Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 440   С  о  ф  и  я, 22 октомври 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  о к т о м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 408/2009 година.   Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420 ал.2 от НПК от името на осъдения Х. А. Н. от с. Я., област Разград се претендира отмяна на въззивно решение № 126 от 29.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 299/2008 г. на Разградския окръжен съд поради наличие на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от защитника на осъдения адв. Е. Н. от АК-Разград. Повереникът на гражданските ищци адв. Т.Томов от САК моли искането на осъдения да бъде оставено без уважение.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 108 от 13.03.2008 г., постановена по НОХД № 201/2005 г. на Районен съд – Разград отговорността на подсъдимия Х. А. Н. от с. Я., област Разград е ангажирана за извършени в периода от 04 до 07.12.2003 г. в с. Л., с. Я., област Разград и в Разград престъпления по чл.152 ал.3 т.4 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК – три деяния и по чл.159а ал.2 т.1, 2 и 6 вр.ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК са му наложени наказания от по 5 години лишаване от свобода за първите три престъпления и 2 години лишаване от свобода за последното, а по съвкупност общо наказание от 5 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим. Уважени са предявените от пострадалите – тогава непълнолетните К. С. Б. и Г. Г. С., граждански искове за сумите от по 3000 лева, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането на ищците до окончателното им изплащане. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по бланкова жалба на защитника на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразност и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането от името на осъдения се навеждат наново оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, за неправилно приложение на материалния закон, включвайки и оплакване за явна несправедливост на наложеното му общо наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, без да се отправя конкретно искане към касационната инстанция във връзка с правомощията й по чл.425 от НПК.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не по изложените в него съображения: При разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, което не е било забелязано от въззивния съд и като отстранимо, не е довело до отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, което следва да бъде отстранено по пътя за възобновяване на наказателното дело от настоящата инстанция. С оглед предявеното на осъдения обвинение то е било разглеждано в състав от съдия и съдебни заседатели. В последното по делото заседание пред районния съд на 13.03.2008 г., (л.357-361 от НОХД № 201/2005 г. на РС-Разград) в състава на съда не са участвали съдебните заседатели Д. Е. и И. А. , участвали при постановяване на присъдата. В това заседание са събирани доказателства и проведени съдебните прения, въз основа и на което е постановен съдебният акт. Не би могло да се приеме не отразяването на участието на съдебни заседатели в състава на съда като технически пропуск и затова, че няма произнасяне по мярката за неотклонение на подсъдимия Н, било като продължение на протокола от съдебното заседание, било с отделно определение на съда, което да носи подписите на съдебните заседатели, още повече при липсата на отразено начало на съдебното заседание (като липсва и номера на делото, за което се отнася съдебния протокол) и посоченото постановяване на присъдата в 14,55 часа, без да има записване в протокола дали в този час съдът е бил в същия състав като посочения в началото на протокола и кои страни са присъствали при прочитане на присъдата, както и дали съдът се е занимал служебно с въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимия и какво становище са изразили страните по този въпрос, както го задължава разпоредбата на чл.309 от НПК. При това положение ВКС намира, че първоинстанционната присъда е постановена от състав, част от който не е участвала при събиране на някои от доказателствата по делото и при провеждане на съдебните прения, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила от рода на “абсолютните”. Това налага отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на Разградския районен съд и връщане на делото на последния за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъди доколко има място приложението на чл.26 ал.1 от НК при посегателства върху половата неприкосновеност на едно и също лице, при еднородност на вината и през непродължителни периоди от време, с което да се приложи правилно материалният закон по двете обвинения по чл.152 от НК спрямо ищцата К. Б. При този резултат няма основание за произнасяне от настоящата инстанция по останалите оплаквания на осъдения.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 126 от 29.12.2008 г., постановено по ВНОХД № 299/2008 г. на Разградския окръжен съд и потвърдената с него присъда № 108 от 13.03.2008 г., постановена по НОХД № 201/2005 г. на Районен съд – Разград и ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното следствие.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: