ч. за имот, съставлявал парцел ІV- 4912, в кв. 10 по плана на [населено място], който е бил с площ от 352 кв. м., а (неурегулиран имотът е бил с площ от 816 кв. м.).
Другата ½ ид. част от имота е била собственост на брата на К. Н. – Г. Н.. През 1968 г. Г. С. Н. се е снабдил с нот. акт № 168, т. ІІ за собственост на дворно място с площ от 400 кв. м. с една жилищна сграда, като имотът е бил индивидуализиран с граници: С. Н. Х., имот на ДЗС, К. С. Н. и улица н. а. № 184/1968 г. По действалия план на [населено място] имотът е бил заснет с пл. № 227 като за него и съседния имот пл. № 228 (владян от брат му) е бил отреден общ парцел ХІ в кв. 1.
В следващия кадастрален и регулационен план от 1980 г. парцел ХІ е заснет като имот пл. № 4912 и е записан на К. и Г. Н., а имот 4911 на С. Н. Х.. Имот 4912 е бил с площ от 816 кв. м. С регулационния план за 352 кв. м. от него е бил отреден парцел ІV- 4912, други 35 кв. м. попадат в улица, а 429 кв. м. са включени в парцел І – за жилищно строителство, което мероприятието не е реализирано.
По регулационния план от 1997 г. за имот пл. № 4912 с площ от 816 кв. м. (т. е. в границите на имота по плана от 1980 г.) е бил отреден парцел ІХ-4912. Частта от този имот, която още към 1959 г. е била извън регулацията на населеното място е заснета като част от имот пл. № 4912 и за нея е отреден парцел ХХVІ-4912.
През 2006 г. са одобрени кадастрална карта и регистър на имотите в населеното място, в която карта бившият имот пл. № 4912 е включен в границите на новозаснетия имот с идентиф. 04279. 628. 164, който е с площ от 1532 кв. м. и който включва и северната част от имота, която по КРП от 1959 г. не е била заснета с пл. номер и е била извън регулацията
Спорът между страните е породен от това, че през 2010 г. ищцата и братовчедка й С. Г. К., като наследници на братята К. и Г. Н., са се позовали на давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост на 732/1532 ид. ч. от ПИ 04279. 628. 164, целия с площ от 1532 кв. м. (н. а. № 139, т. ІІ, рег. № 5152, н. д. № 2998 от 2508.2010 г.)
Същата година В. С. В. въз основа на обстоятелствена проверка се снабдява с нот. акт за собственост на ½ ид. ч. от ПИ 04279. 628. 164, който целият е с площ от 1532 кв. м., или за 766 ид. ч. от него (н. а. № 67, т. ІV, н. д. № 566 от 29.09.2010 г.) като този имот е различен от владения от наследодателя му имот пл. № 4911 по план от 1997 г.
С приетата техническа експертиза е установено и това, че декларираният от С. Н. Х. в опис-декларацията от 31.03.1956 г. (л. 48 по гр. д. № 321/2012 г.) имот, представляващ ливада в местността „под къщи”, е описан с площ от 1 дка и със съседи и граници: С. Д., И. А. и вада. Няма данни имотът да е заявяван за възстановяване. В разписния лист към кадастралния план от 1959 г. имот № 226 е записан на С. Н. Л. и е бил с площ от 1200 кв. м. и за него е бил отреден парцел ХІІ, който е съседен на изток от парцел ХІ-227, 228.
В следващия кадастрален план от 1980 г. имот пл. № 4911 е с площ от 1160 кв. м. и записан на С. Н. Х..
При така установените факти необоснован е изводът на съда, че след като имотът по плана от 1959 г. е бил извън строителните граници на населеното място, той е имал земеделски характер. Наследодателят на ищеца е имал имот за задоволяване на жилищни нужди, поради което след като е станал член-кооператор не е запазил правото на собственост върху този имот и върху него е упражнявано право на кооперативно земеползване от ТКЗС, поради което за този имот е следвало да се проведе реституционна процедура за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.
Спорният имот е бил част от имот, използван за задоволяване на жилищни нужди, в който е била построена и жилищната сграда на наследодателя. По делото няма данни ползвателят да е бил член на ТКЗС, както и имотът да е отнеман от него. Този имот е запазил реалните си граници, както и селищния си характер, поради което не е имало пречка да се придобие право на собственост за него на оригинерно основание - давностно владение.
Като е приел, че имотът поради земеделския си характер е следвало да бъде предмет на реституционно производство и едва след приключването му е могъл да бъде годен обект на правото на собственост, съдът е направил незаконосъобразен извод. Той е в противоречие с възприетото в ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС. Спорният имот е запазил статута си на реално обособен недвижим имот, поради което предявеният вещен иск и допустим.
Това е основание въззивното решени да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за произнасяне по същество на въззивната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 23.052013 г. по гр. д. № 132/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: