Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 25.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 76 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура–Велико Търново, жалба на частните обвинители Л. К. и А. К., жалба на повереника на частния обвинител Д. К., както и жалба на защитника на подсъдимия М. Н. М., всички против въззивно решение № 351/27.11.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 427/2017 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 20/29.06.2017 г. по НОХД № 252/2017 г. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционната присъда Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия М. Н. М. за виновен в това, че на 17.07.2016 г., около 14.30 ч., на ПП І-4 С. – В., при км. 28+400 в района на [населено място], при управление на л. а. *** с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилото по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К., тежка и средна телесна повреда на А. К., както и две средни телесни повреди на Л. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, вр. чл. 342 и вр. чл. 54 от НК му е определил наказание 6 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с 1/3, като окончателно наложеното е в размер на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим и кумулативно наказание по чл. 343г от НК в размер на 4 години лишаване от право да управлява МПС. В тежест на подсъдимия съдът е присъдил заплащане на разноските по делото. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Великотърновският апелативен съд е намалил наложеното наказание на подсъдимия на две години и 8 месеца и е потвърдил присъдата в останалата й част. В касационния протест и жалбите на частните обвинители се излагат доводи за явна несправедливост на смекченото от въззивната инстанция наказание на подсъдимия, като се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед увеличаването му. В касационната жалба на подсъдимия също е изтъкнат довод за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, мотивиран с неправилен отказ за прилагане на чл. 66 от НК, което се иска да бъде сторено от ВКС. В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез защитника си адв. М. М. поддържа касационната жалба. Частният обвинител Л. К., както и повереникът на частния обвинител Д. К., също поддържат изложените в жалбите им и доводи и искания. Прокурорът от ВПК поддържа протеста по изложените в него съображения, като се солидаризира и с възраженията на частните обвинители, изтъкнати в касационните им жалби относно необходимостта от завишаване на наказанието. Изразява становище за неоснователност на искането за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, формулирано в жалбата на подсъдимия. В последната си дума подсъдимият моли за условна присъда, за да гледа семейството си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест, както и касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни. Макар и с различна насоченост, доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание са изтъквани както в неговата жалба, така и в тази на частните обвинители и в касационния протест. ВКС намира, че наказанието е справедливо и липсва необходимост от неговото увеличаване съобразно претенциите на държавното и частното обвинение, както и не са налице всички условия за прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК съобразно искането на защитата. Изменявайки присъдата в оспорваната част за размера на лишаването от свобода, (отмерено от първата инстанция на 6 години и намалено на 4 години преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК), въззивният съд правилно е съобразил значението и относителната тежест на всички релевантни и доказани обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Противно на соченото в протеста и жалбите на частните обвинители, индивидуалната тежест на деянието, респ. специфичните обстоятелства, които повлияват преценката за неговата степен на обществената опасност, не са игнорирани. В мотивите никъде не е изразено становище, че тежкият съставомерен резултат, изразен в броя на увредените лица (смърт на едно лице и телесни повреди на още две лица) е без значение при преценката за степента на обществена опасност на деянието, а единствено, че те не са самостоятелни отегчаващи обстоятелства, тъй като са предвидени в състава на чл. 343, ал. 4 от НК и са основание за квалифициране на деянието като по-тежко със съответната по-тежка наказуемост, в какъвто смисъл е и текста на чл. 56 от НК. Същевременно, както е видно от изложените съображения, въззивната инстанция не е пренебрегнала данните за това, че на пострадалата А. К. е причинена освен тежка телесна повреда поради отстраняване на слезката, но и средна такава, с оглед причиненото счупване на таза. Правилно отчетени като отегчаващи обстоятелства са несъставомерните наранявания на малолетното дете Р. и унищожения автомобил на пострадалите. Подробни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд относно формата на проявена непредпазливост – небрежност, вместо приетата от първата инстанция самонадеяност (вж. л. 5 от мотивите). ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря единствено поради възпроизвеждането им касационната жалба на повереника на частния обвинител Д. К.. Същото важи и по повод възраженията за неотчетени отегчаващи обстоятелства като средната телесна повреда на съпругата на подсъдимия (направила изявление, че не желае да има наказателно преследване срещу него) и щетите по автомобила на подсъдимия, които явно не могат да бъдат оценявани като такива. Неоснователна е критиката към обема и значението на възприетите като смекчаващи обстоятелства данни за личността на подсъдимия, обусловили преценката за относително ниската му степен на обществена опасност. Безспорно е, че същият е бил 24-годишен към момента на деянието, което е млада възраст, като коректно са били оценени като добри и характеристичните му данни, изводими от трудовата ангажираност, липса на осъждания и наказания за транспортни нарушения, семейното му положение. Данните за управление на автомобила със скорост около 120 км./ч. към момента на ПТП (на прав участък от пътя с видимост от около 1155 м.) действително не са били обсъждани от въззивния съд. Доколкото на подсъдимия не е било инкриминирано нарушение относно величината на скоростта, което да е и в причинна връзка с навлизане в насрещната лента (в нарушение на забраната по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП) и настъпване на удара с правомерно движилия се пострадал К., то това обстоятелство неоснователно е пренебрегнато в контекста на преценката за степента на обществена опасност на поведението на подсъдимия като водач и съотнасянето му към тежестта на престъпния резултат. Отдавайки понастоящем нужното значение на това обстоятелство като негативен аспект от цялостната специфика на деянието, както и съобразявайки правилно установените данни за личността на подсъдимия, ВКС намира, че не се наблюдава явна и очевидна диспропорция между конкретизирания размер на наказанието от 4 години лишаване от свобода (преди редукцията) и обществената опасност на деянието и дееца, които да налагат неговото увеличаване. Намаляването му с 1/3 до размера от 2 години и 8 месеца е последица от прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК с оглед облекчената процедура за разглеждане на делото. Справедлив е и размера на потвърденото от въззивната инстанция кумулативното наказание по чл. 343г от НК в размер на 4 години лишаване от правоуправление. ВКС намира за неоснователно искането на подсъдимия за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Причината за това не се свързва с изтъкнатото от въззивния съд за високия ръст на транспортните престъпления и обществените очаквания за строга съдебна политика, а със специфичната обществена опасност на конкретното деяние и на самия деец, обвързани с преценката относно постижимостта на всички цели по чл. 36 от НК. ВКС намира, че навлизането в насрещната лента на движение с висока скорост, при ясна видимост за осъществяване на правомерно движение от пострадалите в тази лента и поставянето им в критична ситуация при практическа невъзможност да избегнат удара, е изключително грубо нарушение, което подчертава не само високата степен на обществена опасност на деянието, предвид и настъпилите тежки последици, но и е негативна характеристика за дееца. Затова, не само с оглед постигане на общопревантивната функция на наказанието, но и с цел успешното поправяне и превъзпитание на подсъдимия същият следва да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в протеста и касационните жалби касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 351/27.11.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 427/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: