РЕШЕНИЕ                  №388     гр.София, 17.05.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на десети май две хиляди и десета година в състав:                         Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 150 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по к. жалба на Г. М. Г. от гр. Ш. срещу решението на Апелативен съд- Варна № 153 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 288/2008 г., с което се оставя в сила решение № 141 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 80/2008 г. на Окръжен съд–Шумен, с което са отхвърлени предявените от Г. М. Г. срещу М. на в. р. на Република България искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в периода от 01.07.2004 г. до 08.12.2005 г., на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Касационно обжалване е допуснато с определение № 263 от 11.03.2009 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос във връзка с правната възможност да се търси обезщетение за вреди в резултат на признато за незаконно уволнение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се решава противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. на в. р. не е подал писмен отговор и не е взел становище. Прокуратурата на Република България е взела становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Варненският апелативен съд е приел, че ищецът е бил в служебно правоотношение, което е прекратено от министъра на в. р. чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. С решение на Върховния административен съд по адм.дело № 7095/2004 г., заповедта за уволнение е отменена, което е мотивирало ищеца да претендира обезщетение за причинените му вреди от незаконния акт. За да отхвърли предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, въззивният съд е приел, че държавата отговаря обективно за причинените от нейни органи и длъжностни лица вреди на гражданите, но само при и по повод изпълняваната от тях административна дейност. С оглед установените фактически обстоятелства съдът е приел, че при издаване на заповедта за уволнение, министърът на в. р. е действал страна по служебно правоотношение, поради което отмяната на неговата заповед като индивидуален административен акт е основание за присъждане на обезщетение по чл.263, ал.1 от ЗМВР (отм.), но е извън приложното поле на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Касационната жалба на Г. М. Г. от гр. Ш., чрез адвокат С срещу решението на Апелативен съд- Варна по гр.д. № 288/2008 г. съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения за нарушаване на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че незаконният акт на министъра на в. р. в качеството му на орган осъществяващ административна дейност му е причинил неимуществени и имуществени вреди /пропуснати ползи/, които подлежат на обезщетяване. Отделно се твърди, че крайните изводи на въззивния съд за приложното поле на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ са неправилни, тъй като начин на обезщетение не е определен в друг закон, поради което пропуснатите ползи се дължат на основание обективната отговорност на държавата от незаконосъобразните актове на нейните държавни органи. Жалбата е неоснователна. Поставеният материалноправен въпрос във връзка с предмета на конкретния спор за правната възможност да се търси обезщетение за вреди в резултат на признато за незаконно уволнение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се решава еднозначно от съдилищата, което е обосновало допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С обжалваното въззивно решение се приема, че обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на прекратяване на служебното правоотношение, признато за незаконно от съда подлежат на обезщетяване само по начина посочен в специалната разпоредба на чл.263, ал.1 от ЗМВР (отм.), поради което претенциите за обезщетение са извън приложното поле на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В приложените към касационната жалба решение № 259 от 16.03.2007 г., по гр.д. № 3228/2005 г., на ВКС, ІV г.о. и решение от 20.10.2003 г. по гр.д. № 2791/2003 г. на Софийски градски съд се приема, че обезщетение за причинените вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ (загл.изм. - ДВ, бр.30 от 2006 г.) обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка от прекратяване на трудовото правоотношение, а чл.8, ал.2 от ЗОДОВ изключва приложението на закона само относно начина на обезщетение, когато такъв ред не е предвиден в друг закон или указ. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема за правилно първото становище. При условията определени в трудовото законодателство и като съществени елементи на колективния или индивидуалния трудов договор всяка от страните дължи обезщетение за причинените на насрещната страна по правоотношението щети. Правото на обезщетение възниква при нарушаване на императивна правна норма или клауза на сключения между страните договор, като във всички случаи основанията са посочени изрично в закона. Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от незаконосъобразни актове на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл.1, ал.1 ЗОДОВ). За вредите причинени от незаконни актове на министъра на в. р. е приложим специалния закон за отговорността на държавата, при условие, че неговите действия са в качеството му на орган на изпълнителната власт. Когато издадения от министъра като страна по служебно правоотношение индивидуалния административен акт е заповед за уволнение се прилага реда за обезщетяване изрично посочен в трудовото законодателство. В този случай, макар да действа като административен орган министърът на в. р. не упражнява властнически правомощия, поради което последиците от отмяната на издадения индивидуалния административен акт се уреждат от специалния ред за обезщетяване по чл.263, ал.1 от ЗМВР (отм.). В случая, спорното правоотношение е в приложното поле на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, който определя начин на обезщетение при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради което в тези случаи се изключва приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила апелативният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото. Ищецът е претендирал морални вреди и пропуснати ползи от призната за незаконна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, по смисъла на Закона за държавния служител във вр. с чл.239, ал.1, т.4 и чл.253, ал.1, т.8 от ЗМВР.становено е, че на касатора е изплатено обезщетение за незаконно уволнение, с което е изпълнена специалната процедура по чл.263, ал.1 от ЗМВР (отм.) и в тази връзка правните изводи на решаващия състав, че последиците от отмяната на заповедта за уволнение на министъра на в. р. изключват приложението на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като в закон е предвиден специален начин за обезщетяване са правилни и законосъобразни. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение     РЕШИ:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 288/2008 г. на Апелативен съд- Варна. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.