Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223

гр.София, 21.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2116/ 2022 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. М. против определение на Софийски градски съд № 2180 от 15.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2012/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 08.12.2020 г. по гр.д.№ 19980/ 2021 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от частната жалбоподателка против П. Н. М. иск за развод поради смърт на ответника.
Жалбоподателката оспорва извода на въззивния съд, че при смърт на ответник по иск за развод, чиято е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, производството по делото не може да бъде продължено от наследниците. Счита, че следва да намери аналогично приложение правилото на чл.327 ал.1 ГПК и да се даде възможност на добросъвестния съпруг – ищец да установи твърденията си относно вината. Счита, че липсата на изрична законова разпоредба не е пречка за това, тъй като в противен случай се създава неравноправие между страните. Поддържа, че обратният извод би противоречал на чл.6 от Конституцията на Република България и на ЕКЗПЧОС /без да сочи конкретна разпоредба от Конвенцията/. Поради това жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига правния въпрос „Допустимо ли е прилагане по аналогия на чл. 327, ал.1 от ГПК и продължаване на брачния процес при смърт на ответника и поискано от ищеца произнасяне по въпроса за вината, доколкото се засягат наследствени права на добросъвестния преживял съпруг?“. Жалбоподателката счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. С. М. против П. Н. М., предявен е иск за развод по вина на ответника и е отправено съпътстващо искане за предоставяне ползването на семейното жилище. Преди провеждане на първото съдебно заседание по делото първоинстанционният съд констатирал, че ответникът е починал и прекратил производството. По жалба на ищцата срещу прекратителното определение било образувано гр.д.№ 2012/ 2022 г. на Софийски градски съд, по което е постановен обжалваният в настоящето производство акт. С него първоинстанционното определение било потвърдено, като били отхвърлени доводите на ищцата за аналогично приложение на нормата на чл.327 ал.1 ГПК и за продължаване на процеса като установителен. Въззивният съд посочил, че при смърт на ответника е възможно продължаване на производството само при иск, основан на твърдения за нарушения по чл.7 СК и на недобросъвестност на ищеца.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от частната жалбоподателка въпрос обуславя обжалваното определение. Основателно същата поддържа, че въпросът има значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като няма данни за установена практика по разрешаването му, поради което касационното обжалване следва да се допусне.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е правилно. Със смъртта на една от страните по брачното правоотношение, то се прекратява – чл.44 т.1 СК. Прекратяването настъпва по силата на факта на смъртта, а ако преди това е бил предявен иск за развод, той става недопустим, тъй като прекратеният поради смъртта на един от съпрузите брак не може да бъде прекратен втори път със съдебно решение. С разпоредбата на чл.327 ГПК законодателят е въвел изключение от правилото, че производството по делото се прекратява, но по него вече не може да се разглежда брачния иск за развод /правото на развод не преминава върху наследниците – чл.52 ал.1 СК/, а може да се разглежда иск за установяване на вината за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Легитимирани да предявят този иск, в рамките на вече заявените твърдения за виновно поведение на преживелия съпруг, са само наследниците на починалия съпруг от първи и втори ред и то само ако той е бил ищец. Затова тези лица се уведомяват за смъртта на ищеца и съдът трябва да им осигури възможност да упражнят собствени /а не преминали по наследство/ процесуални права. Логиката на това законодателно разрешение е по своя преценка най-близките на починалия да имат възможност да лишат от наследствени права преживелия ответник /чл.54 ал.1 СК/, който с виновното си поведение е разстроил брачната връзка и не би било морално да наследи починалия ищец. Тази разпоредба не може да се прилага по аналогия, тъй като не са налице предпоставките за това – неморално е виновният за разстройството на брака ответник да наследи починалия ищец, но не е неморално невиновният за разстройството на брака ищец да наследи починалия ответник. Смъртта на ответник по иск за развод /ако няма предявен насрещен иск/ винаги има за последица прекратяване на производството по делото, без съдът да е има задължения да уведомява наследниците му. Продължаването на производството при смърт на ответник по брачен иск е възможно само в хипотезата на чл.328 ГПК – при предявен иск за унищожаване на брака поради наличие на законни пречки за сключването му към онзи момент и при твърдения за недобросъвестност на починалия ответник. Такъв иск в настоящето производство не е предявен, а е предявен иск за развод. При смърт на ответник по иск за развод производството по делото подлежи на прекратяване безусловно.
Неоснователно частната жалбоподателка поддържа, че ако не й бъде дадена възможност да установи вината на починалия ответник за разстройството на брака, това би довело до засягане на наследствените й права. Тези й права не се засягат по никакъв начин, тъй като ищцата има право на наследство без оглед дали починалият ответник е виновен за разстройството на брака. Смъртта на наследодателя - съпруг открива възможност за призованите наследници да приемат или да се откажат от неговото наследство, което не засяга неблагоприятно правната им сфера. Затова несъстоятелни са доводите, че отказът за аналогично приложение на чл.327 ГПК при смърт на ответник по иск за развод водело до неравноправие между правата на бившите съпрузи и противоречало на чл.6 от Конституцията на Република България или на ЕКЗПЧОС. Със смъртта на един от съпрузите брачното правоотношение престава за съществува и иск за прекратяването му по съдебен ред е недопустим, както е недопустим, поради липса на правен интерес, и иск за установяване на вината на починалия ответник за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Установяването на неговата вина не би имало последици за правната сфера на ищцата.
Същото е възприето в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 2180 от 15.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2012/ 2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Софийски градски съд № 2180 от 15.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2012/ 2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: