1 Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 13.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1364/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение от 9.12.2008 г. по гр.д.№ 8687/2008г. на Софийски районен съд, 77 състав и решение от 3.06.2010 г. по гр.д.№ 4282/2009г. на Софийски градски съд, е допуснато да се извърши делба на дворно място с едноетажна вилна сграда, представляващо парцел ХVІ- 56,кв.12 по плана на [населено място], в.з. „К. дол”, при квоти 1/12 ид.ч. за А. Н. Ч., 3/12 ид. ч. за Й. Н. Ч., 2/12 ид.ч. за Л. Н. Зарева и 6/12 ид.ч. общо за съпрузите Л. Н. Зарева и Г. П. З.. С. Й. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като намира, че квотите на страните са определени неправилно и в противоречие с материалния закон. От данните по делото е установено, че спорът между страните е за имот, който тяхната майка Н. Ч. и ищцата Л. Зарева са закупили през 1969 г. от ТКЗС „В.”, при равни дялове, като към този момент Л. Зарева е била в брак с Г. З.. След смъртта на Н. Ч. е извършена делба между наследниците й, като по силата на договор за доброволна делба от 3.02.1992 г. дъщерите Л. и А. получават по ½ ид.ч. от имота / дворно място с къща/, а синът Й. получава правото да надстрои сградата с втори етаж, както и да ползва цялото дворно място. В делбата не е участвал съпругът на Л. Зарева- Г. З., което дава основание на двамата, като ищци по настоящото дело за делба, да твърдят, че доброволната делба е нищожна и да искат квотите на страните да се определят по закон, а не според доброволната делба, а именно ½ ид.ч. общо за Л. и Г. З. и по 1/6 ид.ч. за Л., А. и Й.. Оспорват и възможността сестрата А. Ч. да е придобила по давност ½ ид.ч.от имота, с начало на придобивната давност договора за доброволна делба от 3.02.92 г., а оттам че прехвърлянето на ¼ ид.ч. на другия ответник Й. Ч. не е произвело действие. Районният съд е приел, че делбата е нищожна поради неучастие на съпруга на един от съсобствениците. Приел е също така, че макар и нищожна, делбата е основание за начало на давностно владение, по силата на което ищците са придобили ½ ид.ч., А. Ч.- също ½ ид.ч. по давност, а след това валидно е прехвърлила на брат си Й. половината от своя дял, а именно ¼ ид.ч.от имота, при което делбата е допусната при квоти ½ ид.ч.за Л. и Г. З. и по ¼ ид.ч. за А. и Й.. Въззивна жалба срещу решението на районния съд са подали ищците Л. и Г. З.. В. съд също окачествил делбата като нищожна, но освен това приел, поради липса на доказателства за придобиване по давност от страна на А. Ч. на ½ ид.ч. от имота, че квотите възлизат на 1/2 ид.ч. общо за Л. и Г. З. /по договора за продажба/, 1/6 ид.ч. само за Л. Зарева/или 2/12 ид.ч. по наследство от дела на майка й/, 3/12 ид.ч. за Й. Ч.- /2/12 по наследство и 1/12 по дарение от сестра му А. Ч./ и 1/12 ид.ч. за самата А. Ч.. Касационната жалба е подадена от Й. Ч., който оспорва изводите на съда относно нищожността на делбата, като счита че делбата е имала за предмет не целия имот, а само частта на наследодателката Н. Ч.. Изразява несъгласие и с това, че не се уважава евентуалното възражение на А. Ч. да е придобила ½ ид.ч. от имота по давност. Искането му е да се зачете доброволната делба, както и дарението на ¼ ид.ч. от имота, направено в негова полза от сестра му А. Ч. и че тези обстоятелства формират дялове от ½ ид.ч. за ищците и по ¼ ид.ч.за него и А. Ч.. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали доброволната делба е нищожна поради неучастието на съпруга на един от съделителите, когато частта на този съделител е и съпружеска имуществена общност. Становището по този въпрос на настоящия състав, изразено по реда на чл.290 ГПК, е следното: Съгласно чл.13, ал.1 СК от 1968 г./отм./, който е бил действащ към момента на закупуване на имота от ТКЗС и по силата на §4 от Преходните разпоредби към СК от 1985 г. за заварените бракове, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съпругът може да придобива имот както изцяло, така и само идеална част от него, като и във втората хипотеза придобитата част