О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 303 София, 30.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 307 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт С. С., срещу въззивно решение № 138/20.10.2021 г. по гр. д. № 50/2021 г. на Разградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу Л. Ю. А. и „Арслан 2001“ - гр. Лозница за осъждане на ответниците да преустановят всякакви строителни дейности и да премахнат строителството върху изградения тръбопровод и законовия сервитут към съоръжението на разстояние от 6 м. /по 3 м. от двете страни/ в имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателят поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „може ли да се направи извод за неоснователност на действията на ответниците единствено въз основа на приетото за установено, че птицефермата е изградена в съответствие с отреденото предназначение на имота и издаденото разрешение за строеж“; 2. „самото местонахождение на птицефермата в сервитутната ивица, не ограничава ли собственика на сервитутното право да го упражнява в пълен обем“; 3. „трябва ли да се изследва въпросът пречи ли се на нормалното функциониране на съоръжение, елемент на техническата инфраструктура, по предназначението му, при извършено строителство в отредената му сервитутна ивица в нарушение на императивна забрана за това, за да се приеме, че се пречи или заплашва пълноценното ползване на вещта според предназначението й /респ. пълноценното упражняване на сервитутното право/, както и че се създават пречки по-големи от обикновените за ползването й, или е необходимо да е настъпила авария, която временно или трайно да спре функционирането й“; 4. „не е ли достатъчно да се констатира извършено строителство в сервитутната ивица на съоръжение-елемент на техническата инфраструктура, за да се приеме, че се създават пречки за пълноценното използване на вещта“. Твърди се противоречие с тълкувателно решение № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК, решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на второ г. о., решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на второ г. о., решение № 226/28.06.2010 г. по гр. д. № 347/2009 г. на първо г. о. и решение № 240/17.03.2009 г. по гр. д. № 111/2008 г. на четвърто г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Същото е обосновано с нарушаването на императивна правна норма, установяваща забрана за строителство в т. нар. сервитутна ивица на процесния тръбопровод. Ответниците по касация Л. Ю. А. и „Арслан 2001“ - гр. Лозница, чрез процесуалния си представител, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Ищецът е претендирал преустановяване на всякакви строителни дейности и премахване на строителството върху изградения тръбопровод и законовия сервитут към съоръжението на разстояние от 6 м. /по 3 м. от двете страни/. Твърдял, че строежът е изграден върху съществуващия тръбопровод и че по този начин му се пречи да упражнява сервитутното си право на водопрекарване. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, сервитутът е „авариен“. По делото е установено, че процесният тръбопровод е напоително съоръжение, преминаващо подземно през имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], идентичен с част от нива, цялата от 21,188 дка, имот № * по плана за земеразделяне. Същият е възстановен с решение № 114В/04.06.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Лозница в полза на М. А., като са установени ограничения при ползването му, изразяващи се в забрана за разполагане на трайни и временни постройки, и трайни насаждения върху преминаващата през него главна водопроводна мрежа- над водопровода и на 3 метра от двете му страни. През 2009 г., по искане на наследниците на собственика на реституирания имот, е открита процедура по промяна на предназначението му. С решение № 3/29.05.2009 год. на Министерство на земеделието и храните същото е променено от поливна земеделска площ в неземеделски имот с производствено-стопанско предназначение /птицеферма/. Видно от удостоверение от „Напоителни системи“ ЕАД, клон Търговище, имот № *в землището на [населено място], с площ 21,188 дка, с начин на трайно ползване-нива, представлява поливна земя. Съседните му имоти не са изгубили предназначението си на поливна земеделска земя. Ответницата Л. А. е придобила имота с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 184/08.07.2009 г. Допуснатата от въззивния съд комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза е установила, че в имота на 1 708 кв. м. застроена площ е изградена масивна едноетажна страда с бетонна конструкция, функционираща по предназначението си като птицеферма. Сградата е построена върху тръбопровода, който се експлоатира по предназначение, като захранва земеделския масив. Процесният тръбопровод е със статут на съоръжение за водопрекарване, въведен е в експлоатация през 1963 год. Същият е част от напоителна система, свързана с язовир “Бели Лом“. Дължината на тръбопровода, разположен под сградата, е 21,80 м., а площта на подземния сервитут - 74,12 кв. м. Експертите са направили извод, че извършеното строителство не оказва влияние върху нормалното функциониране на тръбопровода и той може да се използва по предназначение. При евентуални аварии по протежение на трасето на тръбопровода в частта под сградата са възможни затруднения по отстраняването им и съответно за нормалната експлоатация на съоръжението по предназначението му. В съдебно заседание вещите лица са дали обяснения, че такава пречка ще възникне, ако под основите на сградата настъпи авария. Такава може да се избегне, при положение, че в частта, където минава тръбопровода, се направи охранителен бетонов канал. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е счел, че в полза на ищеца не е доказано съществуването на сервитутно право. Въззивният съд е приел, че правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в имоти, които са били държавна собственост, но впоследствие са били реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на ВиК дружествата, по силата на самия акт на реституция. Правоприемниците на държавата /конкретно общините, ВиК дружествата, а в конкретния случай и ищцовото дружество/ имат право да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, ако те са изградени от държавата преди възстановяването на собствеността върху имота на бившите собственици. Ищецът е установил правото си на собственост върху процесното съоръжение. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ съоръжението се е включвало в активите на държавна фирма “Хидромелиоративни системи“. През 1993 г. същата е преобразувана и правоприемник на активите й е „Напоителни системи“ ЕАД с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието. Доказано е и обстоятелството, че като собственик на процесния, обслужващ сервитута имот, ответницата е осъществила застрояването му в съответствие с отреденото предназначение на имота и с оглед разрешеното право на строеж. Ищецът не е ангажирал доказателства установяващи, че предприетите и осъществени от ответниците строителни дейности създават пречки за ползването на притежавания от него сервитут по предназначението му. Премахването на построената сграда би довело до невъзможност за ползване на имота по предназначение и би ограничило недопустимо и в значителна степен правото им на собственост. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори, трети и четвърти въпрос, които обобщени могат да бъдат формулирани по следния начин: при нормативно установена забрана за строителство и разполагане на трайни насаждения по трасетата на подземните водопроводи и канали на разстояние 3 м. от двете страни на водопровода, мерено по оста му, необходимо ли е ищецът да доказва, че неспазването й води до пречки пред упражняване на сервитутното право. В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на посоченото по-горе основание за преценка съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, включително представената с касационната жалба. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 26 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 138/20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 50/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 26 лв. /двадесет и шест лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: