Р Е Ш Е Н И Е № 324 гр. София, 19.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ив.Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 1194/17г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационни жалба и протест срещу присъда № 3 от 19.06.2017г., постановена по ВНОХД № 696/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Наказателното производство е срещу Е. Н. М. за осъществени на 02.03.2013г. в землището на [населено място], общ.Х., престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и по чл.157, ал.1 от НК по отношение на К. Г. Д.. Хасковският окръжен съд го е признал за виновен и по двете обвинения, определил му е наказания, съответно доживотен затвор и лишаване от свобода за срок от шест години и на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложил най-тежкото – доживотен затвор, което да бъде изтърпяно при специален режим. Въззивният съд е отменил частично присъдата, като го е признал за невиновен в осъществяване на престъпни хомосексуални действия и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.157, ал.1 от НК. По обвинението за умишлено убийство е изменил присъдата, като е заменил наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от двадесет години. С подадената касационна жалба от името на подсъдимия се иска преквалификация на деянието в такова по чл.124 или чл.115 от НК и определяне на наказание при условията на чл.55 от НК. Излагат се съображения за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и едностранчив анализ на доказателствата и необсъждане аргументите на защитата. Твърди се и нарушение на материалния закон, като се изтъква, че при засягане само на меките тъкани на пострадалия и при многобройните опити за спасяването му, не може да се направи извод за наличие на умисъл. Оспорва се наличието и на двата квалифициращи признака с оглед бързото изпадане в безсъзнание, приетите наркотични вещества и търсената помощ. Претендира се явна несправедливост на наказанието, поради наличието на смекчаващи обстоятелства. Протестът е с искане за отмяна на оправдателната присъда по чл.157, ал.1 от НК на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК и по чл.116, ал.1, т.6 от НК на основание чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В допълнение към него са развити доводи за обоснованост на извода на първостепенния съд за авторството на деянието по чл.157 от НК. Оспорват се твърденията за наличие на смекчаващи обстоятелства, като се изтъква, че обясненията на подсъдимия не са спомогнали за разкриване на обективната истина, а последващите му действия не са били насочени към спасяване на пострадалия, а към прикриване на извършеното. Като отегчаващи обстоятелства се изтъкват данните за системна употреба и разпространение сред други лица на наркотични вещества, както и наличието на два по-тежко квалифициращи деянието признака. В съдебно заседание защитникът поддържа доводите в жалбата. Пледира за преквалификация на деянието в престъпление по чл.124, ал.1 от НК, алтернативно в умишлено убийство по основния състав, както и за приложение на чл.55 от НК. Като допълнителен аргумент изтъква продължителния срок на задържане. Представителят на ВКП заявява, че не поддържа протеста. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Самият подсъдим се присъединява към становището на адвоката си и желае намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: При разглеждане на делото въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на обжалвания акт. Мотивите към въззивната присъда страдат от съществени непълноти, противоречия и неясноти. След уводната част, следвайки структурата на съдебно решение, съдът е пристъпил към изложение на установените обстоятелства. Последвало е пренасяне чрез способите на ползваната текстообработваща компютърна програма на значителна част от мотивите към присъдата на първата инстанция. Съдържанието на въззивните мотиви от средата на стр.3 почти до края на стр.8 представлява копие на мотивите на Хасковския окръжен съд. При това става въпрос за значима част, тъй като в този обем са включени изцяло фактическите изводи. Подобен подход, разбира се, поставя въпроса за авторството на съдебния акт, но по-големият проблем в случая е, че не е възможно да се разбере, какво приема за установено въззивният съд. Преди описанието на събитията, е записано, че това са обстоятелствата, които този съд е взел предвид, за да постанови решението си, а след това, че фактическата обстановка е „инкорпорирана в настоящите мотиви“ /стр.10, абз.3/. Начинът, по който част от първоинстанционното решение е включена във въззивното, не позволява страните и контролиращата инстанция да разберат, дали апелативният съд е заимствал фактическата обстановка от окръжния, защото я споделя напълно, или просто цитира неговите изводи. Независимо коя от двете възможности отговаря на идеята, вложена в избрания начин на мотивиране на присъдата, процесуалните изисквания са нарушени до степен на невъзможност да бъде разбрана действителната воля на съда и липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Последният абз. на стр.10, маркиран като особено съществен, гласи, че първата инстанция правилно е установила фактите, имащи значение за предмета на доказване. Така направеното обобщение означава, че Пловдивският апелативен съд намира за безспорно доказани и фактите, въз основа на които подсъдимият М. е признат за виновен по обвинението за осъществено престъпление по чл.157, ал.1 от НК. След това, обаче, на стр.14, абз.2, е заявено точно обратното – че първата инстанция е осъдила М. „без обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин“. Така или иначе, единственото изложение на инкриминираните събития, което се съдържа в обжалваното решение, е това, в което се разказва как подсъдимият е осъществил насилствени хомосексуални действия по отношение на пострадалия. В случай, че Пловдивският апелативен съд е установил тези обстоятелства, то е следвало да потвърди присъдата на Хасковския окръжен съд в тази й част. В случай, че е счел, че така изложените обстоятелства не съответстват на реалността, е следвало да опише, какво приема, че се е случило в действителност. По своята същност въззивното производство, така както е уредено в процесуалния кодекс, съчетава контрола по отношение на първата инстанция с разглеждането и решаването на делото по същество. Проверката включва годността на събраните доказателства и правилността на установените фактически положение, както и възможността да се събират нови доказателства и да се установят различни факти. Апелативният съд е втора „първа инстанция“ по фактите, поради което разпоредбата на чл.339 препраща към текста на чл.305 от НПК, който от своя страна го задължава да посочи установените обстоятелства. Изграждането на собствена фактология и мотивирането й със съответния доказателствен материал произтича и от изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, които също са нарушени в случая. Важно е да бъде изтъкната и тясната връзка между двете престъпления, въз основа на която е изградено обвинението. Убийството и противоправният хомосексуализъм в конкретния случай не са отделени във времето и мястото, а напротив – твърди се, че са осъществени по едно и също време, на едно и също място, с функционална връзка помежду си, като именно съпротивата на Д. срещу сексуалното посегателство на М. е станала причина за агресията на последния, прераснала в убийство. При това положение, като отрича фактическите изводи на първата инстанция в частта, относима към престъплението по чл.157, ал.1 от НК, без да ги замести със свои, апелативният съд оставя съществена празнота и във фактите, относими към престъплението по чл.116, ал.1, т.6 от НК. По тази причина, настоящият съдебен състав не е в състояние да провери, както доводите в протеста, касаещи оправдателната част на присъдата, така и доводите в жалбата, касаещи осъдителната. Всички изводи за наличието на умисъл за убийство, особена жестокост и особено мъчителен за пострадалия начин на причиняване на смъртта се базират върху описанието на случилото се до язовира, следователно преди всичко е необходимо да се изясни какво точно приема въззивната инстанция, че се е случило там. Допуснатото съществено процесуално нарушение следва да бъде отстранено, като делото бъде върнато в стадия на производството пред въззивната инстанция. Проверката за правилно приложение на материалния закон и за справедливостта на наложеното наказание не би могла да се осъществи, без яснота относно установената фактическа обстановка, поради което основанията на по чл.348, ал.1 т.1 и т.3 от НПК не следва да се обсъждат в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : Отменя присъда № 3 от 19.06.2017г., постановена по ВНОХД № 696/2016 г. на Пловдивския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.