Решение по т.д. №1465/14 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 03.06.2015г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1465/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. А. А. срещу решение №301 от 20.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4023/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №5823 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 13 238/2012 г. на СГС, ГК, 5 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторката срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 15 000 лева до пълнопредявения размер от 26 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма]- [населено място] в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №116 от 05.03.2014 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по специално за задължението на съда да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства във връзка с изключително тежките душевни страдания на ищците, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото е подадена въззивна жалба само от ищците относно занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди претендираните на основание чл.226 КЗ, то с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд са установени със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП в резултат, на което са причинени телесни увреждания на ищцата изразяващи се в разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявото бедро и посттравматичен десностранен лумбосакрален радикуларен синдром на нивото на 4 и 5 поясни прешлени с възбудена сетивна и двигателна симптоматика с продължителност на лечебния и възстановителен период– до 3 месеца със съответната интензивност на болките и страданията и последиците за здравето и прогнозите за бъдещето й състояние , нейната възраст -41 г. и обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на събитието-09.09.2012 година. Съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания възлиза на 15 000 лева, като с обжалваната част е счел за неоснователна исковата претенция над този размер.. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не е отчел степента на устойчивост и интензитета на болките, които ищцата претърпява вследствие на причинения от ПТП посттравматичен десностранен лумбосакрален радикуларен синдром на нивото на 4 и 5 поясни прешлени. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 20 000-двадесет хиляди лева/ т.е. за още пет хиляди лева/, на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-09.09.2012 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 200 лева, както и адв. възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за адвокат К. Н. от САК в размер на 512,36 лева за процесуално представителство пред ВКС и 57,69 лева разноски пред инстанциите по същество-възнаграждения за вещи лица, съобразно с уважената във ВКС част от иска/ 20 000 лева от общопретендираните 26 000 лева/. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение№301 от 20.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4023/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №5823 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 13 238/2012 г. на СГС, ГК, 5 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 15 000 лева до размер от 20 000 лева, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма]- [населено място] допълнително още 5 000 лева - застрахователно обезщетение на основание чл.226 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва считано от 09.09.2012 г.до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма] –гр. С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лева, съобразно уважената част от иска в настоящото производство, ОСЪЖДА [фирма].С. да заплати на Б. А. А. [ЕГН] сумата от 570,05 лева допълнително- разноски, съобразно с уважената във ВКС част от иска. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.