3 Р Е Ш Е Н И Е № 595 гр.София, 30.09.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година в състав: Председател:Надежда Зекова Членове: Веска Райчева Светла Бояджива при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1690 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от А. Ф. Ч. срещу решение от 19.06.2008г. по гр.д.№ 479/2009г. на Софийски АС, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Представителят на ВКП поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 27.01.2010г. е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължителната сила на присъда за гражданския съд при разглеждане на спор по чл.2, т.2 от ЗОДОбВ. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 12.11.2008г. по гр.д.№530/2007г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от А. Ф. иск срещу П.на РБ за сумата 458 000 лева неимуществени вреди от незаконно обвинение, като го е осъдил да заплати и сумата 18 320лева разноски по делото. Съдът е приел за установено, че на ищецът, като президент на Г. ц.на б. с. в България, за времето от 13.04.1998г. до 16.09.1998г. в гр.София, е повдигнато обвинение по чл.219 НК, за това че не е положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на поверено му имущество в размер на 5 871 627,32 лева, за което е оправдан с влязла в сила присъда на 13.12.2006г. Съдът е направил извод, че ищецът е станал причина, чрез подписвани от него разписки и протоколи с невярно съдържание, да се разпилее имущество, за което му е било и предявено обвинение за безстопанственост, но тъй като е бил оправдан единствено поради недоказаност на това престъпление, като е посочено че има данни за друго престъпление, за което няма обвинение, то наказателното преследване срещу него не е незаконно, а е водено по негова вина, поради което не му се дължи обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по ЗОДОбВ. По поставеният за разглеждане процесуален въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е намира, че въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по процесуален въпрос касаещ задължителната сила на влязла в сила присъда за гражданския съд при иск за вреди претендирани по реда на ЗОДОбВ, в противоречие с практиката на ВКС. В т.4 от ТР№3 по гр.д.№3/2004г. на ВКС е прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ. В случая съдът неправилно е приел, че ищецът по един изключителен начин е допринесъл за образуване на наказателното производство, като е подписвал стокови разписки и приемо предавателни протоколи с невярно съдържание и не е организирал воденото на добро счетоводство, след като в оправдателната присъда е прието, че по своята същност безстопанствеността е резултатно престъпление, поради което като не е установена щета за Г. ц.на б. с.в България, не е налице и престъпно деяние по смисъла на предявеното от прокуратурата обвинение. При така установените факти по делото въззивният съд неправилно е приел, че П. на РБ не носи отговорност за причинените на ищцата вреди от незаконни действия на правозащитни органи, която възниква от момента на влизане в сила на съдебния акт за признаване на жалбоподателката за невинна - чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. Всички действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда. В противен случай, какъвто е настоящият, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правото на спокоен начин на живот на А. Ф.. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивният съд. Същият следва да направи анализ на доказателствата по делото за да прецени какъв е справедливият размер на дължимото се обезщетение за причинените на А. Ф. вреди, като съобрази и настъпилите законодателни промени, касаещи размера на дължимата се държавна такса по делото. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И : О Т М Е Н Я В А решение от 19.06.2008г. по гр.д.№ 479/2009г. на Софийски АС. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: