О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 392 София, 10.05.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3231/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Г. и В. И. Г., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Г. Ч., срещу решение №39 от 23.03.2021 г. по в. гр. дело №364/2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №260053 от 09.10.2020 г. по гр. дело № 139/2020 г. на Русенския окръжен съд. С първоинстанционното решение Русенският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Б. М. Г. и В. И. Г. срещу Е. М. Х. иск по реда на чл.439 ГПК за установяване недължимостта, поради погасяване по давност, на сумата общо 76016,29 лв., представляваща: главница от 39116 лв. /левова равностойност на 20000 евро/, за която бил издаден изпълнителен лист на 07.10.2010г. по ч.гр.д. № 8443/ 2010г. по описа на РРС в полза на М. Х., чийто наследник е ответницата Е. Х., ведно със законната лихва и разноски - 28918,85 лв. за периода 02.11.2012г. - 12.02.2020г., както и разноски по гр. дело - 1632,32 лв., разноски по изп. дело - 1200лв. и 5149,12 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, за събирането на която сума било образувано изп. дело № 876/2019г. на ЧСИ Ц. Г.. Ответникът по касационната жалба Е. М. Х., [населено място], не е заявила становище. Въззивният съд е приел, че взискателят М. Х. е починал на 28.07.2017 г. и извършеното от ЧСИ Ц. Г., рег.№ 760, с район на действие Русе, на 22.05.2018г. изпълнително действие – изпращане на запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД-град София, като предприето след смъртта на оправомощилия я за това взискател М. Х., е недействително. В този смисъл, последно извършеното по изпълнителното дело действие по принудително изпълнение, е на 27.09.2016 г., на която дата ЧСИ е наложил запор, извършил опис и оценка на движими вещи на длъжника В. Г. -съставен протокол за опис на движимо имущество от посочената дата. От тази дата започва да тече двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, след изтичането на който по силата на закона настъпва перемпция - прекратява се изпълнителното производство поради бездействие на взискателя, непоискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Със смъртта на взискателя обаче този срок спира да тече, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и изпълнителното производство и спират да текат всички срокове, като не може да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на взискателя /ако същите поискат това/, а извършените биха били недействителни. Прекратяването и спирането в тези случаи настъпват по силата на закона при осъществяване на съответните правно релевантни факти /изтичането на две години от последното поискано от взискателя изпълнително действие или извършено такова от съдебния изпълнител, респ.-смъртта на взискателя/, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, респ. - спиране на изпълнителното производство. ЧСИ И. е конституирала наследницата на взискателя М. Х. – Е. Х.-ответница по делото, едва на 08.10.2019 г., след като на 30.09.2019 г. ЧСИ при извършена справка е констатирал, че взискателят М. Х. е починал. При това положение, от датата на смъртта на взискателя - 28.07.2017 г. до датата на конституиране на новия взискател, наследник на починалия - 08.10.2019 г., не е текъл срокът, визиран в чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съгласно чл.429 ГПК, ЧСИ има задължението да конституира наследниците на взискателя, ако същите са поискали това. За наличието на изпълнително производство, инициирано от взискателя, починал впоследствие, ЧСИ е задължен да уведоми наследниците му, които имат правото да искат изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист. Това уведомление до наследника на взискателя Х. – Е. Х., е извършено от ЧСИ на 08.10.2019 г., като й е даден и седмодневен срок да заяви приема или не наследството на починалия наследодател, на която дата същата е заявила желанието си за продължаване на изпълнителното производство и съгласието си да бъде конституирана като взискател. Тя е заявила, че приема наследството на починалия си баща М. Х.. В този смисъл не е налице бездействие от нейна страна, тъй като от уведомяването за наличието на изпълнително производство, същата е предприела действия –заявила е, че желае да бъде конституирана като взискател по изпълнителното дело, като след конституирането й е инициирала образуването на ново изпълнително производство, тъй като вече образуваното такова е било прекратено от ЧСИ поради перемпция, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По образуваното ново изпълнително производство - изп.дело№ 876/ 2019г. по описа на ЧСИ Цв.И., въз основа на представения от Е. Х. изпълнителен лист, издаден в полза на нейния наследодател М. Х., е извършено изпълнително действие на 05.02.2020г.-наложен запор, извършен опис и оценка на движими вещи на длъжника Б.Г., които действия представляват изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Предвид на това, както и с оглед на факта, че от 28.07.2017г. – датата на смъртта на взискателя, до датата на конституирания като взискател негов наследник - 08.10.2019г., не са текли процесуалните срокове, вкл. и този по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то не е изтекъл нито по отношение на изпълнителното производство по изп.дело № 524/2013г., нито по изп.дело № 876/2019г., двете по описа на ЧСИ Цв.И., двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и перемпция не е настъпила. Последното валидно извършено изпълнително действие е на 27.09.2016г., от която дата съгласно посоченото по-горе ТР погасителната давност се прекъсва и започва да тече нова давност. Същата обаче спира да тече с настъпване смъртта на взискателя, тъй като до конституирането на неговите наследници, не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия, а и както е отбелязано в т.10 на посоченото вече ТР, ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ето защо въззивният съд е приел, че от 28.07.2017 г. до 08.10.2019 г. давност не е текла, като същата е спряла да тече на 28.07.2017г. и е продължила да тече на 08.10.2019 г., като до извършването на изпълнително действие, прекъсващо давността - на 05.02.2020 г., е очевидно, че погасителната давност не е изтекла, тъй като е изминала само 1 година и 2 месеца. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК специална ли е спрямо нормата на чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и на коя от двете следва да се даде приоритет в конкретния случай. 2. Продължителното бездействие на наследника на починал взискател по изпълнително дело /повече от 2 години/, не погасява ли правата му за възобновяване на изпълнителното дело, след изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК. Поддържа се в изложението, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане както на процесуалния, така и на материалния закон, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №39 от 23.03.2021 г. по в. гр. дело №364/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Двата поставени в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК въпроси са неотносими, защото въззивният съд е съобразил задължителните указания на ТР № 2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, спроед които ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Според ТР когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №39 от 23.03.2021 г. по в. гр. дело №364/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.