по силата на цитираните разпоредби става съпружеска имуществена общност. Тази част принадлежи общо на двамата съпрузи и затова при делба те трябва да участват съвместно като страна по делото и като притежатели на идеална част от имота. Въпреки че съпружеската имуществена общност е особен вид бездялова съсобственост, по отношение на другите участници в делбата съпрузите се явяват съсобственици и затова делбата, извършена без един от тях е нищожна, на основание чл.75, ал.1 ЗН. В случая намира приложение т.7 от ППВС №7/ 73г., където е посочено, че договорът за доброволна делба е нищожен, ако като страна по него не е участвал някой от съсобствениците на имота. В посочения смисъл е формирана и практика по чл.290 ГПК, която е задължителна, а именно р.№ 490/15.12.11 г. по гр.д.№ 24/ 11 г.на І г.о., р.№ 298/ 29.06.2011 г. по гр.д.№ 892/ 2010 г. на І г.о., р.№ 3/ 20.01.2010 г. по г.д.№ 2749/ 2008г. на ІІ г.о., а също и р.№ 1298 от 17.12.2008г. по гр.д.№ 52/ 2007г.на І г.о. / последното постановено по молба за отмяна, но в него също е прието, че делбата без участието на някой от съсобствениците е нищожна, дори и ако неучаствалият съсобственик основава правата си на чл.19, ал.1 СК- т.е. ако е съпруг на участвал в делбата съсобственик./ С оглед на изложеното становище, по настоящото дело следва да се приеме, че доброволната делба от 1992 г., извършена без участието на съпруга на съделителката Л. Зарева- Г. З., е нищожна. Това обуславя допустимостта на настоящата съдебна делба, като правата на страните след смъртта на съсобственичката Н. Ч. следва да се определят като се съобрази, че ½ ид.ч. от имота е придобита от Л. Зарева по време на брака й с Г. З., а останалата ½ ид.ч.- частта на Н. Ч., се наследява по равно от трите й деца, или по 1/6 ид.ч., респ. по 2/12 ид.ч. от имота. Половината от своята част А. Ч. е дарила на брат си Й. Ч., така че неговият дял възлиза на 2/12 + 1/12 или общо 3/12. ид.ч., а за А. Ч. остават 1/12 ид.ч. Неоснователно е становището, че доброволната делба от 1992 г. е имала за предмет само половината от имота- толкова, колкото е притежавала наследодателката на страните и че целта е била само това наследство да се подели между децата й. Това становище се опровергава от съдържанието на договора за доброволна делба, от описанието на делбения имот и образуваните дялове, което сочи, че страните са имали намерение да ликвидират съсобствеността върху имота изцяло, а не само за частта на Н. Ч. / отделен въпрос е, че това не е постигнато, тъй като имотът отново е останал в съсобственост, но само на двама от наследниците- сестрите Л. Зарева и А. Ч./. Неоснователно е и възражението за придобиване по давност от страна на А. Ч. на получената по нищожната доброволна делба ½ ид.ч. от имота. На първо място следва да се посочи, че обсъждането на това възражение предпоставя, че доброволната делба се приема за нищожна- нещо, което не се поддържа от касатора. Независимо от това решението на въззивния съд и в тази част е правилно, тъй като освен заявяването му, възражението не е било подкрепено с никакви доказателства за това, че А. Ч. е осъществявала фактическа власт върху имота в продължение на десет години от извършване на доброволната делба, съвместно със сестра си Л. Зарева. Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че А. Ч. е била придобила по давност ½ ид.ч. от имота и е дарила валидно на брат си половината от тази част, той би притежавал при делбата ¼ ид.ч., или 3/12 ид.ч.- толкова, колкото получава и когато имотът се разпределя според законните квоти на страните и съобразяване на дарението до размера на притежаваната от дарителката част. По изложените съображения, като краен резултат решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решението от 3.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 4282/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Осъжда Й. Н. Ч. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Г. З. и П. Г. З. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 50 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: