11 Р Е Ш Е Н И Е №.78 Гр. София, 08 юли 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 163/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Р. Т. Д., чрез упълномощения й защитник, адв. П. Н. срещу въззивно решение № 522/23.12.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 159/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В жалбата се прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и за оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение, алтернативно, в случай на потвърждаване на наказателната му част, за намаляване на размера на уважения граждански иск. В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимата, депозирано от упълномощен защитник, адв. Ч., постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се мотивират подробно наведените с жалбата касационни основания, чрез излагане на конкретни фактически и правни доводи в тяхна подкрепа. В подкрепа на твърдението за съществени процесуални нарушения се сочат неразяснени от първия съд процесуални права на подсъдимата, неизпълнение на задължението на съдилищата по фактите да събират доказателства в нейна полза, а не само такива, които обслужват обвинителната теза, неотстраняване от въззивната инстанция на процесуалните пропуски на окръжния съд в доказателствената му дейност и възприемане на доказателствено необезпечена фактическа обстановка относно механизма на пътното произшествие, поведението на подсъдимата и пострадалата и последващото лечение на получените от последната травми, както и относно причината за настъпване на смъртта. Защитата оспорва заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, като основано изолирано върху свидетелски показания и счита, че решението е постановено преимуществено върху последното комплексно заключение, без в същото да са изяснени съществени обстоятелства от значение за настъпилото пътно произшествие. В жалбата се навежда и довод за липса на мотиви в решението на първия съд, което въззивната инстанция е игнорирала. Нарушението на материалния закон се мотивира с неотчетено съпричиняване от страна на пострадалата Е.. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Срещу касационната жалба на подсъдимата е постъпило възражение от частните обвинители и граждански ищци Г. И. Е. и А. И. И., чрез техния повереник, адв. Е. Я., в което се съдържат подробни съображения в противовес на наведените в същата оплаквания, които се преценяват за неоснователни. Изразява се и становище за правилност на въззивното решение и за оставянето му в сила. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата Д. се представлява от упълномощените защитници, адв. Н. и адв.Ч., които поддържат касационната жалба по изложените в същата съображения и с наведените касационни основания, както и направеното искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Упълномощеният защитник на подсъдимата, адв. Н. акцентира върху липсата на мотиви към присъдата на първия съд, което е отчетено във въззивното решение, но не е рефлектирало върху крайния резултат от проверката. В пледоарията на адв. Ч. се поддържат доводите от жалбата за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствената съвкупност, довели до неправилно възприета фактическа обстановка относно механизма на произшествието, поведението на пострадалата, вида и характера на причинените телесни повреди и причинната им връзка с настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимата Д., в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдана. Частните обвинители и граждански ищци Г. И. Е. и А. И. И., редовно призовани, не се явяват пред ВКС и не се представляват. От тях, чрез упълномощения им повереник, адв. Е. Я. е постъпила молба за оттегляне на предявените срещу подсъдимата граждански искове, поради сключено споразумение със застраховател. Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочи, че направената от въззивния съд цялостна проверка на присъдата е правилна и законосъобразна, като е налице правилно приложение на материалния закон, чрез частично изменение на присъдата и потвърждаването й в останалата част. Предвид молбата на гражданските ищци пред ВКС за оттегляне на гражданските претенции срещу подсъдимата счита, че производството в гражданската му част следва да се прекрати. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените доводи в касационната жалба и допълнението към нея, писменото възражение на частните обвинители и молбата на гражданските ищци, и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 2409/29.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 240/2017 г., по описа на Окръжен съд – гр.Благоевград, Наказателно отделение, Осми състав, подсъдимата Р. Т. Д. е призната за виновна в това, че на 18.04.2015 г., около 18.30 часа, в [населено място], общ. Р., обл. Б., по [улица], в района на хранителен магазин, стопанисван от „К.-Е.“ ООД и кръстовище, образувано от [улица]и [улица], управлявайки собственото си моторно превозно средство /МПС/ лек автомобил , марка „Рено“, модел „ М.“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение по чл.94, ал.3, пр.1, чл.40, ал.1 и 2 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП, в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на Е. А. Е., като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от девет месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. На осн. чл.343г от НК подсъдимата Д. е лишена от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда подсъдимата Д. е осъдена да заплати в полза на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на по 100 000 / сто хиляди / лв., за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главниците, като гражданските искове са отхвърлени в останалата част до пълния предявен размер от по 200 000 лв. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски от държавното и частно обвинение и съответните държавни такси върху уважените граждански искове. С решение № 522/23.12.2019 г. на Апелативен съд-гр.София, наказателно отделение, 7-ми състав, по в.н.о.х.д. № 1159/2019 г., присъдата на Окръжен съд – Благоевград, № 2409/29.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 240/2017 г., е изменена в частта относно наказанието, като лишаването от свобода е намалено от девет на шест месеца, а наказанието лишаване от право за управление на МПС е намалено от две години на една година и подсъдимата е оправдана по обвинението за допуснати нарушения по чл.94, ал.1, т.3 и по чл.5, ал.1, т.2 от ЗДП. Присъдата е отменена в частта относно приспадането от допълнителното наказание на изтърпяното административно наказание. В гражданската част присъдата е била изменена, като присъденото обезщетение за вреди е постановено да се изтърпи от датата на настъпване на смъртта на пострадалата Е.. Подсъдимата е осъдена да заплати направените разноски пред въззивния съд в полза на частното обвинение В останалата част присъда е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата Д. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Доводът за неправилно формулирано обвинение в обвинителния акт срещу подсъдимата, в частта относно механизма на настъпване на произшествието и в частност, вида на инициалния удар между автомобилът, управляван от подсъдимата и тялото на пострадалата пешеходка е неоснователен. Съдържащото се в обстоятелствената част на обвинителния акт описание на механизма на произшествието - вида на удара и взаимното разположение на автомобила и пострадалата Е. кореспондира напълно с инкорпорираното в диспозитива на същия. В обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.1 е описано, че ударът е настъпил при движение на заден ход на автомобила, докато пострадалата е била с лявата си страна към багажника на колата и обърната леко надясно. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че пътно - транспортното произшествие е реализирано чрез блъскане на пострадалата със задната част на автомобила на подсъдимата, което изцяло кореспондира по същество с първото описание. Тангенциалният удар, цитиран от защитата е описан в допълнителната съдебномедицинска експертиза, впоследствие възприет и в заключението на втората комплексна експертиза, назначена от окръжния съд, се отнася до механизма на получаване на част от травматичните увреждания. Съгласно експертните заключения, този удар е втори по ред и е настъпил след инициалния удар между пешеходката и автомобила, като резултат от завъртането на тялото й след първия удар, от който то е придобило кинетична енергия и скорост по направление на движението на колата и по този начин е осъществен вторият контакт между тях. В този смисъл не е налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт и подсъдимата не е била изправена пред невъзможност да разбере обвинението, поради наличието на ясно описание на инкриминираното й поведение – удар със задната част на автомобила в тялото на пресичащата зад него пешеходка, от който са настъпили телесни повреди, довели до настъпването на нейната смърт. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение чрез неразясняване на правата на подсъдимата в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция, в нарушение на разпоредбата на чл.274, ал.2 от НПК също не може да бъде споделен за основателен. В принципен план цитираното нарушение /безспорно първият съд е нарушил процесуалната норма на чл.274, ал.2 от НПК, доколкото в протокола от съдебното заседание не е отразено извършено действие от страна на съда по разяснение на съответните права на подсъдимата/ не представлява съществен процесуален порок, освен в случаите когато реално е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, за депозиране на отводи или възражения / в този смисъл Р №73/2019 г., ВКС, 2-ро НО/. В жалбата на подсъдимата не се съдържат конкретни оплаквания в този смисъл, не се твърди наличието на основания за отводи, както и от проведените съдебни заседания се установява, че подсъдимата чрез защитниците си е упражнила в пълен обем правата си по отправяне на възражения в първоинстанционното съдебно производство – възражение срещу приобщаване на показания на свидетели от досъдебното производство, както и по заключението на комплексната експертиза. Отделно от това подсъдимата се е възползвала от правото си да дава обяснения, което е упражнила в обем, по нейна преценка, с оглед отразеното в протокола изявление от нейна страна, както и е участвала в производството с упълномощен защитник, / предявеното обвинение не изисква задължителна защита / което е допълнителна гаранция за ефективно упражняване на правата й в процеса. С оглед изложеното, допуснатото нарушение от първия съд няма характер на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, от НПК, респективно не може да послужи като основание за отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Възражението от допълнението към касационната жалба за допуснато от съдилищата по фактите нарушение по чл.107, ал.2 и 3 от НПК също се прецени за неоснователно. Касационната проверка на въззивното решение не констатира съществен доказателствен дефицит в дейността на апелативния съд, който да се е отразил върху правилността на изводите му фактите или да е опорочил процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Съдебната практика е последователна и категорична в разбирането, че не всеки отказ за събиране на доказателства може да бъде оценен като съществено процесуално нарушение, като такова представлява само несъбирането на съществени за обвинението доказателства, необходими за правилното изясняване на правно значимите по делото факти. На първо място, следва да се посочи, че въззивната жалба на подсъдимата не съдържа доказателствени искания, каквито не са били правени и в съдебното заседание по делото, поради което упрекът на защитата, че съдът не е уважил възраженията на подсъдимата в насока липсата на доказателства за лечението на пострадалата, не почива на обективна основа. Не може да бъде оценен като основателен и доводът, че първият съд не е изпълнил задължението да събира доказателства по свой почин с цел установяване на обективната истина по делото. В тази връзка следва да бъде отчетено, че първият съд е назначил две комплексни експертизи, основна и допълнителна, по своя инициатива, с цел изясняване на механизма на произшествието, наличието или не на причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалата и относно вида и характера на телесните повреди, които са я обусловили. Като в поставените към вещите лица задачи се съдържат всички възможни хипотези за причиняване на процесните увреждания на Е., включително и от падане от собствен ръст върху платното. Заключението на допълнителната комплексна експертиза е изготвено при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, включително и относно проведеното лечение на пострадалата Е., съгласно представените от болничното заведение медицински документи, свидетелските показания на нейните близки и обясненията на подсъдимата в тази им част. Въззивният съд е дал мотивиран отговор на въпроса защо кредитира заключението на допълнителната комплексна експертиза, назначена от окръжния съд, като изложените съображения са изцяло съобразени с процесуалните норми относно изискванията, на които следва да отговаря експертното заключение, за да се приеме за пълно ясно и правилно. Изложените в допълнението към жалбата съображения относно причината за настъпването на смъртта на пострадалата по своя характер представляват доводи за необоснованост, която не съставлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК и не се включва в пределите на касационната проверка. Касационната инстанция като съд по правото не проверява правилността на събраните по делото доказателства, като контролира само процеса на тяхното събиране, проверка и оценка в съответствие с приложимите процесуални норми. В настоящият казус съдилищата по фактите са основали изводите си относно вида и характера на телесните повреди на пострадалата, довели до настъпването на нейната смърт, начина на тяхното получаване и причинната им връзка с поведението на подсъдимата по управлението на лекия автомобил, на правилна и в съответствие със закона проверка и оценка на наличната доказателствена съвкупност. Последното обуславя и извода за правилност на формиране на вътрешното им убеждение по релевантните за обвинението факти, поради което възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изводими от нарушения при доказателствената му дейност е неоснователно. За пълнота следва да се посочи, че възприетата от въззивният съд фактическа обстановка е основана на обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и е надлежно доказателствено обезпечена. Фактическите изводи относно поведението на подсъдимата по причиняване на пътното произшествие с пострадалата пешеходка са изградени при правилно интерпретиране на съдържанието на наличните доказателства. Въззивният съд като втори по ред съд по фактите разполага с всички правомощия на първата инстанция да оцени и анализира събраните доказателства и да възприеме фактическа обстановка в съответствие с тях. Апелативният съд е изпълнил това свое задължение, като независимо, че не е събирал нови доказателства е подложил на самостоятелен анализ и оценка наличните доказателства и е изложил собствени съображения в подкрепа на установената от окръжния съд фактическа обстановка, въпреки, че е изразил несъгласие с част от оценъчната му дейност, като изрично е посочил, че това не води до отмяна на контролирания от него акт. В обобщение следва да се посочи, че възприетата от САС фактическа обстановка правилно е основана на съвкупен анализ на показанията на свидетелите В. и К., които независимо че не са преки очевидци на процесния удар са възприели пострадалата пешеходка непосредствено след удара и състоянието й, с видими следи от увреждания по лицето, както и в непосредствена близост до нея, автомобила на подсъдимата, която е била негов водач. Както и на показанията на полицейските служители, / К., П. и Х./ които са били ангажирани служебно с пътното произшествие, с водач подсъдимата Д. и имат преки възприятия от района на произшествието, на данните от протокола за оглед от местопроизшествието и медицинската документация от проведеното лечение на пострадалата Е.. Възражението относно годността на протокола за оглед, разгледано в контекста на оспорване на обективността на показанията на свидетеля К. е неоснователно, предвид факта, че в показанията на свидетелката К. от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл.281 от НПК се съдържат аналогични данни за следи от кръв по пътното платно в района на инцидента, непосредствено след произшествието, резултат от уврежданията по лицето на пострадалата. Възражението от допълнението към касационната жалба в насока неправилната оценка на доказателствата от значение за настъпването на смъртта на пострадалата и причинната й връзка с пътното произшествие, също е неоснователно. Въззивният съд е отговорил на аналогично поддържано възражение, като е посочил, че в медицинските заключения по делото не се съдържат изводи за неправилно осъществено лечение, както и че причината за транспортирането на пострадалата пешеходка до [населено място] е била необходимостта от адекватно лечение от специалисти, преценена на базата на получените резултати от изследванията, включително и посредством скенер. Оспорването на конкретни медицински действия от лекуващите екипи и тяхната правилност е експертен въпрос, който е решен в рамките на използваните по делото специални знания, инкорпорирани в заключенията и устните разяснения на вещите лица, които са кредитирани от контролирания въззивен съд, след излагане на надлежна аргументация, в съответствие със законовите изисквания на чл.154 НПК. За прецизност следва да се посочи, че апелативният съд е стеснил неоснователно кръга от допустими доказателства, като е изключил част от производните гласни доказателства, изходящи от полицейските служители, в частта относно проведените разговори с подсъдимата по повод произшествието, които свидетелите са възпроизвели в показанията си. Тези показания неправилно са оценени като разузнавателни беседи, доколкото свидетелите са разговаряли с подсъдимата в служебно качество, по повод извършено от нея пътно произшествие, първоначално с характер на административно нарушение, в която връзка е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. Последният на общо основание представлява писмено доказателство по делото, чиято годност също неправилно е била отхвърлена. ВКС последователно е посочвал в практиката си, че в наказателния процес не съществува забрана за използване на производни доказателства изобщо. Допустимостта им за проверка и разкриване на първични доказателства е ясна и безспорна, като относно замяната на първични с производни доказателства са налице ограничения, които в случая са ирелевантни доколкото тези доказателства е било напълно допустимо да послужат като контролни факти за проверка на първичните. Независимо от изложеното, кредитираната от САС доказателствена съвкупност е напълно достатъчна да обоснове доказаността на обвинението спрямо подсъдимата, поради което доказателствената и оценъчна дейност на въззивния съд не страда от съществени процесуални пороци и не е основание за отмяна на контролирания съдебен акт. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Доводът за нарушение на материалния закон също се прецени за неоснователен. В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно. В касационната жалба това оплакване е отнесено до недоказаността на обвинението, алтернативно до липсата на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на произшествието. При липсата на допуснати от контролирания въззивен съд съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебния му акт, което обуславя правилността на възприетата в решението фактическа обстановка, възражението на защитата за недоказаност на обвинението се явява неоснователно. Искането за оправдаване на подсъдимата също не може да бъде уважено, тъй като не са налице предпоставките по чл.354, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, които дават такава процесуална възможност, предвид съдържанието на установените факти, които сочат на съставомерност на извършеното от подсъдимата деяние по чл.343а от НК. По отношение на довода за неотчетено съпричиняване от страна на въззивния съд, в мотивите към решението се съдържа подробна фактическа и правна обосновка на поведението на пострадалата пешеходка и мотивиран отговор на въпроса за липсата на допуснати нарушения от нейна страна на правилата за движение по пътищата, което изключва и съпричиняването на вредоносния резултат. Изводът на САС е изцяло съобразен с експертното заключение на допълнителната комплексна експертиза и устните разяснения на вещото лице К., в които ясно са разграничени конкретните действия на пешеходката Е. при пресичането й на мястото на инцидента от „технически правилните действия на пешеходец при наличие на МПС в близост до мястото на пресичане“, както и че в конкретният случай началото на движението на пешеходката е било осъществено при потеглянето на автомобила, поради което от нейна страна не е било допуснато нарушение на правилата за движение. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В касационната жалба на подсъдимата не е наведено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, но същото следва да бъде разгледано в контекста на искането за пълното й оправдаване по предявеното обвинение. ВКС намира, че определеното от въззивния съд наказание на подсъдимата Д., което е било редуцирано спрямо основното и допълнително наказания, наложени от окръжния съд, е правилно отмерено и е справедливо. Същото законосъобразно е реализирано при условията на чл.54 от НК, в рамките близо до законовия минимум, поради което не са налице предпоставки за допълнителното му намаляване по размер. По делото не се констатират обстоятелства в полза на подсъдимата, които въззивният съд не е отчел при реализацията на наказателната й отговорност, като оказаната активна помощ на пострадалата след произшествието е довела до преквалификация на деянието, поради което е недопустимо да се отчита повторно като смекчаващ отговорността й факт. С оглед изложеното, въззивното решение в наказателната му част като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а жалбата на подсъдимата, да се отхвърли като неоснователна. В гражданската част на въззивното решение, с оглед депозираното от гражданските ищци оттегляне на гражданските им претенции, предявени срещу подсъдимата Д., същото следва да се измени, като се отмени в тази му част, както и се отмени присъдата на окръжния съд в гражданската й част. По същите съображения следва да се прекрати и производството по предявените срещу подсъдимата граждански искове. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК и чл.354, ал.2, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 522/23.12.2019 г., по в.н.о.х.д. № 159/2019 г., на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав и присъда № 2409/29.05.2019 г. по н.о.х.д. № 240/2017 г. на Окръжен съд – гр.Благоевград, като ги ОТМЕНЯ в гражданските им части, с които са уважени предявените от гражданските ищци Г. И. Е. и А. И. И. граждански искове в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, предявени срещу подсъдимата Р. Д. и са отхвърлени в останалата част до 200 000 лв., както и в частта относно присъдените държавни такси по гражданските искове. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданските искове, поради оттеглянето им от гражданските ищци. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: