Ключови фрази


14


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 829 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 1534 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1330/2021 г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 261161 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 13037/2019 г. на РС-Варна, е уважен предявеният от В. В. Н., гражданин на Руска федерация, срещу „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД положителен установителен иск за собственост, като е признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 5,88533 % идеални части от басейн, състоящ се от техническо помещение, площадка и две корита, построен като съоръжение на покрива на сграда с идентификатор ..........по КК на [населено място], в качеството си на собственик на апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор ............, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда с идентификатор ..........., въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № ........./16.08.2013 г., том ..., рег. № ........, дело № ...../2013 г. на нотариус № ......с район на действие района на РС-Варна, който басейн е обща част по предназначение на жилищната сграда с идентификатор ..........
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът за собственост е отхвърлен за разликата над 5, 88533 % идеални части до претендираните 13, 59800 % ид. части, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне катинара на входната врата за басейна, служещ като покрив на сградата с идентификатор ..........по КК на [населено място], В. област, както и поставените забранителни табели и табелите, указващи, че басейнът е изключителна собственост на ответното дружество.
Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил с нотариален акт № .../16.08.2013 г., том ........, рег. № ......., дело № ....../2013 г. на нотариус № ....апартамент № А4-1, съставляващ обект с идентификатор ......... .. .......по КК на [населено място], В. област, ведно с 5, 88533 % идеални части от общите части на сградата и 2, 3370 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, както и гараж № 1, съставляващ обект с идентификатор ............по КК на [населено място], изграден в сграда идентификатор ..........., ведно с 0,4647 % идеални части от правото на строеж върху терена.
Ответникът от своя страна е закупил от „Фам Билиднг“ ООД земята, върху която са построени описаните сгради, представляваща поземлен имот с идентификатор ..........., ведно с всички подобрения и приращения, в това число паркинги и басейни.
Прието е, че според заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, както и от изявленията на вещото лице инж. М. в съдебно заседание, в ПИ с идентификатор .............са изградени две сгради – жилищна сграда с идентификатор ..............и гаражи с идентификатор .............. В поземления имот са изградени два открити басейна, чиито дъна са изпълнени на различни нива. По-високо разположеният басейн е с площ от 114 кв. м., а по-ниският с площ от 74 кв. м. В сграда № ...........са разположени 7 броя гаражи със застроена площ от 189 кв. м., без площта на басейните, а площта по КК е 117 кв. м. Сградата е на един етаж, изградена е на регулационната линия. Изпълнена е по монолитен начин – стоманобетонни основи, носещи стоманобетонни колони, стоманобетонна плоча и греди. Зад гаражите е разположено машинно обслужващо помещение на двата басейна. В него се намират помпите с техните смукатели и тласкатели, филтри и мономери към тях, чрез които се регулира чистотата на водата, арматури и други обслужващи елементи към басейните. Покривът представлява стоманобетонна плоча, разположена върху сградата, в която се намират гаражите, и върху помещението за обслужване на басейните. Зад помещението, в което се намират гаражите, е разположено обслужващото басейните помещение. Това помещение и това, в което се намират гаражите, представляват една обща сграда в конструктивно отношение, които имат една обща плоча. Тази сграда /гаражите и обслужващото помещение/ е отделена от басейна с фуга и с още една фуга от другия басейн. Плочата върху цялата сграда, в която са изградени гаражите и обслужващото басейните техническо помещение, представлява площадка около двата басейна (т. е. около коритата на басейните), на която се разполагат шезлонги и чадъри; използва се от лицата, ползващи или обслужващи басейните. До площадката се стига по външна стълба, която започва от тротоара на улицата; пред площадката на басейните има врата. Към двата открити плувни басейна не са изградени спомагателни постройки и съоръжения, свързани със санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. Двата открити басейна и третият, намиращ се в съседния имот, са оградени с една обща ограда и имат поне един вход. Застроената площ на сградата, в която са разположени гаражите, заедно с площта на обслужващото басейните помещение, е 189, 34 кв. м. Обемът на идеалните части, които ищецът притежава от сграда с идентификатор № .............. възлиза на 8,778 %.
Прието е, че според техническата експертиза, допусната от въззивния съд, както и от изявлението на вещото лице арх. В. С. в съдебно заседание, се установява следното: Съгласно първоначално одобреният през 2012 г. архитектурен проект в дворната част на ПИ с идентификатор ............по КК на [населено място] са предвидени тротоари, алеи, места за паркиране, озеленени площи и изграждане на два басейна с обем съответно, 150 кум. метра и 100 куб. метра и открити тераси към тях за разполагане на шезлонги и чадъри. Част от тези тераси от север са разположени върху терена, а тези от южната страна са разположени върху техническо помещение и върху 8 бр. паркоместа, а впоследствие с проекта за изменение по време на строителството – върху сградата с идентификатор ............., в която са изградени 7 броя покрити гаражи. Ползването на дворната част на ПИ с идентификатор ...........е за обслужване на жилищната сграда – паркиране, тротоари и алеи за пешеходен достъп, както и за отдих и развлечение чрез ползването на басейните и терасите към тях. Басейните и пространството около тях (т. е. терасите към басейните) са предвидени като зона за отдих и развлечение, те не са част от жилищната сграда, а са с обслужващо жилищната сграда предназначение и представляват допълващо застрояване по смисъла на чл.41 и сл. ЗУТ. Към басейните няма изградени (няма и предвидени за изграждане съгласно одобрения инвестиционен проект) спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране, като санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др. Поради това и предвид формата и размерите на двата басейна те не са предназначени за спорт. Поземленият имот с идентификатор ............, в който са изградени двата басейна, граничи с ПИ с идентификатор ............, в който е построена друга жилищна сграда „Фортуна Кейп 5“; между двата поземлени имота няма материализирана граница и достъпът от съседния имот към процесните басейни е безпрепятствен.
Въззивният съд е обсъдил и свидетелските показания по делото.
Свидетелят А. К. притежава апартамент и гараж в комплекса „Фортуна Кейп 4“ в [населено място]. Познава ищеца, защото са съседи. След като ответното дружество „Фортуна Кейп 4 и 5 Глико“ ООД е купило терена, върху който са построени жилищната сграда и сградата с покритите гаражи, собствениците на апартаменти в сградата, които не са съдружници в ответното дружество, в това число свидетелят и ищецът, не могат да ползват басейните; вратите към площадката на басейните са заключени, имало и поставени табели, че басейните са частна собственост на ответното дружество и че влизането на територията на басейните е забранено. Табелите били поставени на входовете за басейните, които са откъм улицата. С ключове за вратите към двата басейна разполагали съдружниците в ответното дружество, голяма част от които били собственици на обекти в сградата, построена в съседния поземлен имот – комплекс „Фортуна Кейп 5“. Понастоящем
табелите са премахнати и свидетелят не знае дали вратите към басейните са заключени.
Според свидетеля К. Ц. понастоящем басейнът не работи, през лятото на 2020 г. също не е работил. Басейнът се ползва само от съдружниците в ответното дружество. През 2019 г. табелата, указваща, че басейнът е собственост на ответното дружество, е свалена.
Свидетелят Х. П. в периода 2016 г. - 31.05.2019 г. е работил в дружества, които са имали сключен договор с етажната собственост на сградата в комплекс „Фортуна кейп 4“, като е отговарял за поддържането на басейна. До 2016 г. басейнът се е ползвал абсолютно свободно. През лятото на 2016 г. било решено да се заключват двете вратички към басейна, тъй като той се ползвал и от външни хора, които не са собственици на апартаменти в сградата „Фортуна кейп 4“ и собствениците на жилища негодували. През лятото на 2016 г. били направени ключове за вратите към басейна за всички собственици на обекти в сградата и им били раздадени; до 31.05.2019 г. бравите не са сменяни. Били поставени и табели, указващи, че басейнът е частна собственост и че влизането е забранено, за да се преустанови достъпът до басейна на лица, които не са собственици на апартаменти в сградата. След 31.05.2019 г. свидетелят няма впечатления, тъй като не е посещавал комплекса.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът дали процесният басейн, включващ площадка, техническо помещение и две корита, съответно с обем от 150 куб. метра и от 100 куб. метра, е обща част по предназначение към изградените в поземления имот жилищна сграда и сграда с покрити гаражи, или е отделен, самостоятелен обект на правото на собственост, респ. е самостоятелна, отделно обособена вещ, която може да бъде предмет на разпоредителни сделки.
Като елемент на застрояването, басейнът може да бъде съоръжение от допълващото застрояване – чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, а може да бъде и самостоятелен обект на правото на собственост, да е отделна, самостоятелна вещ, като „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на § 5, т. 68, б. „а“ от ДР на ЗУТ. Басейните не са самостоятелен обект на правото на собственост, ако са елемент от допълващото застрояване - с обем до 100 куб. метра в оградени поземлени имоти и за изграждането им не се изисква одобряването на инвестиционен проект (чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ) или пък дори и да са с по-голям обем и да са изградени въз основа на одобрен инвестиционен проект, към тях няма предвидени установените в § 5, т. 68, б. "а" от ДР на ЗУТ спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др. В случаите, в които басейнът отговаря на предвидените в § 5, т. 68 от ДР на ЗУТ изисквания за „открит обект“ – изграден въз основа на одобрен инвестиционен проект, включващ и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с функционирането на му – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др., които са изградени и съществуват на място, той е самостоятелна вещ, самостоятелен обект на правото на собственост.
Прието е, че процесният басейн не е самостоятелен обект на правото на собственост. Според приетата във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза в одобрения инвестиционен проект в дворната част на ПИ .............е било предвидено изграждането на два басейна с открити тераси към тях за разполагане на шезлонги и чадъри. Басейните и пространството около тях са предвидени като зона за отдих и развлечение, т. е. басейните са с обслужващо жилищната сграда предназначение и представляват допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ. Към басейните няма изградени (няма и предвидени за изграждане) спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране – санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и др.
Съдът е направил извод, че процесният басейн не представлява „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на § 5, т.68, б. „а“ от ДР на ЗУТ, поради което и същият не е самостоятелна вещ, съответно не е самостоятелен обект на правото на собственост, а е обща част по предназначение на изградената в поземления имот жилищна сграда, съответно е принадлежност към главната вещ – жилищната сграда с идентификатор ............. Басейнът не е обща част на сградата с покритите гаражи – сградата с идентификатор .................., доколкото последната е също част от допълващото застрояване по смисъла на глава трета, раздел седми от ЗУТ; предназначението на басейните е да обслужват жилищната сграда, а не сградата с покритите гаражи. Без значение е обстоятелството, че покривът на сградата, в която са разположени покритите гаражи, е площадката (откритите тераси) пред коритата на двата басейна, в която е предвидено разполагането на шезлонги и чадъри.
Тъй като ищецът е суперфициарен собственик на апартамент в жилищната сграда с идентификатор .............по КК на [населено място], включително и на 5,88533 % идеални части от общите части на сградата, и тъй като процесният басейн представлява обща част по предназначение към жилищната сграда, то ищецът е собственик на 5,88533 % идеални части от басейна. Общите части не могат да бъдат предмет на транслативни сделки отделно от главната вещ, към която принадлежат, затова договорът, с който собственикът на земята се е разпоредил и с басейна в полза на ответното дружество, е нищожен в тази му част поради липса на предмет, съответно дружеството не се легитимира като собственик на басейна въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ......./04.04.2019 г. на ВнН, а само на терена, отделно от построените в него сгради. Затова предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен до обема права от 5, 88533 % идеални части от басейна, съответстващ на правата на ищеца в общите части на жилищната сграда с идентификатор ................
Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция по иска с правно основание чл.109 ЗС по съображението, че по делото не е доказано ищецът да е бил възпрепятстван да ползва басейна през лятото на 2019 г. Съдът се е позовал на признанието на процесуалния представител на ищеца, че той не е посещавал Република България в периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Позовал се е и на показанията на свидетелите, според които не се установява да са поставяни табели, сочещи забрана за достъп до басейна. Поставени са били табели с надпис „Частна собственост“ през лято на 2016 г. с цел да се възпрепятства достъпът на външни лица до басейна, т. е. на лица, които не са собственици на апартаменти в жилищната сграда, към която басейнът е обща част, предвид установеното, че до 2016 г. и външни лица, включително и местни жители, са ползвали басейна, от което собствениците на апартаменти в жилищната сграда негодували. Съдът се е позовал и на данните, че понастоящем всички табели са премахнати, считано от есента на 2019 г.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от двете страни. Тъй като касационната жалба на ищеца В. В. Н. е подадена по пощата на 05.01.2022 г., след изтичане на едномесечния срок по чл.283 ГПК, и тай като тази жалба е подадена в срока за отговор по чл.263, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че тя има характер на насрещна касационна жалба.
Жалбоподателят „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД обжалва решението в частта, с която е бил уважен предявеният срещу него установителен иск за собственост.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставени са следните въпроси:
1. Може ли съоръжение, изградено извън сграда-суперфициарна собственост, да се приема за обща част към тази сграда, когато не е налице физическа и функционална връзка между тях;
2. При разделност на собствеността на сградите и земята как следва да се определи собствеността на допълващото застрояване в двора и приложим ли е принципът на приращението, или е приложим принципът на присъединяването;
3. Следва ли да се приеме, че изградени в поземлен имот обекти и съоръжения /басейни/, предвидени по проект като част от инфраструктура /вертикална планировка/ към жилищна сграда /суперфициарна собственост/ и изпълнени като допълващо застрояване въз основа на самостоятелно разрешение за строеж, са с обслужващо предназначение и затова са принадлежност към тази сграда;
4. Могат ли предвижданията на инвестиционния проект да определят принадлежността и предназначението на изградените обекти;
5. Следва ли да се приеме, че вещно право върху басейн, който не представлява „открит обект за спорни дейности“ по смисъла на ЗУТ, поради което не е самостоятелна вещ и съответно самостоятелен обект на правото на собственост, се придава заедно с придобиване право на собственост върху отделен обект в етажна собственост;
6. Опорочава ли се решаващата воля на съда, когато определя като основен спорен въпрос безспорно между страните обстоятелство, че изграденото в поземлен имот съоръжение – басейн, не е самостоятелен обект на правото на собственост, когато изясняването на безспорния факт не способства разрешаване на предмета на делото – чия е принадлежността на съоръжението – на собственика на земята или на суперфициарния собственик;
7. Допустимо ли е съдът да преформулира оплакванията на страната-жалбоподател по начин, който води до промяна на съдържанието/обема на спорния обект по предмета на делото чрез обединяване в един общ обект на отделни елементи, спрямо част от които не са заявени претенции; води ли това до постановяване на свръх петитум;
8. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила некоректното възпроизвеждане в решението на дадени експертни заключения, когато превратното им тълкуване е способствало решаващите изводи на съда;
9. Липсата на волеизявление на съда, от което да е ясно защо прилага конкретна хипотеза на правна норма – чл.97 ЗС, вместо друга – чл.92 ЗС, за приложението на която е въведено възражение и то не е разгледано, приравнява ли се на липса на мотиви, респ. валидно ли е такова решение;
10. Съдебно решение, чийто диспозитив съдържа неустановен по делото факт, явява ли се валидно;
11. Допустимо ли е въззивният съд, при отмяна на отхвърлителен диспозитив на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество, да установява притежавания в проценти обем от правото на собственост в размери съобразно документи от делото, които е установено от първоинстанционния съд да са неточни, и да постановява диспозитив въз основа на неправилните данни от тези документи, вместо да прояви служебно начало и да назначи извършване на експертиза с цел изясняване на точния обем на права.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 335 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 285/2011 г., II г. о., решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 528/2015 г., II г. о., решение № 192 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о. и решение № 180 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2013 г., II г. о.; по втория - с решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г., I г. о. и решение № 180 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2013 г., II г. о.; по третия въпрос според жалбоподателя има противоречива практика на ВКС / решение № 335 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 285/2011 г., решение № 175 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4660/2018 г., I г. о., решение № 199 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5955/2014 г., IV г. о./ и разглеждането на настоящото дело ще допринесе за преодоляването ѝ; по същия въпрос се поддържа и противоречие между въззивното решение и решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на II-ро г.о. и решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о.; по въпрос № 4 – противоречие с ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г.; по въпрос № 5 – не е съобразено определение № 231 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2018 г., I г. о. и цитираната в него практика – решение № 648/29.06.2011 г. по гр. д. № 915/2009 г. на ВКС, І ГО и решение № 118 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 766/2016 г., II г. о.; по въпрос № 6 се сочи решение № 40 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г., II г. о.; по въпрос № 7 – решение № 289 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 875/2008 г., IV г. о., по въпрос № 8 – противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; по въпрос № 9 – противоречие с ППВС № 1/1953 г., решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV-то г.о.; по въпрос № 10 - противоречие с ППВС № 1/1953 г. и по въпрос № 11 – противоречие с решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., и с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.
Насрещната касационна жалба на В. В. Н. има за предмет отхвърлителното решение по иска с правно основание чл.109 ЗС.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса;
2. Представлява ли пречка за ползването на имота държането на ключ за вратата, през която се осъществява достъп до басейна;
3. Представлява ли ограничаване на правото на собственост създаването на пречки пред лицата, управомощени по уговорка със собственика да упражняват правата му.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 112 от 2.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. о., решение № 25 от 23.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2299/2018 г., II г. о., решение № 50 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2018 г., I г. о., решение № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 21 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2020 г., I г. о., решение № 256 от 7.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4293/2019 г., IV г. о., решение № 60142 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 566/2021 г., I г. о., а по втория и третия – с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по парични искове с цена над 5000 лв. и по иск с правно основание чл.109 ЗС, чиято цена не се отчита като праг за допустимост на касационното обжалване.
По касационната жалба на „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД:
Не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси № 1 и 3-11 от касационната жалба.
По въпрос № 1 не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с посочената практика на ВКС. Решение № 335 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 285/2011 г., II г. о. и решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 528/2015 г., II г. о., се занимават с въпроса за възможността да съществува единна етажна собственост, когато отделните обекти са разположени не в една, а в отделни сгради, при наличие на функционална връзка, предвидена по проекта, при което положение към самостоятелен обект, разположен в едната сграда, да принадлежат обслужващи части, разположени в друга сграда. И в двете решения на ВКС се приема, че обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда, макар и според одобрения архитектурен проект да е предвидена функционална връзка между тях. Тази проблематика не възниква по настоящото дело. По настоящото дело спорът не е за възможността две етажни собствености да имат обща част, която е разположена в едната от тях, а е за това чия собственост е допълващото застрояване в един имот – на собственика на земята или на собствениците на жилищната сграда, която има статут на суперфициарна собственост. Различните правни въпроси, които са разрешени по двете групи дела изключват възможността за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 192 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о. разглежда статута на пристройка към сграда, която не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и се присъединява към главната вещ по правилото на чл.97 ЗС, както и статута на съсобствено дворно място, в което има хоризонтална етажна собственост. По настоящото дело не се поставя въпрос за прилагането на чл.97 ЗС. Решение № 180 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2013 г., II г. о., дава принципни разяснения за прилагането на чл.97 и чл.98 ЗС, но не и за конкуренцията между чл.92 и чл.98 ЗС, която е от значение по настоящото дело. Тази практика на ВКС също е неотносима към настоящия спор.
По въпрос № 3 липсва противоречива практика на ВКС, която да бъде преодоляна по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочените от жалбоподателя решения разглеждат различни правни въпроси и не влизат в конфликт помежду си. Неотносимостта на решение № 335 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 285/2011 г., II г. о., към настоящото дело бе разгледана при обсъждането на въпрос № 1. Решение № 175 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4660/2018 г., I г. о., е поставено в основата на решаващите изводи на обжалваното въззивно решение по установителния иск за собственост, макар въззивният съд да не е посочил изрично това. Третото решение № 199 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5955/2014 г., IV г. о., не влиза в противоречие с второто решение, постановено от I г. о. Напротив, съставът на I-во г.о. се е позовал на решението на състава на IV-то г.о., като е възприел направения в него извод, че открит басейн, който е изграден като част от дворната инфраструктура на планираното строителство на комплекс от сгради със смесено предназначение, не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. След този извод съставът на ВКС, I-во г.о., е изложил допълнителни мотиви за статута на такъв басейн като допълващо застрояване; за възможността му той да бъде използван от етажните собственици на жилищната сграда, изградена в същото дворно място; за собствеността на такъв басейн и по-конкретно – че той е принадлежност към жилищната сграда и че по отношение на него не може да се приложи презумпцията на чл.92 ЗС. Същите изводи е направил и въззивният съд в обжалваното решение. В посочените по-горе две решения на ВКС, на които се позовава жалбоподателят, тези правни въпроси не са разисквани, затова няма противоречие между тях. Изцяло неотносими към спора по настоящото дело са другите две решения на ВКС, на които жалбоподателят се позовава във връзка с третия въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на II-ро г.о. е посветено на въпроса кога дворното място има статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и кога такъв статут следва да бъде отречен. Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о. разглежда собствеността върху това, което е построено извън обема на учреденото право на строеж, както и дали възниква самостоятелно право на собственост върху паркоместа, а също и за статута на самостоятелни обекти на правото на собственост на спортните центрове, включително и помещенията за фитнес, когато са изградени съобразно изискванията на чл. 38, ал. 2 ЗУТ в подземния, полуподземния и първия етаж на сградата.
Въпрос № 4 не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Този въпрос не е свързан с решаващ извод на въззивния съд. За да уважи предявения установителен иск за собственост въззивният съд е изхождал от разпоредби на ЗУТ, за да приеме, че басейнът има качеството на допълващо застрояване, което не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а обслужва жилищната сграда. Инвестиционният проект само отразява това, което законът определя, т.е. дали басейнът има характеристиките на самостоятелен обект или на допълващо застрояване. Но дори да се приеме, че въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, то липсва противоречие между въззивното решение в частта му по установителния иск за собственост и посоченото от жалбоподателя ТР № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., което се занимава с друга проблематика - на чл.109 ЗС.
По въпрос № 5 жалбоподателят се позовава на определение № 231 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2018 г., I г. о., което е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, която може да обуслови допускане на касационно обжалване. Неотносима към спора по настоящото дело е и посочената в определението практика на ВКС. Решение № 648/29.06.2011 г. по гр. д. № 915/2009 г. на ВКС, І ГО се занимава с въпросите за обема на отстъпеното право на строеж и отклонението от договореното в нотариалния акт за учредяването му, а решение № 118 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 766/2016 г., II г. о. отговаря на въпроса дали въз основа на волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или въз основа на одобрените строителни проекти и книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценката дали построеното е в рамките на правото на строеж. Определящият по настоящото дело въпрос е друг – чия е собствеността върху допълващото застрояване – на собственика на земята или на суперфициарните собственици на жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост.
Въпрос № 6 също не е обуславящ, тъй като не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, а именно – дали е спорно или е безспорно между страните обстоятелството, че басейнът не е самостоятелен обект на правото на собственост. Решаващото съображение на въззивния съд за основателност на предявения иск се състои в това, че процесният басейн представлява допълващо застрояване и като такова е принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС към главната вещ – жилищната сграда в имота, съответно - обща част по предназначение съм тази сграда, която е със статут на етажна собственост. Посоченото от жалбоподателя решение № 40 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г., II г. о., отговаря на въпроса по какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част в сграда в режим на етажна собственост. Отговорът, който дава ВКС, е свързан с преценката дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не. Настоящият случай е друг, тъй като спорът не е за елемент от сграда, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, а за статута на басейн, представляващ допълващо застрояване в един имот. Това решение на ВКС не може да послужи като опора за правни изводи по настоящото дело.
Въпрос № 7 е поставен поради неправилното виждане на жалбоподателя, че като е описал отделните елементи на басейна – две корита, техническо съоръжение и площадка за разполагане на шезлонги и чадъри, е променил предмета на делото. Този въпрос също не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в решаващия си извод за прилагане на чл.98 ЗС съдът е изхождал от басейна като едно цяло, а не от отделните му елементи.
Въпрос № 8 изхожда от разбирането, че съдът е основал решаващия си извод за принадлежност на басейна към жилищната сграда в процесния имот № ...........на некоректно експертно заключение, според което басейнът е предназначен за ползване само от собствениците на жилищната сграда в този имот. В действителност въззивният съд е извел правните си изводи от уредбата на допълващото застрояване, дадена в ЗУТ, както и на преценката си, че в случая спрямо басейна следва да се приложи принципът в чл.98 ЗС, че принадлежността следва главната вещ.
Въпрос № 9 не е свързан с настоящото дело, тъй като съдът не е приложил разпоредбата на чл.97 ЗС, а на чл.98 ЗС, като е свързал тази разпоредба с извода си, че басейнът представлява допълващо застрояване в имота.
Въпрос № 10 е свързан с описанието на процесния басейн в диспозитива на решението като построен на покрива на сграда с идентификатор .............. Въпросът не е свързан с правните изводи на съда, а с индивидуализацията на спорния имот, поради което не е обуславящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Въпрос № 11 е свързан с повдигнат от ответника след подаване на отговора на исковата молба спор за размера на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на жилищната сграда в имота. По този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като при неговия прочит не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.
Касационното обжалване следва да се допусне по въпрос № 2, който следва да бъде уточнен съобразно предвидената възможност в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като се свърже със спора по настоящото дело, който е конкретно за басейн, представляващ допълващо застрояване, както и с мотивите на въззивния съд, които са свързани с прилагането на чл.98 ЗС, а не на института по чл.97 ЗС за присъединяването. Така въпросът придобива следния вид: При разделност на собствеността на сградите и земята как следва да се определи собствеността на басейн, представляващ допълващо застрояване в двора и приложим ли е спрямо него принципът на приращението - чл.92 ЗС, или е приложим принципът на чл.98 ЗС, че принадлежността следва главната вещ. Този въпрос е обуславящ, тъй като спорът между страните се състои именно в това коя от разпоредбите – по чл.92 или по чл.98 ЗС, следва да се приложи по настоящото дело. По този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посочените от жалбоподателя решения на ВКС са неотносими към настоящото дело. В решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г., I г. о., се дава принципното разрешение, че ако земята е обща част по смисъла на чл.38 ЗС, тя следва главната вещ по правилото на чл.98 ЗС, като това правило не се прилага, когато сградата е суперфициарна собственост, т.е. земята няма характер на обща част. По настоящото дело не се поставя въпросът дали земята е обща част на етажната собственост или не, тъй като е безспорно установено, че тази етажна собственост има статут на суперфициарна собственост. Неотносимостта на решение № 180 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2317/2013 г., II г. о. към настоящото дело е обоснована при разискването на въпрос № 1. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на настоящото дело по същество ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По касационната жалба на В. В. Н.:
Тъй като се допуска касационно обжалване по главния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху идеални части от процесния басейн, следва да се допусне касационно обжалване и по обусловения иск по чл.109 ЗС за осигуряване на достъп до басейна. В случая за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.109 ЗС е от значение връзката между делата, а не изпълнение на изискванията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1534 от 14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1330/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която частично е отменено решение № 261161 от 02.04.2021 г. по гр. д. № 13037/2019 г. на РС-Варна и е уважен предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД иск за собственост до размер на 5,88533 % идеални части от басейн в ПИ с идентификатор .............по КК на [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. В. Н. срещу „Фортуна Кейп 4 и 5 и Глико“ ООД иск по чл. 109 ЗС.
УКАЗВА на „Фортуна кейп 4 и 5 Глико“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по касационната си жалба в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
УКАЗВА на В. В. Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по насрещната си касационна жалба в размер на 191 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавните такси.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: