Р Е Ш Е Н И Е № 188 [населено място], 09.02.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3350 по описа за 2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] , чрез пълномощника адв.М. А. срещу решение № 209/03.07.2015г. по т.д.№ 322/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 173/26.02.2015г. по т.д.№ 274/14г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] иск за плащане на сумата от 1 097 025,45 лв., представляващи цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, платени от касатора на отпаднало правно основание по издадени от ответника фактури, както и мораторни лихви в размер на 27 175,14 лв., считано от поканата за плащане на 13.11.2013г. до предявяване на иска 11.02.2014г., ведно със законните лихви от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се съображения, че отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп от ВАС по жалба на касатора и определянето на компенсаторни мерки от административния орган по отношение на субекти, сред които касаторът не попада, обосновават извод за получени от насрещната страна на отпаднало правно основание парични суми. На осн.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД те подлежат на връщане на платилия ги касатор. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касацията [фирма] оспорва в писмения си отговор основателността на касационната жалба. Третото лице помагач КЕВР, [населено място] не е подало писмен отговор и не се явява представител в съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на фотоволтаична централа. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия отдава в електроразпределителната мрежа, чрез която се доставя на купувача [фирма]. Касаторът е и потребител на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор не е сключен договор за достъп в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/12г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности като производителите на електрическа енергия от слънчева и възобновяема енергия са задължени да заплащат по 2,45 лв./МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своя страна ги превеждат на [фирма]. С последващо Решение № КМ-1/13.03.2014г. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства – т.е. на разликата между събраната сума по Решение № Ц-33/14.09.2012г.на ДКЕВР и сумата, преведена на [фирма]- т.е. 2,45 лв. Решаващият състав е изложил съображения, че решението на административния съд за отмяна на временните цени по пътя на съдебния контрол има обратно действие по арг. от чл.301 АПК, въвеждащ задължение за административния орган при отмяна на акта му да предприеме възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта. Едновременно с това отмяната на решението за временните цени за достъп трябва да се съобрази в съвкупност с последващите административни актове за определяне на окончателни цени и за определяне на компенсаторни мерки. Според въззивния съд, тъй като специалният закон - чл.32, ал.4 ЗЕ предвижда механизъм за компенсация, общите правила на чл.55 ЗЗД са неприложими. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следва да бъде преодолян по пътя на обжалване пред комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е неоснователен. С определение № 602/30.06.2016г. по т.д. № 3350/15г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: „Приложими ли са правилата на чл.55 ЗЗД в случай на отмяна с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, от който е възникнало имуществено разместване ?“ Становището на състава на ВКС произтича от следното: След подаване на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК различни състави на ВКС са постановили: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по см. на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, като в решение № 126/16.08.16г. по т.д.№ 1592/15г. на ВКС,І т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп“, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Даденото разрешение е споделено и в решение № 162/04.10.16г. по т.д.№ 3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение № 138/05.10.16г. по т.д.№ 2355/15г. на ІІ т.о., решение № 137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о., решение № 175/31.10.16г. по т.д.№ 1089/15г. на І т.о., решение № 131/01.11.16г. по т.д.№ 1320/16г. на І т.о., решение № 177/01.11.16г. по т.д.№ 2053/15г. на І т.о., решение № 194/02.11.16г. по т.д.№ 2706/15г. на ІІ т.о., решение № 170/08.11.16г. по т.д.№ 3012/15г. на І т.о., решение № 171/08.11.16г. по т.д.№ 3046/15г. на І т.о., решение № 128/11.11.16г. по т.д.№ 2354/15г. на ІІ т.о. Отговорът на правния въпрос може да се обобщи в смисъл, че: „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.“ Настоящият състав на Търговска колегия споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което приема, че въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Ответникът по жалбата заявява и довод, че преценката за обогатяване или обедняване следва да се направи при определяне на обезщетение на увредените лица в резултат на приложението на незаконосъобразния административен акт. Съставът на ВКС намира посочения довод за неоснователен. С отпадане с обратна сила на административния акт за определяне на цената, същата не се е дължала в посочения от регулаторния орган размер и към момента на определянето й, но предвид предварителното изпълнение на административния акт, основанието за връщането й е по реда на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предявената претенция не се основава на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, за да са от значение размерите на обогатяването и на обедняването. Възможността за определяне на компенсаторни мерки по чл.32, ал.2 ЗЕ цели възстановяване на последиците при евентуално неоснователно обогатяване, но не санира административния акт, обявен по съдебен ред за незаконосъобразен. От друга страна, с последващото Решение Ц-6/13.03.2014г. регулаторният орган е определил окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на енергия от възобновяеми източници на 0.00лв./МВтч., считано от 13.03.2014г. Не се споделя и доводът на ответника по касацията относно приложение на презумпцията на чл.326, ал.2 ТЗ. Фактът, че на касатора през процесния период е бил предоставен достъп до мрежата на ответното дружество, не обосновава извод за съществуваща между страните облигационна връзка по договор за доставка. Специалните правила по ЗЕВИ и ЗЕ, регламентиращи коментираните правоотношения, изключват възможността за възникване на валидно облигационно правоотношение при нарушение на изискването за форма в отклонение от общото правило на чл.293, ал.3 ТЗ. В пар.197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ / ДВ бр.54/2012г./ изрично е предвидена възможност до сключване на писмен договор, регламентиращ условията на достъп, правата и задълженията на страните, при наличие на фактическо присъединяване и бездействие на страните, по искане на операторите правоотношението да бъде уредено чрез индивидуален административен акт от ДКЕВР. По делото са установени релевантните за отговорността по чл.55 ЗЗД факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Между страните е безспорно, че за осъществения достъп от оператора на мрежата - в случая от ответника по иска [фирма], и определените с решение № Ц-33/14.09.12г. от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, касаторът е заплатил за периода октомври 2012г. – октомври 2013г. общо сумата от 1097025,45 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 4675/03.04.13г. по адм.д.№ 13223/12г. на ВАС, поради което платените суми следва да се върнат на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи в размер на сумата от 1 097 025,45 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва от изтичане на петдневния срок от датата на получаването на поканата за плащане 13.11.2013г. до 09.02.2013г., определена в размер на 27 175,14 лв. Касаторът има право на заплащане на направените разноски за производството в трите съдебни инстанции в общ размер на 184 237,22 лв., които включват държавната такса за трите инстанции и заплатените адвокатски възнаграждения, последните се дължат както следва : по 26 868,61 лв. за първа и за въззивна инстанция; 41 112 лв. за касационна. Възнаграждението за настоящата инстанция се присъжда при уважаване на възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК предвид характера на спора, неговата фактическа и правна сложност и действащата към датата на подписване на анекса от 01.10.2016г. редакция на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да се присъждат претендираните с молба в първата инстанция разноски за производство по обезпечение на бъдещ иск, тъй като касаторът не е ангажирал доказателства за развитие на това производство, което не се прилага служебно към исковото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 209/03.07.2015г. по т.д.№ 322/15г. от Варненския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 1 097 025,45 лв., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като получена на отпаднало основание (цена за достъп до ел.разпределителната мрежа) по 13бр. фактури, издадени в периода 11.10.2012г. – 07.10.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 27 175,14лв. , на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 13.11.2013г. – 09.02.2014г., както и сумата от 184 237,22 лв. – разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.