Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 14.07. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 7224 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Б., чрез процесуалния й представител адвокат В. Л., против решение № 16457 от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 5912/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2013 г. по гр.д. № 18998 от 2011 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав за отхвърляне на предявения от Е. А. Б. против Н. С. Натов ревандикационен иск по отношение гараж 3, находящ се в сутеренен етаж на новострояща се жилищна сграда „О. 2” в [населено място],[жк], [улица] със застроена площ от 20.73 кв.м., при съседи: изток-коридор и стълбищна клетка, запад-гараж 4, север-подземен гараж и юг-мазе 28. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изясняване идентичността на гаражите, закупени от всяка от страните. Ответникът по касационната жалба Н. С. Натов не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, но в съдебно заседание заявява становище, че същата е неоснователна. С определение № 70 от 18.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли да се прави съпоставка на идентичност между два имота без да са събрани данни от кадастрална карта и кадастрални регистри. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е съществен за настоящия правен спор, по който въззивният съд в съдебното заседание на 6.12.2013 г. е отказал да приеме представената от Е. Б. схема от кадастрална карта на процесния гараж № 3, тъй като страната не сочи новонастъпили обстоятелства и в решението си е споделил мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, тъй като ищцата Е. Б. не е доказала, че ответникът упражнява фактическа власт върху гаража описан в нотариалния акт, с който легитимира собствеността си № 166 от 1997 г. Този извод е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което гараж № 3, описан в нотариален акт № 166/1997 г. не е идентичен с гараж № 3, описан в нотариалния акт на ответника № 011 от 2002 г. Заключението е направено единствено въз основа на различните граници на гаражите, посочени в нотариалните актове, тъй като липсват посочените в нотариалните актове одобрени архитектурни проекти на 11.10.1994 г. и на 29.03.2001 г., което е уточнено и в съдебно заседание, в което вещото лице е казало и, че счита, че закупения от ищцата гараж е идентичен с гаража, показан й от ответника. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти. Г., ограден с огржадащи стени и със самостоятелно функционално предназначение, съставлява самостоятелен обект в сграда и като такъв е обект и на кадастъра /чл.23, т.3 ЗКИР/. Във всички случай при спор за собственост, съдът следва да съобрази и отрази в решението си и индивидуализацията на спорния имот по кадастрална карта, щом същия е заснет в нея и според трайната практика на ВКС посочването на тази индивидуализация в хода на процеса не съставлява изменение на иска, нито служебното й съобразяване от съда съставлява произнасяне по непредявен иск. След като при влязла в сила кадастрална карта и регистри индивидуализацията на спорен недвижим имот по данните от кадастъра /когато имотът е заснет в него/ е изискване за редовност на исковата молба, съответно и за вписването й /чл.6, ал.3 ПВ/, както и с оглед задължението на съда да съобрази индивидуализацията на влязла в сила в хода на процеса кадастрална карта и кадастрални регистри, то и при спор за идентичност на недвижими имоти, следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извода по спора налице ли е идентичност на имотите, описани в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните или на някои от тях и съществуващият в действителност недвижим имот-обект на кадастъра. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед отказа на въззивния съд да приеме схема от кадастралната карта, относима не само към спора за идентичност на закупените от всяка от страните гаражи, но и към индивидуализацията на недвижимия имот, която следва да бъде отразена в съдебното решение, а след като съдът служебно е длъжен да съобрази дадено обстоятелство, то забраната на чл.266, ал.1 ГПК не намира приложение. Основателен е и довода на касатора Е. Б. за допуснато нарушение на чл.202 ГПК. Съдът е възприел крайния извод в експертното заключение за липса на идентичност, основан единствено на различните съседи, посочени в нотариалния акт на ищцата и на ответника, без да обсъди констатациите на вещото лице, че границите на изградения в действителност гараж не съвпадат изцяло както с тези по нотариалния акт на ищцата /вместо мазе № 28 в съществуващия гараж граници с асансьорна шахта и машинно помещение/, така и с тези по нотариалния акт на ответника /не е посочена стълбищна клетка, с която съществуващия гараж граничи, и е посочен проход за мазета, докато на място всички гаражи граничат с мазета, а не с проход за мазета/, както и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че границата стълбищна клетка е постоянна, докато номерата на гаражите е възможно да са различни по различните проекти, поради което счита, че гаража на ищцата е идентичен с гаража, находящ се непосредствено до стълбищната клетка, посочен й от ответника и измерен на място, нито са обсъдени събраните по делото свидетелски показания за това как е извършвано строителството и разпореждането, включително и с гараж № 3. Въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на всяка от страните да представи схема от кадастралната карта и да отрази в решението си индивидуализацията на имота и по нея, както и да допусне съдебна експертиза, която да даде заключение не дали описаните в нотариалните актове, легитимиращи страните, гаражи са идентични, а дали изграденият в действителност и съществуващ гараж е идентичен с гаражите, описани в нотариалните актове на страните, като съобрази и данните по заснемането им в кадастралната карта и кадастралните регистри. При извод за идентичност на построения гараж с този, за който ищцата е закупила право на строеж, следва да се разгледат и възраженията на ответника, че правото на строеж на ищцата е погасено, че лицето, което го е продало на ищцата не е било представител на [фирма] и липса на решение на съдружниците за разпореждане с имота, евентуално, че е придобил собствеността по давност, като добросъвестен владелец. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 16457 от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 5912/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: