О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 гр. София, 28.01.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 129 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски“ – гр. Варна, срещу определение № 898/08.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 630/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение № 109/03.11.2017г. на съдия по вписванията при Районен съд - Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – рег. № 9837/27.10.2017г. на нотариус с рег. № 016 на НК, с район на действие района на РС-Плевен, по заявление вх. № 6172/03.11.2017 г. по описа на Служба по вписванията - Ловеч. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите - съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017 г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 от ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства? Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че посоченият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, определение № 405/31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 426/28.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1035/2017г. на ВКС, ІІ т. о. и мн.др. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдия по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд - Ловеч, съставът на Окръжен съд- Ловеч е съобразил, че на осн. чл.3, ал.1 от Закона за арендата в земеделието на вписване в имотния регистър подлежи договорът за аренда, а на осн. чл.18, ал.1 от ЗАЗ и продължаването на срока на договора за аренда. Отчетено е изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, обн. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г., според което договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Въззивният съд е приел, че представеният за вписване анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не съдържа информация дали упълномощителят-арендодател, като наследник на общия наследодател, е притежател на повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи, обект на арендното правоотношение, т. е. дали е изпълнено изискването на чл.3, ал.4 от ЗАЗ / ред. ДВ бр.13/2017г./ като предпоставка за вписване на анекса. Окръжният съд е установил, че към заявлението не са представени документи, удостоверяващи изрично предвидените спрямо арендодателя изисквания на чл.3, ал.4 от ЗАЗ / ред. ДВ бр.13/2017г./. Относно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията следва да извърши, съдебният състав се е позовал на указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС и е преценил, че поради липса на информация за правата на упълномощителя - арендодател анексът няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните. Предвид липсата на индивидуализация на арендодателя/арендодателите, легитимиран да сключи договор за аренда на земеделска земя съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ в действащата след 07.02.2017г. редакция, съдът е заключил, че анексът не може да бъде вписан. Даденото от ОС-Ловеч разрешение по формулирания от частния жалбоподател правен въпрос е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да впише анекса за продължаване срока на договора за аренда, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед постановеното ТР № 1/16.01.2019г. по тълк.д. № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС, което дава отговор на въпроса „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“ С цитираното тълкувателно решение е прието, че материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ / ред. ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. Предвид гареизложеното разрешението на ОС-Ловеч по правния въпрос е в противоречие с дадения със задължителната практика на ВКС отговор на същия. В съобразителната част на ТР №1/2018г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че с §6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.13/07.02.2017г., в сила от същата дата, е изменен чл.3, ал.4 ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В действалата до изменението редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете. С новата редакция на чл.3, ал.4 ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба по чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда- общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Следователно коментираното изменение има отношение единствено към материалноправните предпоставки за сключване на договор за аренда и анекс за изменението му по отношение на срока и не въвежда нарочно изискване съдията по вписванията да проверява правата на арендодателя. Спроед приетото в т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценка, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи. Следователно неправилно окръжният съд е отнесъл преценката относно правата на арендодателите по отношение на арендувания имот към проверката, която съдията по вписванията следва да извърши на осн. чл. чл.6, ал.1, б. „А“ ПВ относно идентификацията на страните. Съгласно цитираната разпоредба притежаването на определено субективно имуществено право не е сред изчерпателно изброените идентификационни белези на страните по акта, подлежащ на вписване. С оглед на изложеното обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да се отменят и делото да се върне на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на исканото вписване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 898/08.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 630/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение № 109/03.11.2017г. на съдия по вписванията при Районен съд - Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – рег. № 9837/27.10.2017г. на нотариус с рег. № 016 на НК, с район на действие района на РС-Плевен, по заявление вх. № 6172/03.11.2017 г. по описа на Служба по вписванията - Ловеч. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – гр. Ловеч за извършване на исканото вписване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: