2 Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 27. 04. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4647/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 135/27.02.2014 год. по гр.д. №1051/2013 год. на Пернишкия окръжен съд , с което е обезсилено изцяло Решение № 779/31.07.2013 год., постановено по гр.д. №2525/2013 год. на Пернишкия районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Развиват се съображения, че въззивната инстанция неправилно е приела, че с направеното уточнение ищецът е предявил нов иск, който е бил разгледан от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация П. П. П., чрез адв. М. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е допуснал едновременно изменение на обстоятелствената част на исковата молба / чрез въвеждане на нови факти , които съществено се различават от посочените в първоначалната искова молба , което съставлява въвеждане на нов предмет в спора / и петитума на исковата молба , чрез намаляване размера на иска.С оглед на това въззивният съд правилно е обезсилил първоинстанционното решение като постановено по нов иск, въведен в процеса по недопустим начин. С определение №1173/13.11.2014 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите: 1.С намаляването на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба . 2. Допустимо ли е при изменение на основанието на иска да се направи намаляване на исковата претенция. С възивното решение е прието, че съдът е сезиран с иск предявен от [фирма], [населено място] срещу П. П. П. от [населено място] за сума в размер на 22 730 лв. , претендирана като обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в следствие извършено от П. престъпление – присвояване на вещи собственост на дружеството, за което е признат за виновен с влязло в сила определение по НОХД , ведно със законната лихва, считано от 01.07.2010 г. – датата на извършеното престъпление, до окончателното й изплащане. Размерът на вредата е съизмерен със стойността на присвоените вещи. Посочено е, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска тъй като имуществените вреди, за които се претендира са били възстановени с връщането на вещите , предмет на престъплението по наказателното дело. В първото по делото заседание ищецът е направил искане за намаляване на иска по размер като е заявил, че претендираната сума съставлява разликата в стойността на вещите от момента на отнемането до момента на връщането им. Първоинстанционният съд е допуснал изменението на иска по размер и е приел като уточнение посочването на обстоятелства във връзка с претендираните вреди като пропуснати ползи .С това според въззивният съд в нарушение на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска както досежно неговото основание, така и относно неговия петитум и е разгледан един нов иск. Прието е ,че постановеното по този иск решение е процесуално недопустимо, поради което е обезсилено и върнато за произнасяне по първоначално предявения иск. Решението е неправилно. Изменението на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти/ напр.извършено частично плащане, а в случая - връщане на вещите, с което вредата за ищеца е намалена/ . Изменението на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение .Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този , посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право .Съгласно чл. 214,ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието на иска , ако изменението не затруднява защитата на ответника като това изменение е процесуално допустимо в първото заседание за разглеждане на делото /или до неговото провеждане/. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита.Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание .Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо както правилно принципно е прието от въззивният съд . Неправилен е обаче е изводът , че в случая първоинстанционният съд е допуснал едновременно изменение на основанието и петитума на първоначално предявения иск. В отговор на първия поставен въпрос следва да се посочи ,че не е налице същинско изменение на петитума на иска , когато това изменение не се състои в промяна вида на петитума / преминаване от установителен в осъдителен петитум или обратното/ или промяна на неговия предмет /напр. да се търси равностойността на вещта , а не самата вещ в случай, че се установи нейното погиване/. Следователно изменението на иска само досежно неговия размер /увеличение или намаляване на иска / не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК . В случая не е налице същинско изменение на петитума , доколкото както с първоначалната искова молба, така и след заявеното изменение на петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение за нанесена му имуществена вреда. Същевременно не е налице и изменение на основанието на иска.Последното е така, доколкото не се променя юридическия факт от който произтича вземането , а това е извършеното престъпно деяние, от което за ищеца е настъпила имуществена вреда.Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените , с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на основанието на иска. Неправилен е и извода на въззивната инстанция , че с допуснатото изменение ищецът е преминал от иск за вреди към иск за пропуснати ползи.И преди „изменението” и след това се претендира обезщетение за вреди настъпили в резултат от незаконното присвояване на вещите собственост на търговското дружество – ищец като първоначално тези вреди ищецът съизмерява с стойността / цената / на вещите, на която същите са били продавани в магазина, където ответникът е работил по трудово правоотношение , а в последствие -с тяхната обезценка като иска намира своето правно осн. в разп. на чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 203,ал.2 КТ . По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице изменение на иска по основание, а само уточнение на първоначално заявената претенция и законосъобразно се е произнесъл по нея с оглед направеното уточнение. Същевременно и в отговор на втория поставен правен въпрос следва да се посочи, че доколкото намаляването на иска не съставлява същинско изменение , неговото изменение по основание, не води до предявяване на нов иск и е напълно допустимо .С оглед на това дори да се приеме, че ищецът е изменил основанието на иска , доколкото това е извършено в предвидения процесуален срок и съдът го е приел/ което имплицитно включва неговата преценка , че това изменение няма да затрудни защитата на ответника /, не е допуснато процесуално нарушение, което да обуславя недопустимост на постановеното решение. Съобразно изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На осн. чл. 294,ал.2 ГПК направените пред настоящата инстанция разноски следва да се присъдят от въззивната инстанция. Мотивиран от горното, върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №135/27.02.2014 год. по гр.д. №1051/2013 год. на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: