5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 843 гр. София, 17.11.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6176 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. М. против определение № 235/25.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 280/2014 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново. Ответниците по частната касационна жалба не взимат становище. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на АС І В. Т. се е произнесъл по основателност на частна жалба против определение на въззивен съд, с което същия се е произнесъл по молба с правно основание чл.248 ГПК – за изменение на определение на въззивния съд в частта за присъдените разноски. С определение на Окръжен съд – Ловеч, съдът е изменил определението си за прекратяване на производството по гр.д.№ 506/2013 г. в частта за разноските, като е присъдил съдебни разноски на ответника по делото в размер на 1450 лева, като е оставил без уважение искането на същия ответник за присъждане на пълния размер на разноските, общо за 3 500 лева. Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба пред АС - Велико Търново. В рамките на въззивното производство по частната жалба, съдът е приел, че тъй като производството по делото е прекратено поради отказ от иска, то принципно се дължат разноски на ищеца по делото, но е приел, че с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и на това основание е приел, че не му се дължат разноски. Данните по делото са следните: Гр.д. № 506/2013г. по описа на Ловешкия окръжен съд е образувано по искова молба, с която предявява иск по чл.45 от ЗЗД против ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на 160 000 лв. за претърпени болки и страдания по повод смъртта наследодателката на ищците , със законната лихва, считано от 3.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по иска е подал писмен отговор, с искане за привличане на трето лице помагач [фирма]-, застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. С разпореждане от 8.11.2013г. Ловешкият окръжен съд е оставил без движение исковата молба като е изискал уточнение на исковата молба. След направеното уточнение и изразеното по него становище от страна на ответника, Ловешкият окръжен съд с определението си от 9.12.2013г. е допуснал привличане на трето лице помагач на страната на ответника-Застрахователна компания [фирма]-гр. На 8.01.2014г. третото лице помагач е получило препис от исковата молба и горното определение на съда. На 5.02.2014г. ищцата по делото е депозирала молба, с която е заявила, че на основание чл.233 от ГПК прави отказ от иска изцяло. В молбата е посочено, че с третото лице-помагач [фирма]-, застраховател на виновния водач и ответник по иска, са постигнали извънсъдебно споразумение, по силата на което застрахователят се е задължил да й заплати договореното между страните обезщетение, а ищецът да прекрати делото. В същата молба ищцата заявява, че договореното обезщетение е заплатено и че са молбата за отказ от иска се цели прекратяване на делото. С определение № 123 от 6.02.2014г. постановено по гр.д. № 506/2013г. Ловешкият окръжен съд е приел на основание чл.233 от ГПК отказ от исковата молба, подаден от ищцата и е прекратил производството по делото. Въззивния съд е приел за безспорно установено по делото, че за производството пред Ловешкия окръжен съд ответникът е направил разноски в размер на 3500 лв. за адвокатско възнаграждение, както и че съгласно чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В. съд е приел, че при преценката за отговорността за разноските следва да се има предвид поведението на ответника за завеждане на делото, както и настъпилите факти в хода на процеса, довели до удовлетворяване претенцията на страната и станали причина за отказ от иска. Съдът е приел, че ответникът е дал повод да се заведе делото, тъй като обезщетението за непозволено увреждане, настъпило вследствие на ПТП, се дължи от датата на увреждането. Присъдата, с която ответникът е бил признат за виновен за причинената смърт на майката на ищцата е влязла в сила на 8.05.2013г., т.е преди завеждане на делото, като на това основание е приел, че ответникът е дал повод да се заведе делото. Освен това съдът е приел, че между застрахователя на ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, който е бил привлечен от ответника като трето лице помагач, и ищцата е сключено извънсъдебно споразумение, с което застрахователят се е задължила да заплати на ищцата обезщетение в договорения между тях размер и това обезщетение е било заплатено, като това споразумение е сключено в хода на процеса и след удовлетворяването на претенцията си от страна на застрахователя ищцата е направило отказ от иска и е поискала прекратяване на делото. В конкретния случай, въззивния съд е приел, че причината, поради която е оттеглен иска следва да бъде взета предвид досежно възможността в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски. Като е отчел обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и че отказа от иска е по причина на постигнатото между застрахователя и ищцата споразумение и заплащането на такова на ищцата от страна на застрахователя, въззивният съд е приел, че в случая на ответника не се дължат разноски, като споразумението като обстоятелството, настъпило в хода на процеса следва да бъде съобразено при определяне отговорността за разноските и това обстоятелство е противопоставимо на ответника. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, свързани с процесуалната възможност на съда, при присъждане на разноски на ответник по делото, при прекратяването на същото поради отказ от иска, да изследва причините за това, както и дали с поведението си, ответникът е станал повод за завеждането на иска. Този правен въпрос е относим към спора, доколкото е обосновал изводите на съда, като по него липсва задължителна съдебна практика и касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Когато отказа от иска обаче, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т.е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска. Като е направил същите правни изводи, като изложените по-горе от настоящия състав по отговора на правните въпроси, въззивния съд е постановил правилно и законосъобразно определение. В случая, причината, поради която ищецът е направил отказ от иска е постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по застраховката „гражданска отговорност” на ответника по делото. Това обстоятелства, както и наличието на влязлата в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен за причиняването на смъртта на наследодателката на ищеца, както и обстоятелството, че плащане на обезщетение от страна на ответника към ищцата не е настъпило до предявяването на иска, води съда до извод, че причина за предявяването на иска за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е станал със своето поведение именно ответника по делото и на това основание отговорността за разноските следва да се понесе именно от него. Водим от горното, състава на ВКС счита, че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 235/25.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 280/2014 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново. ПОТВЪРЖДАВА определение № 235/25.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 280/2014 г. от състав на Апелативен съд – Велико Търново. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.