Ключови фрази
Делба * съсобственост * самостоятелен обект * идентичност на имоти * благоустройствени мероприятия * общи части * етажна собственост * отмяна на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план


4

РЕШЕНИЕ


N 843

С., 04.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 132/2010 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 132/2010 г. на ВКС е допусната касационна проверка на решение от 20.10.2009 г. по гр. д. № 517/2009 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ ІІ-375, в кв. 29 по ПУП на[населено място], с площ от 2490 кв. м. поради това, че теренът има статут на обща част, тъй като е застроен със сгради, една от които – гараж, е индивидуална собственост на съделителя Д. Г..
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма],[населено място] с доводи за необоснованост на извода, че теренът на парцела е със статут на обща част.
Ответникът по жалбата не взема становище по основателността й.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намери следното:
По делото е установено, че касаторът е придобил право на собственост върху ¼ ид. ч. от УПИ № ІІ-375, в кв. 29, по ПУП на[населено място], [община] и построената в него жилищна сграда на основание постановление за възлагане на имота, издадено от съдия-изпълнител на 5.10.2007г. В постановлението за възлагане е посочено, че предмет на продажба е бил УПИ ІІ-184, в кв. 26, с площ от 1940 кв. м., по отменения план, а по действащия идентичен с УПИ ІІ-375 в кв. 29 и с площ от 2490 кв. м. и построената в него жилищна сграда.
Ответникът черпи права върху имота на основание наследяване от баща му П. Д. Г., починал 1998 г. Наследодателят е придобил право на собственост върху този имот на основание дарение направено от неговия баща Д. П. Г. през 1979 г. ( н. а. № 430 от 29.06.1979 г.). Предмет на дарението е бил недвижим имот съставляващ дворно място с площ от 1940 кв. м., за което е бил отреден парцел ІІ-184 и построената в него жилищна сграда. Предмет на публичната продан е бил УПИ ІІ-184, а по действащия план УПИ ІІ-375 с площ от 2490 кв. м.
Съдът не е изяснил обема на придобитите от ответника права и върху кой имот е те са възникнали.`
С приета техническа експертиза е установено, че първият кадастрален и регулационен план на[населено място] , [община], е одобрен през 1949 г. В кадастралния план е бил заснет имот пл. № 184 в кв. 26 по плана на селото, който имот в разписния лист към плана е бил записан на Д. П. Г., дядо на ответника по иска. С одобрения регулационен план от същата година за част от имота с площ от 1940 кв. м. е бил отреден парцел ІІ-184, а останалата част от имота е била включена в парцел І- отреден за дневен детски дом.
Следващият кадастрален и регулационен план на[населено място] е одобрен през 1990 г. Вещото лице посочва, че “процесният имот” е заснет като пл. № 375, без да уточнява, кой е процесният имот. Установява се и с изготвената от него скица, че имот пл. № 184 е заснет като имот пл. 375 без да е съобразено, че предходната регулация за част от този имот е била приложена, поради което бившия парцел ІІ-184 в новия кадастрален план е следвало да се заснеме като самостоятелен имот. Експертизата установява, че с регулационния план от 1990 г. за част от имот пл. № 375 е отреден парцел ІІ-375, който вече има площ от 2490 кв. м и включва бившия парцел ІІ-184. Поради тази по-голяма площ и изместването на западната граница на новия парцел в западна посока, вещото лице констатира, че УПИ ІІ-375 не е идентичен с УПИ ІІ-184.
През 1993 г. е одобрено изменение на ЗРП, с което парцел І-детска градина е преотреден като за част от имот пл. № 375, участваща в него, е отреден самостоятелен парцел ХІ-375, с площ от 1504 кв. м. определена графично, а останалата част от парцел І остава със статут на самостоятелен парцел – общински.
В разписния списък към кадастралния план от 1990 г. имот пл. № 375 е записан като собствен на П. Д. Г. с уточнението, че УПИ ІІ-375 е собственост на П. Г., УПИ ХІ-375 е собственост на Д. Г., а след 2005 г. е записан на М. Г.. Заснетият в кадастралния план от 1990 г. имот пл. № 375 е с площ от 3993 кв. м.
При тези данни съдът необосновано приема, че е налице идентичност между УПИ ІІ-184 по плана от 1949 г. и УПИ ІІ-375 по плана от 1990 г. с аргумента, че обемът на правото на собственост се определя с регулационните линии. Този извод не държи сметка, че площта на парцела е увеличена поради изместване на западната граница и включване в него на друга част от бившия имот 184, правото на собственост върху която е принадлежала на дядото на ответника. Съдът не е съобразил това, че частта от имот пл. № 184, която е била отредена за обществено мероприятия и включена в парцел І-детска градина, се е считала отчуждена с влизане в сила на уличнорегулационния план по аргумент от чл. ..от Закона за благоустройване на населените места. С влизане в сила на разпоредбата на чл. 74а от ЗПИНМ отчуждителното действие на предходната улична регулация се счита отпаднало по отношение на имота отреден за обществено мероприятие, ако към този момент (9.07.1956 г.), той не е бил завзет по законния ред и собственикът не е бил обезщетен. В случая тези предпоставки за отпадане на отпадане на отчуждителното действие са били налице, тъй като вещото лице установява, че мероприятието не е било осъществено. От това следва, че към изработването на новия кадастрален план през 1990 г. част от имота пл. № 184, за който е бил отреден парцел ІІ, е бил собствен на П. Г., баща на ответника, а другата част, отредена за обществено мероприятие, е била собствена на неговия дядо Д. Г. или на неговите наследници (данни за което по делото не са събрани.) В резултат на включване на 550 кв. м. от частта от имот пл. № 184, отредена за обществено мероприятие, в новообразувания парцел ІІ-375, този имот не е станал изключителна собственост на ответника Д. Г. на основание наследяване от баща му П., тъй като последния е бил собственик, съобразно събраните доказателства, само на 1940 кв. м. от имот пл. № 375, която площ е идентична с площта на придобития от него по дарение парцел ІІ-184. Останалата част от имота е собствена на Д. Г. или на наследниците му, поради което и новообразувания парцел ІІ-375 е съсобствен между ответника Д. Г. и собственика/ниците на частта от неотчуждения имот (част от бившия имот пл. № 184) включена в парцела.
Изясняването на тези въпроси е от значение за определяне на съсобственици на парцел ІІ-375 и въз основа на това надлежните страни по иска за делба.
Необоснован е и изводът, че ответникът е собственик на построените в имота гараж и лятна кухня. По делото не е установено кога и от кого са построени тези сгради. Не е установено и това дали са построени в границите на парцел ІІ-184 или са построени в останалата част, отредена но неотчуждена за обществено мероприятие.
Съдът не е обсъдил и това, че не е ясен предмета на постановлението за възлагане, от което касаторът черпи права. В него е посочено, че на публична продан е изнесена и продадена ¼ ид. ч. от УПИ ІІ-184 г., който имот по действащия план е УПИ ІІ-375, но с площ от 2490 кв. м. Публичната продан е била обявена за времето от 15.08.2007 г. до 15.09.2007 г. Към този момент е действал плана от 1990 г., частично изменен през 1993 г. и по него не съществува УПИ ІІ-184, а УПИ ІІ-375, който не е идентичен с предходния, и за който имот ответникът Д. Г. не доказва да е изключителен собственик.
В противоречие на закона е разрешен и въпросът дали дворното място, съставляващо УПИ ІІ-375, е със статут на обща част. Разрешението е дадено при позоваване на възприетото в т.1, б. б на ПП 2/1982 г. Постановлението е издадено при действието на З. и чл. 58, ал. 1 от него. Тази норма е уреждала застрояването в съсобствени парцели, отредени за малкоетажно жилищно строителство или вилно строителство, когато с архитектурния проект е предвидено цялостното застрояване на парцела по начин, по който всеки съсобственик да получи отделна жилищна сграда или отделно жилище в една сграда. Режимът е бил съобразен и с ограниченията установени със ЗСГ. С отмяната на З., постановлението на ВС в тази част следва да се счита загубило сила. Въпросът за това дали даден парцел подлежи на делба следва да се решава съобразно особеностите на всеки конкретния случай.
Поради това, че решението е необосновано и незаконосъобразно, то следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия за установяване на релевантните за спора факти, делото ще бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 20.10.2009 г. по гр. д. № 517/2009 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ ІІ-375, в кв. 29 по ПУП на[населено място], с площ от 2490 кв. м.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: