Р Е Ш Е Н И Е № 383 София1 16 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 984/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия П. М. У., против въззивно решение № 51/11.04. 2013 г., постановено по ВНОХД № 4/2013 г. от Апелативен съд – Велико Търново, с което е изменена присъда № 113/06.12.2012 г., постановена от Окръжен съд – Габрово по НОХД № 142/2012 г. С последната подсъдимият У. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 301, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, глоба в размер на 5 000 лева и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК за срок от три години. С атакувания сега съдебен акт наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, е намалено на една година, приложен е и чл. 66, ал.1 от НК, като изпълнението е отложено за срок от три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С касационната жалба се развиват оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане или да се намали размера на наложените наказания. В съдебното заседание жалбата се поддържа по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Доводите, представени в подкрепа на касационните основания са следните : изводът на съда за виновност на подсъдимия не се подкрепя от събраните доказателства, тъй като при правилен анализ на последните, както и обясненията на подсъдимия, е ясно, че същият е взел въпросната сума не за себе си, а за закупуване на лаптоп за нуждите на университета; нарушение на чл. 303, ал.3 от НПК; неточност в обвинителния акт относно времеизвършването на престъплението; необсъждане на доводите на защитата; липса на признак от състава на чл. 301 от НК, тъй като подсъдимия няма качество на „длъжностно лице”; наказанията са завишени, като лишаването от права надхвърля значително размера на лишаването от свобода. Възраженията са неоснователни. Преди всичко следва да се отбележи, че абсолютно идентични доводи са били поддържани и пред въззивния съд, който в изпълнение на разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК, е дал аргументиран и подробен отговор. Прегледът на въззивния съдебен акт изобщо не дава основание да се поддържа, че втората инстанция не е отразила кои доказателства приема и защо и кои от тях отхвърля. Доказателствената оценка на съда е намерила ясно отражение в атакувания съдебен акт. Още първият съд, последван и от въззивния, е извършил проверка на основния доказателствен източник – показанията на свидетелката С.. Не са открити каквито и да са основания, поставящи под съмнение достоверността на същите. Информацията, съобщена от С., относно релевантните факти са намерили подкрепа и в останалите доказателствени източници – свидетелски показания, изготвените веществени доказателствени средства, протокол за претърсване и изземване, множеството писмени доказателства. Всъщност, в жалбата не се откриват конкретни доводи за нарушения на процесуалните правила по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Лансираната в обясненията на подсъдимия теза, че инкриминираният дар не е за лична облага, а за да подпомогне университета, е била обсъдена от въззивния съд и аргументирано отхвърлена. Компрометирането й се дължи на вече споменатите доказателствени източници, съдържащи данни точно за обратното. С основание въззивният съд е акцентирал, не само върху показанията на С., но и върху съдържимите данни във ВДС, които убедително противостоят на поддържаната защитна версия. Все в тази връзка са обсъдени и показанията на свидетеля И., писмените данни – „Книга за регистриране на даренията”, договори за дарения, извършвани от различни лица в полза на университета. От последните ясно личи, че има процедура, по която следва да се извършат даренията, пренебрегната от подсъдимия. Доказателствено подкрепен е и извода на предходните инстанции, че подсъдимия с действията си е нарушил своите служебни задължения, регламентирани в Правилника за организация на учебната дейност на ТУ - Габрово. В тази насока са обсъдени данните, изводими от показанията на свидетелката С., ВДС, както и обясненията на самия подсъдим, който не е отрекъл, че предварително е съобщил на С. как ще бъдат подредени въпросите за изпита и кой точно номер на въпрос тя да изтегли при провеждането на същия. Пред настоящата инстанция отново се настоява за неяснота в обвинителния акт относно времеизвършването на престъплението. На този довод въззивният съд е посветил значително място в мотивите си, като ясно е посочил защо го отхвърля. Безспорно е, че на 16. 05.2012 г. подсъдимият е поискал дар от С., който не му се следва, придружен с пояснението, че не е необходимо да се уведомява ректора, тоест да се избегне процедурата, предвидена за дарения, а на 04.06.2012 г. е приел дар от същата. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действията на подсъдимия, включително и проведената среща на 17.05.2012 г., до момента, в който белязаните банкноти са открити у него - 04.06.2012 г. В този смисъл правото на защита на подсъдимия не е накърнено, защото в обвинителния акт са посочени достатъчно данни за времето на извършване на престъплението и той се е запознал с тях. С оглед на казаното до тук настоящият съдебен състав не намира основание да приеме, че са допуснати сочените в касационната жалба процесуални нарушения. ІІ. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от апелативния съд, законът е приложен правилно. С касационната жалба се поддържа, че липсва съставомерност на извършеното по чл. 301 от НК, тъй като подсъдимият не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Въззивният съд е приел, че подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а” от НК. Аргументи, противопоставими на обстойните съображения на въззивния съд, изложени в отговор на идентично възражение не се съдържат в касационната жалба. Това указва само на несъгласие със съображенията на съда и очевидно оспорването препраща към поддържаните доводи във въззивната инстанция. Основен акцент в същите е поставен върху това дали ТУ- Габрово (държавно висше училище) е държавно учреждение. Въззивният съд задълбочено на основата на установените факти, позовавайки се на съответните нормативните актове и на разбирането в доктрината, правилно е заключил, че университетът е държавно учреждение. Основателно са отхвърлени доводите на защитата, обосноваващи, с позоваване на разпоредби от ГПК, отсъствие на съществената характеристика на държавното учреждение – неговата бюджетна издръжка. В допълнение към изложеното от въззивния съд може да се добави, че разглеждането на поставения въпрос и през призмата на посочените разпоредби от ГПК не обслужва защитната теза. В тази връзка определящо, според съдебната практика е, че основните средства за издръжката на държавните висши училища идват от ежегодното бюджетно финансиране, а това, че държавното висше училище получава приходи и от други източници не променя статута му на държавно учреждение. (виж, определение № 457/ 2012г. на ВКС по ч.т.д. № 87/2012 г., І т.о., ТК; Определение № 540/2009 г. на ВКС по ч.г.д. № 326/2009 г., ІІ г.о., ГК; Определение 138/2012 г. на ВКС по ч.г.д. № 470/2011 г., І г.о., ГК) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия – чл. 13 от ЗВО. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2, т. 2 от ЗВО ежегодно със Закона за държавния бюджет се определя субсидията за всички държавни висши училища ( виж, чл. 6, ал.2 приложение № 1, т. 4 от Закона за държавния бюджет за 2012 г.). С Постановление на МС № 367/2011 г. за изпълнение на държавния бюджет на Р България за 2012 г. е утвърден бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата, в това число и държавните висши училища, финансирани от републиканския бюджет, съобразно приложение № 1, към чл. 1, ал. 1, като в т. 11 на приложението е посочен ТУ – Габрово. Съдът не е подминал възражението на защитата, изискващо приложението на указанията, дадени с ТР № 2/2011 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСНК. Цитираното тълкувателно решение, както е отбелязал въззивният съд, се отнася до длъжностни лица от категорията по чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, като в съобразителната част на самото решение е направено разграничението относно лечебните заведения по чл. 5 от ЗЛЗ и причисляването на работещите в тях лекари на длъжностни лица по чл. 93, т. 1, б. „а” от НК. ІІІ. Не е налице и третото от касационните основания. Въззивният съд е приел за основателни доводите на защитата и е извършил корекция на наказанието лишаване от свобода, намалявайки неговия размер до една година и прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Преценил е, че кумулативно наложеното наказание по чл. 301, ал.2 във вр. с чл. 37, ал.1 т. 6 и т. 7 от НК по размер (три години) е удачно в светлината на извършеното престъпление. В касационната жалба единственото възражение в тази връзка е, че така определеният размер значително надхвърля размера на наказанието „лишаване от свобода”. Посоченото не е основание за намаляване размера на наказанието „лишаване от права”, след като са спазени изискванията за неговата индивидуализация. . Касационната проверка не установи така определената комплексна санкция на подсъдимия да е в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК. Съответно, същата да е резултат от недооценяване и /или надценяване на едни обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, за сметка на други, поради което Върховният касационен съд не намери основание за намеса при условията на чл. 348, ал. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51/11.04. 2013 г., постановено по ВНОХД № 4/2013 г. от Апелативен съд – Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.